Ко­га­то се за­го­во­ри за по­е­та – ре­во­лю­ци­о­нер Хри­с­то Бо­тев, не мо­га да ос­та­на без­раз­ли­ч­на, за­що­то от най-ран­на мла­де­ж­ка въз­раст, а по­с­ле и ка­то учи­тел по бъл­гар­с­ки език и ли­те­ра­ту­ра, съм из­пи­т­ва­ла осо­бе­но въл­не­ние, за­по­з­на­вай­ки се с жи­во­та и твор­че­с­т­во­то му.

Та­ка се чу­в­с­т­вах и ка­то уча­с­т­ник в ли­те­ра­тур­на­та ве­чер, по­с­ве­те­на на 165-го­ди­ш­ни­на­та от не­го­во­то ро­ж­де­ние, про­ве­де­на на 6 яну­а­ри в с.Гур­ко­во, по­д­го­т­ве­на мно­го до­б­ре от чи­та­ли­щ­но­то ръ­ко­во­д­с­т­во.

От­но­во се до­ко­с­нах и съ­п­ре­жи­вя­вах си­ла­та и кра­со­та­та на Бо­те­ва­та по­е­зия. Усе­тих гор­дия му сво­бо­до­лю­бив дух, не­при­ми­ри­мост към ро­б­с­т­во­то, сил­ния му гняв към не­ре­ши­тел­ни­те и стра­х­ли­ви­те, лю­бо­в­та към сво­бо­да­та, вя­ра­та му, че ра­зу­мът ще на­д­де­лее над глу­по­ст­та, ли­це­ме­ри­е­то, без­ду­ши­е­то и осъ­з­на­та­та ис­ти­на, че „пъ­тят е стра­шен, но сла­вен”.

Ис­то­ри­я­та си е ис­то­рия. А вре­ме­то е най-до­б­ри­ят съ­д­ник на епо­ха­та и ли­ч­но­с­ти­те. Тол­ко­ва го­ди­ни са из­ми­на­ли, но спо­ме­нът за не­го­во­то де­ло ще жи­вее ве­ч­но. Вся­ко Бо­те­во сти­хо­т­во­ре­ние е по­с­ла­ние към по­том­ци­те.

Ми­с­ля, че в дне­ш­но вре­ме ни е ну­ж­на не­го­ва­та ре­ши­тел­ност, уве­ре­ност и не­по­ко­ле­би­ма вя­ра, че на­ро­дът сам ко­ве съ­д­би­ни­те си, сил­на­та му лю­бов към ро­ди­на­та и па­т­ри­о­ти­з­ма.

То­ва усе­ти­ха и вси­ч­ки при­съ­с­т­ва­щи на ве­чер­та „165 го­ди­ни Бо­тев”. Кме­тът на с.Гур­ко­во То­дор Ге­ор­ги­ев с въ­о­ду­ше­в­ле­ние спо­де­ли, че та­зи про­я­ва е пър­ва за но­ва­та го­ди­на и тя сла­га на­ча­ло­то на по­ре­ди­ца от че­с­т­ва­ния на бе­ле­жи­ти бъл­га­ри, за да се въз­ро­ди от­но­во бъл­гар­с­ки­ят дух.

Сте­ла ДА­КО­ВА СТО­Я­НО­ВА