Актуализация на Общинския план за развитие. Методи за анализ и интерпретация на информацията.Участие на гражданското общество в процеса на формиране на общински политики.
Jan 23rd, 2013 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАТематика:
• Как да се разбира по-нятието „регионално развитие“?
• Как да планираме и управляваме регионал-ното развитие?
• Общински план за развитие-същност и роля
• Кои са елементите на „добрият“ план – как ус-пешно да го разработим и актуализраме
• Анализ на ситуаци-ята и територията – клю-чов момент за качестве-ният стратегически до-кумент
• Планирането и упра-влението на територи-ята е публичен процес!
Ползване на тери-торията:
• Landuse (земеползване)
• Пространствена про-екция на политиката, пла-нирането и управление-то на територията
• Свързана е с налич-ните условия и ресурси
• Технологичните въз-можности
• Провеждани политики
Какви са възможните механизми?
•„Guessing”- интуи-тивно управление на те-риторията – не много популярен в професи-оналните среди, но чес-то практикуван подход в България
• Императивен под-ход – 45 години неус-пешно прилаган в Бъл-гария, още толкова поне ще го „усещаме“
• Индикативен подход чрез стратегическо пла-ниране- опитваме се, да видим какво ще стане…
Как разглеждаме територията?
• Там живеем и вър-шим почти всичко кое-то трябва, и не трябва…
• Нужди vs. Желания
• Интуиция vs. Ин-формирани решения
• Планиране заради самото планиране?
• „Устойчиво“ развитие- възможно ли е въобще?
Резултати от търсене в Google:
• “Sustainable develop-ment” – 17 900 000 резултата
• “Устойчиво развитие” – 662 000 резултата
• “Sustainable development indicators” – 55 500 резултата
• “Индикатори за ус-тойчиво развитие” – 3 140 резултата
Как да интерпретира-ме концепцията за ус-тойчиво развитие в пла-нирането и управле-нието на територията?
• Оригиналната кон-цепция е неприложима
• Екоцентрици срещу технократи- докъде да се „екологизираме“?
• Концепцията за „хик-совият“ доход
• По прагматични ин-терпретации
Регионално или Тери-ториално развитие
• Развитието и управ-лението на територията е сложен, комплексен и най-вече пространстве-но детерминиран процес!
• Движи се от нуждите и желанията на местна-та общност (структури-рани в политики и стра-тегии)
• Зависи от потенциа-ла, даденостите и ре-сурсите!!!
• Прилага се чрез мо-дели за устройство на територията
• Резултата- не винаги е какъвто сме си мис-лили, че ще бъде…
Териториалното раз-витие до 1989 г.
• Партийно-идеологи-чески подход
• Водещото начало е на основата на т.нар. Единна Схема за Тери-ториалното Разположе-ние на Производител-ните Сили (ЕСТРПС)
• Околната среда не е “признат” проблем
Основни моменти:
• Отсъствие на обектив-ни критерии в планира-нето и управле-нието на регионалното развитие
• Развитие на тежка индустрия, с редица неправилни и нелогич-ни локализации
Как трябва да бъде днес – стратегическо ин-дикативно планиране…
• Осигуряване на адек-ватна планова основа за развитие
• Интегрирано реша-ване на проблемите
• Ефективно усвоява-не на сравнителните пре-димства на територията
Промени във визията за териториалното планиране
• Планирането като физически подход
• Планирането като икономическа дейност
• Планирането като обществен процес
• Планирането като комплексен процес
Информацията – абсо-лютната необходимост
“Не всичко което е от значение може да бъде преброено, и не всичко което може да бъде пре-броено е от значение”
/Алберт Айнщайн/
Изходни позиции:
* Идентификация на заинтерсованите страни
* Какво искат те?
* Активно информи-ране и ангажиране
* Обществени кон-султации
Актуална информа-ция за:
• Функции и предназ-начение на територията
• Проблеми в инфра-структурното осигуряване
• Характеристики на средата, включително по отношение степен на изграденост, състояние на сградният фонд, бла-гоустройство, екологи-чен статус и др.
• Населението, което обитава /ползва средата, неговите демографски и социално-икономи-чески характеристики
• Перспективи за раз-витие и значение на кон-кретната територия за общото развитие.
Добрият план:
* изготвен е в съответ-ствие със стратегичес-ката национална и евро-пейска рамка на поли-тиката за регионално развитие;
* Почива на добра ин-формационна основа
* е изготвен в съответ-ствие със съществуващия нормативен, икономи-чески, социален и орга-низационен контекст;
* установява реалис-тична и същевременно широко приета от заин-тересованите страни ви-зия и стратегическа рамка;
* ефективно ангажира заинтересованите страни в процеса на разработ-ването и актуали-зацията;
* ясно комуникира ключовите послания с различните социални и икономически субекти, които засяга;
* дефинира проста ка-то структура и логика стратегическа рамка, но с конкретни простран-ствени очертания на нейното приложение;
* притежава ясна струк-тура и логика на прило-жение, включително последо-вателност на етапите, мерките и действията;
* е осигурен с ефек-тивен механизъм за наблюдение, контрол и отчетност.
Недостатъци на стра-тегическото планиране
• Първо, стратегичес-кото планиране не дава, а и не може да даде, точ-на и детайлна картина на бъдещето. Целта му е преди всичко да дефи-нира желаното състоя-ние на социално-иконо-мическото развитие в бъдеще и мястото на те-риториалната единица в общото социално-ико-номическо развитие на страната.
• Второ, стратегичес-кото планиране на реги-оналното и местното развитие не се основава на строго определени процедури, а по-скоро представлява определе-на философия за начи-на, по който би трябвало да се развива територията.
• Трето, стратегичес-кото планиране на реги-оналното и местното развитие изисква значи-телни усилия и разход на време и ресурси.
• Четвърто, при стра-тегическото планиране на регионалното и мест-ното развитие рязко се увеличават отрицател-ните последици от до-пуснати грешки през аналитичния етап.
• Пето, наличието на стратегия или план от самосебе си не решава проблемите в терито-риалното развитие.
Специфика на социал-но-икономическият ана-лиз в регионалното/те-риториално планиране
• Този анализ се разли-чава коренно от традици-онните секторни анализи.
• Главният акцент тряб-ва да бъде поставен вър-ху пространствените (териториалните) измерения на развити-ето, с всички произти-чащи от това последици при избора на изходна информация (която в последствие да бъде анализирана), изследо-вателски подходи и ме-тоди за изследване.
• Задачата не се свеж-да просто до констати-ране на регионалните различия (диспаритети), а до обяснението на при-чините и процесите, по-раждащи тези различия.
• Само при такъв под-ход могат да се пред-ложат подходящи мерки и действия за постигане на сближаване в разви-тието на районите.
Подход:
• Най-често се използ-ва индуктивна изследо-вателска стратегия, коя-то осъществява с помощ-та на два основни и ло-гически обвързани под-хода – системен и прост-ранствен. /Още: на стр.4/