За повече човещина и човеци
Jan 23rd, 2013 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАУважаеми читатели,
Всеки човек в живота си има случки, които впоследствие се превръщат в спомени, а ако са с по-голям обществен резонанс, с годините се превръщат в легенди. И те – случките, спомените и легендите, са създадени от хора. За такива именно хора, живели своя обикновен живот между нас, искам да ви разкажа.
Всичко, написано тук, е по действителни случаи. Били са част от живота ни, но след кончината на по-старото поколение, постепенно започват да избледняват и се забравят. Това са житейски съдби, изиграли съществена роля в живота на други хора, чиято орисия също не е била за завиждане.
В действителност, познавах лично по-голямата част от моите герои. Техните разкази за онези времена, когато все още не съм бил роден, ни послужиха за сюжети на моите малки разкази. Някои от героите си кръстих с имената на реални личности, но всъщност те нямат никакво участие в описаните събития. Когато пишех, тези хора бяха много далеч от мен, за да искам позволението им за именуването на героите си, но пък си останахме толкова близки, че без тяхното присъствие в живота, преживените от мен години едва ли щяха да бъдат толкова контрастни.
Слушал съм какви ли не версии. И не дотам почтени изказвания за описаните случки с моите герои. Това ли са заслужили те? По свой начин искам „да извикам” пред всички: „… Слушайте! Ето какви хора живяха някога между нас. Хора със сърца от пламък. В душите на някои от тях гори яростният огън на бунта и негодуванието, а в други – пламъкът на любовта и милосърдието. Вярвам, че всеки един от тях може да намери място в сърцата ви.”
Енчо ДИМИТРОВ
Писането не може да бъде самоцел, но в същото време е възможност на всеки автор да сподели с повече и различни по характер хора свои мисли по един или друг проблем, събитие … Да отпуши душата си, да извика силно, за да бъде чут. Увлечени в забързаното ни ежедневие, много често пропускаме да видим, че зад сивотата на деня се е случило нещо, което е в състояние, ако не да ни разтърси, поне да ни накара да спрем за миг, да се огледаме и да усетим, че живеем – каквото и да означава това. Точно за подобно вглеждане в деня и в себе си ни приканва Енчо Димитров, автор на малкия сборник с разкази, озаглавен „Гласът на кръвта”.
Той няма претенциите на човек, който открива пред нас нещо невиждано, нечувано и непознато. По-скоро в някаква степен иска да станем съпричастни на неговите вълнения и терзания от една дузина човешки съдби, които всеки ден срещаме, разминаваме се с тях или ги отминаваме. В случая няма значение дали събитията се развиват преди десет, петдесет или повече години. Авторът иска да ни убеди, че ако имаме очи и сърце, ще разберем неговите герои и със сигурност ще получим необходимите уроци от живота чрез тях. В една или друга степен ще можем по-добре да опознаем хората около нас, ще се вгледаме в себе си, за да успеем да хванем живота, истинския живот „за ръка”…
Енчо Димитров разказва простичко. Не допуска допълнително усложняване на ситуации, доизграждане на отделни образи… По-скоро разказите му носят оня приятен привкус на документалното четиво, което ни дава възможност да седнем на една маса с героите му, да разговаряме с тях. Дори можем да вземем нечия страна, да оценим една или друга постъпка. В „Гласът на кръвта” авторът не раздава присъди, не е морален съдник, но читателят може да разбере позицията му. И най-главното – с всеки разказ Енчо Димитров прави опит да ни напомни, че животът не започва с нас и от днес. Според него, съзнанието за това би трябвало да ни направи по-добри, повече хора, повече човеци.
Определено първата книга с разкази на Енчо Димитров показва, че в този жанр той може да работи и има какво да каже чрез своите герои. А чувствителността и емоционалността, с която ни ги поднася, говори само за един добър избор и перо. На добър път!
Николай МИРЧЕВ,
Председател на Лит. клуб “Й. Кръчмаров”
– гр. Балчик