На 28 де­кем­в­ри 2012 г. при­съ­с­т­вах на ко­ле­д­но-но­во­го­ди­ш­ния кон­церт под на­д­с­лов „Ста­ра­та къ­ща” в ч-ще „Сво­бо­да 1897” с.Гур­ко­во.

Ед­на та­ка­ва изя­ва , ос­вен пра­з­ни­ч­но на­с­т­ро­е­ние, съ­з­да­ва ед­на за­ду­ше­в­ност и то­п­ло­та ме­ж­ду хо­ра­та. Усе­тих то­ва още с вли­за­не­то в чи­та­ли­щ­на­та сгра­да, ко­я­то гре­е­ше в ко­ле­д­на пре­мя­на. Ви­дях ус­ми­х­на­ти ли­ца. Хо­ра, ко­и­то се по­з­д­ра­вя­ва­ха сър­де­ч­но и си от­п­ра­вя­ха по­же­ла­ния. Са­мо­дей­ци­те ча­ка­ха тър­пе­ли­во, за да по­ка­жат сво­е­то из­ку­с­т­во. След вся­ко тя­х­но пре­д­с­та­вя­не, пу­б­ли­ка­та ре­а­ги­ра­ше бур­но. Удо­вол­с­т­вие бе да слу­шаш го­с­ту­ва­щия хор „До­б­ру­джан­ки” от кв.”Ле­в­с­ки” гр.Бал­чик, с ръ­ко­во­ди­тел Ма­г­да­ле­на Хри­с­то­ва. С мно­го ова­ции бе по­с­ре­щ­на­та гру­па­та за об­ра­бо­тен фол­к­лор с.Гур­ко­во, с р-л на­ро­д­на­та пе­ви­ца Ста­ма­т­ка Ге­ор­ги­е­ва Гру­па­та за ста­ри гра­д­с­ки пе­с­ни към Пен­си­о­нер­с­кия клуб. При­я­т­но въл­не­ние об­х­ва­на вси­ч­ки, ко­га­то на сце­на­та из­ле­зе гру­па де­ца, об­ле­че­ни в на­ци­о­нал­ни но­сии, със све­т­на­ли очи и грей­на­ли ли­ца, впе­ри­ли по­г­лед в ръ­ко­во­ди­тел­ка­та си Ал­бе­на Вой­че­ва, с го­ля­мо­то же­ла­ние да се пре­д­с­та­вят до­б­ре пред ръ­ко­во­ди­те­ли и го­с­ти.

Тър­же­с­т­во­то, с ко­е­то за­по­ч­на про­г­ра­ма­та, бе оби­ча­ят „Иг­на­ж­ден”, пре­д­с­та­вящ ве­ко­в­на­та бъл­гар­с­ка пра­во­с­ла­в­на тра­ди­ция. Не мо­же и без ес­т­ра­да. Из­пъл­не­ни­я­та на Ста­ни­с­лав Ни­ко­лов по­в­ди­г­на гра­ду­са на на­с­т­ро­е­ни­е­то. Вси­ч­ки при­съ­с­т­ва­щи, и мла­ди, и ста­ри, пля­с­ка­ха и пе­е­ха за­е­д­но с не­го. Към по­же­ла­ни­я­та на ко­ле­да­ри­те и сур­ва­ка­ри­те се при­съ­е­ди­ни и кме­тът на се­ло­то То­дор Ге­ор­ги­ев, кой­то ос­вен здра­ве, бе­ре­кет и спо­лу­ка през но­ва­та 2013 г. апе­ли­ра към един­с­т­во и спло­те­ност, в име­то на до­б­ро­то. Чу­де­сен за­вър­шек на ве­чер­та бе по­з­на­ти­ят шла­гер „Да­но” на Бо­г­да­на Ка­ра­до­че­ва: „Ако до вся­ко до­б­ро съ­ще­с­т­во за­с­та­не по­не още ед­но, ех, ще за­по­ч­не та­къв жи­вот, че са­мо си ви­кам „Да­но!”.

Сте­ла Да­ко­ва – СТО­Я­НО­ВА