Индикатори:

• Селектиране на ре-левантни индикатори

• Под понятието „ре-левантни индикатори” се разбират такива ин-дикатори, които осигу-ряват информацион-ната основа за форму-лиране, прилагане и контрол върху изпълне-нието на политики в дадена проблемна те-матична област. Това е в съответствие с 15-те водещи принципа, за-ложени в Кодекса на Ев-ропейската статисти-ческа система (European Statistical System, ESS), Източник: Eurostat

Пространствено мислене

Пъври Закон на ГЕО-ГРАФИЯТА–Валдо Тоб-лер (1930-)

„Всичко е свързано с всичко, но близките не-ща са по-свързани от по-далечните.“

За да осъзнаете какво ви казва този закон Вие трябва:

Да можете да мислите пространствено и да сте пространствено грамотни

Да осъзнавате и раз-бирате връзките между обектите и явленията в  гео-графското пространство

Да можете да комуни-кирате пространствено- чрез карти например…

За това сме измисли-ли и технологии, каквито са Географските Инфор-мационни Системи (ГИС)

Един пример: Кои са големите сравнителни предимства на Варна?

• Излазът на Черно море чрез Варненският залив, формиран между носовете „Св. Георги” и „Галата”.

• Варненското езеро и канала Варн-Девня

• Ролята на града като основен център за раз-стеж в Северна Бълга-рия, Севроизточният ра-йон и областта

• Приородни и антро-погенни туристически ресурси, обуславящи ту-ристическата индустрия

• Предопределността на развитието в посока юг

Гражданско участие: изходни позиции

• Съвременно плани-ране- все повече публи-чен процес

• Необходимост от оценка и баланс на нуж-дите, очакванията и ин-тересите най-малко на три основни групи за-интерсовани страни- мест-ни и държавни власти, местен бизнес и местна общност (гражданите)

• Сложен процес, из-искващ прилагането на комплекс от подходи и методи.

Началото:

• Преди да се проведе задълбочен и простран-ствено обусловен ана-лиз, е необходимо да се оценят нуждите и очак-ванията на местната общност и основните заинтерсовани страни

• Това ще даде необхо-димата насоченост на анализа и впоследствие- на стратегическата рам-ка на документа за пла-ниране и управление на територията

Как?

• Работни срещи с мест-ната власт-те познават те-риторията и  знаят не мал-ка част от проблемите

• Кръгли маси с клю-чови заинтерсовани стра-ни – Съюз на архитекти-те, Местни бизнес орга-низации, Екологични НПО

• При възможност- да се проведе представител-но анкетно проучване

• Фокус групи с опит-ни експерти от града/региона/

Активно информиране

• Избор на ефективен канал за комуникация- обикновенно интернет

• Създаване на интер-активен портал с въз-можности за обратна връз-ка с местната общност- те трябва да се чувстват ангажирани – само така ще “припознаят” стра-тегическият документ.

• Следва да има въз-можност за публику-ване на геопростран-ствена информация

Методи:

• Методи на качестве-ния анализ

• Количествени (ста-тистически) методи

Методи на качествения анализ

• Тази група методи са широко използвани при набирането и анализа на информация, използ-вана за извършване на мониторинг и/или оцен-ка на публични полити-ки, програми и проекти.

• Техните предимства са най-вече свързани с ниската себестойност на проучвателния про-цес, сравнително прос-тата като структура до-бивана информация, която обаче е богата на детайли и нюанси.

• Качествените методи обикновено се осъще-ствяват чрез свободно и сравнително продължи-телно взаимодействие с изследваните лица (рес-пондентите), което поз-волява по-задълбочено разбиране за това защо се поддържат опреде-лени виждания и се опитват да изследват на-чина, по който се правят преценки.

• Качествените методи се отличават със срав-нително голяма гъвка-вост и адаптивност към изследваните процеси. Те не са предназначени да предоставят досто-верни статистически данни и при тях получа-ваните данни не се под-лагат на математико-ста-тистическа обработка

Основни техники:

• Интервюта с пред-ставители на участни-ците в процесите по из-готвяне на НПР и заин-терсованите страни;

• Фокус групи;

• Анкетни проучва-ния без стратификация и без представителност

Статист. анализ

• Описателна статис-тика – включва анализ на честотите (брой пъти, в които променливите мо-гат да бъдат идентифи-цирани) в допълнение към средните стойности (средно аритметично) и междинните стойности;

• Двувариантен, мул-тивариантен или рег-ресивен анализ – използ-ва се за оценка дали са налице връзка или коре-лация между две про-менливи (двувариантен анализ) и между някол-ко променливи (мулти-вариантен или регре-сивен анализ). По съще-ство, този вид анализ про-учва степента, до която една променлива се об-яснява с друга или с на-бор от няколко променливи;

• Факторен анализ – използва се за въвежда-нето на групи от едини-ци (като физически ли-ца, компании, региони, сектори) въз основа на сходства между тях или между променливи.  Из-ползва се, за да се оце-нят и групират източ-ници на информация, с цел намаляване на сложността

• Вариационен ана-лиз – използва се, за да се прецени дали разли-ките между определени групи са съществени или не;

• Сравнителен анализ.

Доц.д-р Стелиян Димитров

stelian@geographica.bg

17.01.2013, Балчик