На 12 яну­а­ри 2013 г. на бал­чи­ш­ка сце­на в ч-ще „П.Хи­лен­дар­с­ки” де­ца­та от ТФ „Данс” с ръ­ко­во­ди­тел Ев­ге­ния Ки­ри­ло­ва, пре­д­с­та­ви­ха впе­ча­т­ля­ващ спе­к­та­къл – ди­сер­та­ция на сво­я­та хо­ре­о­г­ра­ф­ка. На то­ва съ­би­тие се на­с­ла­ди­х­ме мал­ко по-къ­с­но, за­що­то на 20 де­кем­в­ри 2012 г., ко­га­то бе­ше пре­д­ви­де­но, ме­те­о­ро­ло­ги­ч­но­то вре­ме бе­ше ло­шо.

Кра­си­ви­те кон­цер­т­ни ми­го­ве бя­ха съ­т­во­ре­ни с не­из­ме­ри­ма си­ла, зна­чи­мост и ма­г­не­ти­ч­на ек­с­п­ло­зи­в­ност. Го­ля­ма­та за­ла бе­ше пре­пъл­не­на от ра­но, без ме­с­та, да­же за пра­во­с­то­я­щи. Пър­ви­те два ре­да бя­ха оку­пи­ра­ни от мла­ди ба­би и въз­тор­же­ни не­тър­пе­ли­ви май­ки, въ­о­ръ­же­ни с ог­ром­ни бу­ке­ти с цве­тя. Бях ща­с­т­лив, че се на­ме­ри ме­ж­ду тях  и ед­но мя­с­то за мен.

Тър­же­с­т­ве­но­ст­та се по­чу­в­с­т­ва още в на­ча­ло­то , ко­га­то се по­я­ви­ха мал­ки­те пе­в­ци от гру­па „Ле­о­пар­ди” и „Бей­би вой­сес”. Те из­пъл­ни­ха ен­ту­си­а­зи­ра­но пе­с­ни за по­зи­ти­в­на­та си­ла на жи­во­та. От­с­т­ра­ни край ку­ли­си­те за­бе­ля­зах и тя­х­на­та ръ­ко­во­ди­тел­ка Ва­лен­ти­на Ге­ор­ги­е­ва, до­к­то­рант и ди­ри­гент на хор „Чер­но­мор­с­ки зву­ци”. Про­з­ву­ча за­п­ле­ня­ва­що пе­сен­та на Але­к­сан­дър Та­нев, кой­то е от­да­в­на лю­би­мец, не са­мо на бал­чи­ш­ка­та пу­б­ли­ка.

Чу­де­са­та в то­зи съ­бо­тен ден про­дъл­жи­ха ка­то на Ко­ле­да – с ви­х­ре­но тем­по се по­я­ви­ха на сце­на­та тан­цьо­ри­те от „Данс”, за­е­д­но със сво­я­та хо­ре­о­г­ра­ф­ка Ев­ге­ния Ки­ри­ло­ва, ко­я­то при­по­м­ни с тан­цу­ва­не­то си, че тя съ­що е за­по­ч­на­ла сво­я­та твор­че­с­ка дей­ност ка­то из­пъл­ни­тел­ка. Не­й­ни­ят ко­с­тюм бе­ше мно­го ори­ги­на­лен. Вси­ч­ко, ко­е­то ви­дя­х­ме на сце­на­та, съ­п­ре­жи­вя­ва­не­то на ро­ли­те, иде­и­те, сце­на­рия, са де­ло на Же­ня, с пра­во за­ло­же­ни в не­й­на­та ди­сер­та­ци­о­нен труд. Осо­бе­но спо­лу­ч­ли­во е от­к­ри­та по­д­хо­дя­ща му­зи­ка от аме­ри­кан­с­кия ком­по­зи­тор Алън Сил­ве­с­тър, ко­я­то зву­ча ка­то от­к­ро­ве­ние и вдъ­х­но­ве­ние. Де­ко­ри­те, ак­се­со­а­ри­те, сце­ни­ч­ни­те ко­с­тю­ми, ос­ве­т­ле­ни­е­то, по­с­та­но­въ­ч­на­та те­х­ни­ка – вси­ч­ко е по­д­б­ра­но ли­ч­но от хо­ре­о­г­ра­ф­ка­та.

Бли­зо 80 из­пъл­ни­те­ли се вгра­ди­ха ве­се­ло в очи­те и ду­ши­те ни. Не усе­тих от въл­не­ние как бър­зо сме­ня­ха ко­с­тю­ми­те си и се за­пи­тах как е ус­пя­ла да за­ре­ди те­зи де­ца с въз­торг, вдъ­х­но­ве­ние и пла­с­ти­ч­ност във все­ки танц. Кол­ко труд е по­ло­жи­ла Же­ня, де­мон­с­т­ри­рай­ки ни вси­ч­ко съ­б­ра­но и на­т­ру­па­но в ед­но, от­к­ри­вай­ки ни своя та­лант, се­бе­о­т­да­ва­не, от­го­вор­ност и мо­ти­ва­ция.

В оп­ре­де­ле­на по­с­ле­до­ва­тел­ност ви­дя­х­ме и до­б­ри­те джу­дже­та, и ло­ши­те и до­б­ри феи, тан­ца на мал­ки­те ба­ле­ти­с­ти, ко­и­то бра­не­ха Дя­до Ко­ле­да, ду­е­та на енер­ги­ч­ни­те и та­лан­т­ли­ви Сте­фа­ни Ан­д­ре­е­ва и Ди­ми­тър Кръ­с­тев. На­с­ла­ди­х­ме се на мал­ки­те ан­гел­че­та – кра­си­ви ка­то мал­ки­те ба­ле­ри­ни с оре­ол­че­та на сво­и­те де­т­с­ки гла­ви­ци. Вси­ч­ко бе­ше ка­то във въл­ше­б­на при­ка­з­ка от кни­ги­те на бра­тя­та Якоб  и Вил­хелм Грим, ко­и­то ве­че над 200 го­ди­ни съ­о­б­ща­ват на све­та, че до­б­ро­то ви­на­ги по­бе­ж­да­ва зло­то.

След все­ки танц из­бу­х­ва­ха ра­до­с­т­ни зри­тел­с­ки въз­к­ли­ца­ния и ап­ло­ди­с­мен­ти. Има­ше и мно­го ра­до­с­т­ни съл­зи в очи­те на пу­б­ли­ка­та. За вто­ри път съм сви­де­тел в та­ка­ва за­ла да ви­дя та­ко­ва яв­ле­ние – пър­вия път бе, ко­га­то ни го­с­ту­ва до­б­ри­ч­ка­та по­е­те­са Пе­т­ран­ка Бо­ж­ко­ва.

Не­от­да­в­на Ев­ге­ния Ки­ри­ло­ва спо­де­ли с мен, че за­ла­та за ре­пе­ти­ции е мно­го мал­ка за ог­ром­ния брой же­ла­е­щи да се за­пи­шат и учат ба­ле­т­но май­с­тор­с­т­во.  Та­ка ста­на, че в на­ча­ло­то на та­зи го­ди­на имах сре­ща с кме­та на на­ша­та об­щи­на Ни­ко­лай Ан­ге­лов. На­ред с дру­ги­те въ­п­ро­си, по­с­та­вих въ­п­ро­са за за­ла на „Данс”. От­го­во­рът бе­ше оп­ти­ми­с­ти­чен, че мя­с­то­то е оп­ре­де­ле­но, там, къ­де­то бе­ше ста­ра­та ри­ту­ал­на за­ла.  С то­ва ще се по­мо­г­не на лю­бо­з­на­тел­но­то и та­лан­т­ли­во мла­до по­ко­ле­ние на Бал­чик. На­дя­вам се то­ва да ста­не по-ра­но, пре­ди мал­ка­та ба­ле­ти­с­т­ка от 1 клас Жа­ни­на Ни­ко­ла­е­ва да ста­не аби­ту­ри­ен­т­ка.

Ка­то за­вър­шек бих спо­де­лил, че кой­то не е ви­дял то­зи спе­к­та­къл, той е из­тър­вал мно­го.

Смя­там, че спе­к­та­къ­лът е пре­к­ра­с­на за­щи­та на ди­п­лом­на­та ра­бо­та на Ев­ге­ния Ки­ри­ло­ва пред Пло­в­ди­в­с­кия Уни­вер­си­тет и бал­чи­ш­ка­та пу­б­ли­ка

    Георги ЙОВЧЕВ