Ба­лет-май­с­то­рът, ба­ле­тист и ар­тист Ма­рин Ива­нов Вел­чев по­чи­на вне­за­п­но, на се­дем­де­се­т­го­ди­ш­на въз­раст в Бал­чик, Бъл­га­рия на 1.10. 2012г. Той е ро­ден на 6.3.1942 г. във Вар­на, но ос­но­в­на­та част от твор­че­с­кия си жи­вот пре­кар­ва във Фин­лан­дия ка­то тан­цьор и пе­да­гог, за­е­д­но със съ­п­ру­га­та си, ба­ле­ри­на­та Та­ма­ра По­по­ва – Вел­че­ва (мо­мин­с­ко име – Пе­ро­вуо).

Вел­чев за­вър­ш­ва дър­жа­в­но­то хо­ре­о­г­ра­ф­с­ко учи­ли­ще в Бъл­га­рия през  1959 г, в кла­си­че­с­кия по­ток. След три­го­ди­ш­на во­ен­на слу­ж­ба, той е при­к­ре­пен ди­ре­к­т­но за со­лист на Со­фий­с­кия ака­де­ми­чен ба­лет, през пе­ри­о­да 1962 – 1976г. През то­зи пе­ри­од той пре­кар­ва три го­ди­ни в Ки­ров, Ле­нин­г­рад, ка­то сти­пен­ди­ант по про­г­ра­ма за дър­жа­вен об­мен на ар­ти­с­ти и ка­то гост-ар­тист, под ръ­ко­во­д­с­т­во­то на ле­ген­дар­ни­те Але­к­сан­дър Пу­ш­кин, Фея Ба­ла­би­на и Кон­с­тан­тин Сер­ге­ев. То­ч­но по то­ва вре­ме той за­по­ч­ва да се ин­те­ре­су­ва от пе­да­го­ги­ка, най-ве­че бла­го­да­ре­ние на Ба­ла­би­на. Вел­чев про­дъл­жа­ва обу­че­ни­е­то си по­к­рай изя­ви­те си на сце­на, а ру­с­ка­та ба­ле­т­на шко­ла и тра­ди­ция оп­ре­де­лят за не­го стан­дар­ти­те, с ко­и­то той не пра­ви ком­п­ро­ми­си и в сво­я­та со­б­с­т­ве­на по-на­та­тъ­ш­на дей­ност на пе­да­гог и хо­ре­о­г­раф.

Вел­чев го­с­ту­ва ка­то тан­цьор ос­вен на мно­же­с­т­во ев­ро­пей­с­ки cце­ни, съ­що и в Ин­дия и Япо­ния. Той е бил на­г­ра­ж­да­ван на ме­ж­ду­на­ро­д­ни ба­ле­т­ни кон­кур­си в То­кио и Вар­на.

Вел­чев е по­ка­нен за тан­цьор във Фин­лан­д­с­ка­та на­ци­о­нал­на опе­ра през 1976г (по ини­ци­а­ти­ва на то­га­ва­ш­ния ба­лет-май­с­тор и не­гов съ­о­те­че­с­т­ве­ник Кон­с­тан­тин Да­мя­нов), а през пе­ри­о­да 1977-1978г той ра­бо­ти ка­то пре­по­да­ва­тел, ка­к­то с ар­ти­с­ти­те от На­ци­о­нал­ния ба­лет, та­ка и в ба­ле­т­на­та шко­ла към Опе­ра­та, ка­то в по­с­ле­д­на­та про­дъл­жа­ва ра­бо­та­та си с мла­ди­те и през пе­ри­о­да 1982-1987г. Вел­чев ра­бо­ти ка­к­то ка­то тан­цьор, та­ка и ка­то пе­да­гог съ­що в Тан­цо­вия те­а­тър „Ра­а­тик­ко“, в Гра­д­с­кия те­а­тър на Хел­зин­ки и в Тан­цо­вия те­а­тър „Мий­мос“.

След тан­цо­ва­та си ка­ри­е­ра и пре­по­да­ва­тел­с­ка ра­бо­та, Вел­чев се кон­цен­т­ри­ра вър­ху пе­да­го­ги­че­с­ка­та дей­ност и съ­з­да­ва­не­то на со­б­с­т­ве­ни хо­ре­о­г­ра­фии с де­т­с­кия ба­лет от Ван­таа, кой­то той ос­но­ва­ва за­е­д­но със съ­п­ру­га­та си, през 1983г. През 1987 г. той пре­в­ръ­ща в своя ос­но­в­на дей­ност ра­бо­та­та си на пре­по­да­ва­тел, ху­до­же­с­т­вен ръ­ко­во­ди­тел и хо­ре­о­г­раф на де­т­с­кия ба­лет във Ван­таа. Вел­чев из­ли­за в пен­сия през 2008г.

Ме­ж­ду­в­ре­мен­но той ус­пя­ва да ра­бо­ти ка­то пре­во­дач на своя бивш съ­с­ту­дент от Ки­ровск Ба­ри­ш­ни­ков при сним­ки­те на фил­ма” Бе­ли­те но­щи”и съ­що та­ка из­пъл­ня­ва ро­ля­та на ба­лет-май­с­тор в те­ле­ви­зи­он­ния филм „Тан­цу­вай, пепeру­до, тан­цу­вай”.

Де­т­с­ки­ят ба­лет Ван­таа е про­дъл­же­ние на пре­с­ти­ж­на­та ба­ле­т­на шко­ла на Ай­ри Сяй­ля. Ка­то пре­по­да­ва­тел Вел­чев при­ла­га ру­с­ки­те тра­ди­ции. На цен­т­рал­но мя­с­то е по­с­та­ве­но обу­че­ни­е­то по кла­си­че­с­ки ба­лет и при­ле­жа­ща­та му упо­ри­тост, все­о­т­дай­ност и ди­с­ци­п­ли­на в ра­бо­та­та. На мно­го се­мей­с­т­ва се на­ла­га да пра­вят ком­п­ро­ми­си, но вси­ч­ко то­ва е би­ло за­ми­с­ле­но в име­то на по­д­го­то­в­ка­та на де­те­то, не са­мо за це­ли­те на ба­ле­та, но и за це­лия не­гов жи­вот на­пред. Те­зи цен­но­с­ти той се опи­т­ва да пре­да­де и на сво­и­те уче­ни­ци, мно­го от ко­и­то се из­г­ра­ж­дат ка­то про­фе­си­о­на­ли­с­ти в тан­цо­ва­та сфе­ра, на­при­мер в тру­пи­те на Фин­лан­д­с­кия на­ци­о­на­лен ба­лет и в чу­ж­би­на.

Ме­то­ди­те на пре­по­да­ва­не на Вел­чев пре­ди­з­ви­к­ват по­ня­ко­га не­до­вол­с­т­во. Във фин­лан­д­с­ка­та кул­ту­ра е при­е­то да се пра­вят от­с­тъ­п­ки, ка­к­то и да не се по­е­мат мно­го ри­с­ко­ве. Вел­чев, със своя сла­вян­с­ки тем­пе­ра­мент и пер­со­нал­ния си фин­с­ки език по­ня­ко­га ус­пя­ва да пре­ди­з­ви­ка не­до­ра­зу­ме­ния и по­г­ре­ш­ни тъл­ку­ва­ния ка­к­то сред уче­ни­ци­те си, та­ка и сред те­х­ни­те се­мей­с­т­ва, но с ра­бо­та­та и дей­с­т­ви­я­та си той по­ка­з­ва, че знае то­ч­но ка­к­во вър­ши. Той ви­ж­да въз­мо­ж­но­с­ти­те на сво­и­те уче­ни­ци и ги кул­ти­ви­ра без да жа­ли ни­то се­бе си, ни­то тях. Ре­зул­та­ти­те са на­ли­це.

Де­т­с­ки­ят ба­лет Ван­таа на Вел­чев в ли­чен план е и не­го­ви­ят фи­на­лен про­ект, в ко­я­то той ка­на­ли­зи­ра ця­ла­та си твор­че­с­ка енер­гия. Ос­вен де­се­т­ки­те си хо­ре­о­г­ра­ф­с­ки ре­а­ли­за­ции, Вел­чев из­г­ра­ж­да и бо­я­ди­с­ва сце­ни­те, пла­ни­ра и ор­га­ни­зи­ра ко­с­тю­ми­те, из­би­ра цве­то­ве­те и све­т­ли­ни­те, тре­ни­ра уче­ни­ци­те си не­у­мор­но и бди, до­ри и над най-дре­б­ни­те де­тай­ли в про­ду­к­ци­и­те на де­т­с­кия ба­лет. След пре­д­с­та­в­ле­ни­я­та той из­ра­зя­ва от­к­ри­то чу­в­с­т­во­то си на удо­в­ле­т­во­ре­ност или пък на не­до­вол­с­т­во.

Вел­чев умее съ­що и да гле­зи уче­ни­ци­те си. Мно­го не­го­ви уче­ни­ци, за­е­д­но с ро­ди­те­ли­те си, се ра­д­ват на то­п­ло­то го­с­то­п­ри­ем­с­т­во на Вел­чев и ор­га­ни­зи­ра­ни­те от не­го пъ­ту­ва­ния до Бъл­га­рия с уче­б­на цел или за­ра­ди уча­с­тия в кон­кур­си. Ме­ж­ду­на­ро­д­ни­те ба­ле­т­ни кон­кур­си във Вар­на са част от пре­жи­вя­ва­ни­я­та, а ос­та­на­ла­та част се фор­ми­рат от по­хо­ди­те, пла­ва­ни­я­та из Чер­но мо­ре, за­по­з­на­ва­не­то с пра­с­та­ра­та кул­ту­ра на стра­на­та, мал­ки­те лу­до­рии и го­ля­ма­та по­пу­ляр­ност, ко­я­то пе­че­лят пре­д­с­та­в­ле­ни­я­та на Де­т­с­кия ба­лет Ван­таа в чи­та­ли­ще „П.Хи­лен­дар­с­ки” Бал­чик, в бли­з­ки­те гра­до­ве, ка­к­то и из­не­на­д­ва­щи­те де­мон­с­т­ра­ции пред очи­те на ен­ту­си­а­зи­ра­на­та пу­б­ли­ка на край­б­ре­ж­на­та алея.  Бал­чи­ш­ки­ят ма­гьо­с­ник пле­ня­ва и за­в­ла­дя­ва пу­б­ли­ка­та.

По от­но­ше­ние на фин­лан­д­с­ка­та ба­ле­т­на шко­ла Вел­чев има ви­ж­да­ния, ко­и­то не се по­к­ри­ват с об­що­п­ри­е­ти­те схва­ща­ния. Въ­п­ре­ки то­ва той от­к­ри­ва и мно­го ху­ба­ви не­ща във фин­лан­д­с­кия тан­цов ма­те­ри­ал. По ду­ми­те на Вел­чев: ба­лет май­с­то­рът  тря­б­ва да се ос­ме­ля­ва – те­а­тъ­рът не е ба­ланс, а бор­ба. Из­ку­с­т­во не мо­же да се пра­ви по ча­со­в­ник и пре­по­да­ва­те­лят тря­б­ва да вяр­ва в из­ку­с­т­во­то тол­ко­ва убе­ди­тел­но, ис­к­ре­но и сил­но, че да мо­же да пре­да­де та­зи своя вя­ра на уче­ни­ци­те си / От­къс от ин­тер­вю­то на Ир­ма Ви­е­но­ла-Лин­д­форс за ве­с­т­ник Хел­син­гин са­но­мат“ от 6.3.1992г./

У до­ма си Вел­чев е из­к­лю­чи­тел­но сър­де­чен. Ро­д­ни­ни­те и бли­з­ки­те му по­лу­ча­ват не­го­во­то бе­зу­с­ло­в­но вни­ма­ние, а той свър­з­ва тан­ци­те с по­ч­ти вси­ч­ко, ко­е­то пра­ви. Той е тан­цьор в ку­х­ня­та, край чер­то­ж­на­та дъ­с­ка, до­ка­то май­с­то­ри, до­ка­то пра­ви фо­ку­си, по вся­ко ед­но вре­ме, за ра­дост на при­я­те­ли­те си. Той ви­ж­да през чо­ве­ка, ка­то с рен­т­ге­но­ви очи, ви­зу­а­ли­зи­ра му­зи­ка­та, ка­ра я да се по­д­чи­ни на ви­зи­я­та, а ос­та­на­ло­то пре­в­ръ­ща в танц.

Ма­рин Вел­чев и Та­ма­ра По­по­ва – Вел­че­ва по­лу­ча­ват на­г­ра­да­та на Ван­таа през 2005г.

Ос­вен съ­п­ру­га­та му, за Ма­рин Вел­чев ос­та­ват да скър­бят си­но­ве­те му, за­е­д­но със се­мей­с­т­ва­та си, бли­з­ки и при­я­те­ли в Бъл­га­рия и Фин­лан­дия, ка­к­то и уче­ни­ци­те му и те­х­ни­те се­мей­с­т­ва.

Анне КАУППИНЕН-Викстрьом /Се­мей­на при­я­тел­ка и по­чи­та­тел­ка на­ ба­ле­та/

Анита ЙОКЕЛА

/Балетен педагог и бивша ученичка на Марин Велчев/