От­но­во с тре­пет оча­к­ва­ме на­с­тъ­п­ва­не­то на тайн­с­т­ве­на­та и свя­та нощ, ко­га­то ще чу­ем ан­гел­с­кия по­з­д­рав: ,,И ре­че им ан­ге­лът: Ето бла­го­ве­с­тя ви го­ля­ма ра­дост, ко­я­то ще бъ­де за вси­ч­ки чо­ве­ци; за­що­то днес ви се ро­ди в гра­да Да­ви­дов Спа­си­тел, Кой­то е Хри­с­тос Го­с­под” /Лу­ка 2: 10-12/. Бо­жи­ят Син до­шъл в све­та, та­ка, ка­к­то бил пре­д­с­ка­зан от ста­ро­за­ве­т­ни­те про­ро­ци-в бе­д­на об­с­та­но­в­ка, пъл­но сми­ре­ние-в пе­ще­ра, ро­ден в яс­ли-и вси­ч­ко то­ва, за да ни да­де при­мер на сми­ре­ние  и слу­же­ние един на друг.Чу­д­но е явя­ва­не­то Му в све­та-с Ви­т­ле­ем­с­ка­та зве­з­да, с ан­гел­с­ко­то бла­го­ве­с­тие, из­ве­с­тил на па­с­ти­ри­те ра­ж­да­не­то на Спа­си­те­ля, по­к­ло­не­ни­е­то на мъ­д­ре­ци­те от из­ток. Но Ро­ж­де­с­т­во Хри­с­то­во не е са­мо пра­з­ник. То е съ­би­тие, ко­е­то се осъ­ще­с­т­вя­ва в ли­ч­ния жи­вот на вяр­ва­щи­те и в ис­то­ри­я­та на ця­ло­то чо­ве­че­с­т­во. За­що­то Хри­с­тос се ра­ж­да в ду­ши­те на ми­ли­о­ни хо­ра и ги про­с­ве­ща­ва с Еван­гел­с­ко­то Си сло­во, ра­ж­да се в съ­ве­ст­та им ка­то ги про­бу­ж­да от гре­хо­в­ния сън и ги во­ди към спа­се­ние.

С на­с­тъ­п­ва­не­то на то­зи на­и­с­ти­на кра­сив и све­тъл пра­з­ник из­ве­с­т­ни пу­б­ли­ч­ни ли­ца и по­ли­ти­ци ор­га­ни­зи­рат бла­го­т­во­ри­тел­ни Ко­ле­д­ни кам­па­нии за де­т­с­ки до­мо­ве, за бол­ни де­ца и си­ра­ци. Ще си пра­вят ре­к­ла­ма ка­то по­да­ря­ват по­да­ръ­ци, ку­пе­ни с на­ро­д­ни па­ри. Но всъ­щ­ност то­ва ли ис­кат стра­да­щи­те и изо­с­та­ве­ни де­ца?

По­у­чи­тел­на за вси­ч­ки ни  е сле­д­на­та ис­то­рия: в един де­т­с­ки дом до­ш­ли съ­с­то­я­тел­ни хо­ра. Те по­же­ла­ли да оси­но­вят де­те  и да го въз­пи­та­ват. Спря­ли се на ед­но мом­че и му ка­за­ли: ,,Ще до­й­деш в на­шия пре­к­ра­сен дом, в кой­то ще на­ме­риш вси­ч­ки удо­б­с­т­ва и за­ба­в­ле­ния. Щи ти ку­пим мно­го  иг­ра­ч­ки и ще имаш хра­на в изо­би­лие. Де­те­то по­пи­та­ло: ,,А са­мо  то­ва ли? Ако е са­мо то­ва, пре­д­по­чи­там да си ос­та­на в до­ма, къ­де­то ня­мам иг­ра­ч­ки и хра­на в изо­би­лие, но имам при­я­те­ли.” ,,А ка­к­во ис­каш още?” –по­пи­та­ли въз­ра­с­т­ни­те. ,,Ня­кой да ме оби­ча”- от­вър­на­ло де­те­то. То­ва ис­ка пре­ди вси­ч­ко де­т­с­ка­та ду­ша, то­ва же­лае все­ки чо­век. За­що­то по­да­ръ­ци­те са сле­д­с­т­вие на лю­бо­в­та към ня­ко­го.Та­зи ис­то­рия ни ка­ра да се за­ми­с­лим от ка­к­во се ну­ж­да­ят най-ве­че  де­ца­та.

На­с­тъ­п­ва Бъ­д­ни ве­чер, ко­га­то вси­ч­ки хри­с­ти­я­ни тря­б­ва да бла­го­да­рим на Спа­си­те­ля, че до­й­де в све­та ка­то чо­век да ни по­ка­же пъ­тя към Цар­с­т­во­то Бо­жие. Да Му бла­го­да­рим и за из­те­к­ла­та го­ди­на, ка­то  Го по­мо­лим да ни бла­го­с­ло­ви и през на­с­тъ­п­ва­ща­та го­ди­на- нас, до­мо­ве­те ни, стра­на­та ни и це­лия свят, за да има мир, здра­ве, бла­го­ден­с­т­вие и ра­дост. И та­ка мо­ли­т­ви­те в до­ма, и пра­з­ни­ч­ни­те Бо­го­с­лу­же­ния в хра­ма да ни по­мо­г­нат да из­жи­ве­ем ис­тин­с­ки ра­до­ст­та от Ра­ж­да­не­то на Спа­си­те­ля на све­та. Амин!

Протойерей Георги Петков