Интервю с н.с. I ст. Цветолин Недков от ИМ гр.Добрич

Цветолин Недков е роден в Добрич през 1958 г. Завеждащ отдел “Нова и най-нова история” към Исторически музей – Добрич. Повече от 10 г. се занимава с осветляването на проблеми от стопанския живот на Южна Добруджа в ново и най-ново време. Публикациите му са главно за периода 1878 – 1912 г. Автор е на изследването: “Житната търговия в Балчик /в края на ХІХ и началото на ХХ век/”, Добрич 1997 г. , “Стопанският живот на град Балчик (1878-1944)”

Знаете ли, че няма друг автор, който да е посветил две книги за стопанското минало на Балчик. Колко време Ви отне това?

Не, не зная и съм при­я­т­но из­не­на­дан ка­то ис­то­рик. Дей­с­т­ви­тел­но вто­ра­та ми кни­га ми от­не 15 го­ди­ни съ­би­ра­не на ис­то­ри­че­с­ка­та до­ку­мен­тал­но до­ка­за­на ис­ти­на. По­с­ле по­с­ле­д­ва­ха две кни­ги ана­ли­зи­ра­не и на­пи­с­ва­не. Ед­на го­ди­на ко­ре­к­ту­ра, ком­пю­тър­на об­ра­бо­т­ка, пре­д­пе­ча­т­на и пе­ча­т­на по­д­го­то­в­ка. В край­на сме­т­ка ста­ват 18 го­ди­ни.

Къ­де се на­ми­ра из­вор­че­то, от ко­е­то бли­ка та­ва­ва све­жа ин­фор­ма­ция?

То се на­ми­ра в Цен­т­рал­ния дър­жа­вен ар­хив Со­фия, в Цен­т­ра­лен во­е­нен ар­хив във В.Тър­но­во; дър­жа­в­ни­те ар­хи­ви на Вар­на и До­б­рич; Дър­жа­вен ве­с­т­ник, „Ис­то­рия на бъл­га­ри­те в До­б­ру­джа” от В.Ге­ор­ги­ев и С.Три­фо­нов; от­че­ти­те на Вар­нен­с­ка­та тър­го­в­с­ко- ин­ду­с­т­ри­ал­на ка­ма­ра, от П.То­до­ров, в.”Ра­бо­т­ник” и „Сел­с­ки ку­ри­ер” ; ИМ Бал­чик. От тях ние на­у­ча­ва­ме, че в края на 19 век в Бал­чи­ш­ка око­лия дне­в­но се про­из­ве­ж­дат 100 то­ва бра­ш­но, а на го­ди­на 24 141 т. Има две фа­б­ри­ки за спир­т­ни на­пи­т­ка, 270 ма­га­зи­на и дю­кя­на. Чрез Бал­чи­ш­ко­то при­с­та­ни­ще се из­на­сят зър­не­ни хра­ни, бра­ш­но, жи­во­т­ни и жи­во­тин­с­ки про­ду­к­ти за Тур­ция, Ру­мъ­ния, Гър­ция , Еги­пет, Ан­г­лия, Бел­гия, Хо­лан­дия, Ав­с­т­ро-Ун­га­рия,Фран­ция. Бал­чи­ш­ка­та ске­ля е не­у­до­б­на за то­ва­ре­не пря­ко на ко­раб. Пър­во се е то­ва­ре­ло на ло­д­ки /ма­у­ни/, ко­и­то пре­на­ся­ли то­ва­ра на съ­о­т­ве­т­ния ко­раб. Съ­ще­с­т­ву­ва­ща­та Бал­чи­ш­ка зе­ме­дел­с­ка бан­ка ак­ти­ви­зи­ра дей­но­ст­та си ка­то през 1895 г. тя из­вър­ш­ва 5200 опе­ра­ции за 1 995 599 лв., а през 1900 г. опе­ра­ци­и­те са 5 465 на стой­ност 10 084 931 лв. Или бли­зо 6 пъ­ти по­ве­че.  От 1900 г. до 1912 г. в Бал­чик се из­г­ра­ж­дат пре­д­п­ри­я­тие за же­ле­зар­с­ко и ма­шин­но про­из­во­д­с­т­во, 1 мел­ни­ца, от­к­ри­ва се фа­б­ри­ка за ко­жи, фа­б­ри­ка за пре­ра­бо­т­ка на тю­тюн. По то­ва вре­ме в Бал­чик има 3 го­ле­ми во­д­ни мел­ни­ци и 2 пе­ча­т­ни­ци. До­ка­то през 1901 г. тук при­с­ти­гат 50 000 ка­ру­ци жи­т­но зър­но, то 1912 г. те са 95 000 , око­ло 2 пъ­ти по­ве­че.

Ви­ж­дам, че сте взе­ли мно­го ин­фор­ма­ция от Пе­тър То­до­ров. Кой е той?

Той е про­фе­сор, до­к­тор на ис­то­ри­че­с­ки­те на­у­ки във ВТУ „Ки­рил и Ме­то­дий”. Съ­що до­б­ру­джа­нец ка­то нас. Ро­ден в с.Жи­т­ни­ца. Бивш учи­тел в До­б­ри­ч­ко­то пе­да­го­ги­че­с­ко учи­ли­ще. Му­зе­ен ра­бо­т­ник в ИМ До­б­рич. Един от най-до­б­ри­те по­з­на­ва­чи на ис­то­ри­я­та, не са­мо на Юж­на, но и на Се­вер­на До­б­ру­джа.

Кои съ­би­тия са по­в­ли­я­ли на сто­пан­с­кия за­с­той в на­шия град да пре­ми­нат в кри­за?

Пре­ди вси­ч­ко ру­мън­с­ка­та оку­па­ция 1913-1916 г. и от 1919 – 1940 г., ко­е­то во­ди до ома­ло­мо­ща­ва­не на сто­пан­с­кия жи­вот в Бал­чик. Да­нъ­ч­на­та ру­мън­с­ка по­ли­ти­ка е ра­зо­ри­тел­на за жи­те­ли­те на Бал­чик. На­ло­же­ни­те да­нъ­ци са 30-40% по-го­ле­ми от бъл­гар­с­ки­те. Те до­ри се съ­би­рат за ме­се­ци и го­ди­ни на­пред, т.е за 2г. и 3 ме­се­ца. Ру­мън­с­ки­те уп­ра­в­ни­ци вър­шат по най-бру­та­лен и бе­зо­г­ле­ден на­чин не­пре­къ­с­на­ти ре­к­ви­зи­ции, ко­и­то се про­ве­ж­дат ка­к­то от ок­ръ­ж­ния пре­фект /уп­ра­ви­тел/ или от ме­с­т­ни­те жан­дар­ме­рий­с­ки на­чал­ни­ци. При те­зи ус­ло­вия во­де­не­то на нор­ма­лен сто­пан­с­ки жи­вот е не­въз­мо­ж­но и во­ди до дъл­бо­ки съ­т­ре­се­ния в раз­ви­ти­е­то на про­ми­ш­ле­но­ст­та и за­на­я­ти­те, кре­ди­та и осо­бе­но в тър­го­ви­я­та. Ка­то при­мер през есен­та на 1913 г. от Бал­чик се из­на­сят 19 355 ва­го­на жи­т­ни про­ду­к­ти, то през ав­густ 1914 г. – 10 355 ва­го­на. По­с­къ­п­ват сре­д­но два пъ­ти хра­ни­тел­ни­те про­ду­к­ти от пър­ва не­об­хо­ди­мост. В на­ве­че­ри­е­то на вой­на­та ме­ж­ду Бъл­га­рия и Ру­мъ­ния /тя за­по­ч­ва на 1 се­п­тем­в­ри 1916 г./ ру­мън­с­ки­те вла­с­ти за­сил­ват ма­со­вия те­рор и бе­зо­г­ле­д­ни гра­бе­жи. За­по­ч­ват ма­со­ви ин­тер­ни­ра­ния, из­не­се­ни са ог­ром­ни ко­ли­че­с­т­ва дви­жи­ми иму­ще­с­т­ва и сто­ки, а бро­ят на от­в­ле­че­ни­те бъл­га­ри на­д­х­вър­ля 25 000 ду­ши. Мно­го ма­га­зи­ни, скла­до­ве се раз­би­ват и ог­ра­б­ват. От Бал­чик са от­в­ле­че­ни 21 ви­д­ни бъл­га­ри във въ­т­ре­ш­но­ст­та на Ру­мъ­ния. Бал­чик е ос­во­бо­ден на 5 се­п­тем­в­ри 1916 г. Но на 7 се­п­тем­в­ри 1916 г. ра­но су­т­рин­та гра­дът е бом­бар­ди­ран от 2 ру­с­ки ес­ка­д­ре­ни ми­но­но­се­ца. Раз­ру­ше­ни са ко­ра­б­ни­те съ­о­ръ­же­ния, го­ля­ма­та мел­ни­ца, при­с­та­ни­щ­ни­те по­с­т­рой­ки са об­х­ва­на­ти от пла­мъ­ци. На 9.09.1916 г. бом­бар­ди­ро­в­ка­та от­но­во се по­в­та­ря. Те­зи уда­ри са твър­де бо­ле­з­не­ни за Бал­чик – по­то­пе­ни и по­в­ре­де­ни са пла­ва­тел­ни съ­до­ве, раз­ру­ше­ни са при­с­та­ни­щ­ни съ­о­ръ­же­ния, пре­къ­с­на­ти са ва­ж­ни съ­о­б­щи­тел­ни връ­з­ки. От 1919 г. до 1940 г. Юж­на До­б­ру­джа от­но­во е под ру­мън­с­ко вла­ди­че­с­т­во, ка­то на 22 ап­рил 1924 г. се при­е­ма край­но ре­а­к­ци­он­ни­ят и гра­би­тел­с­ки за­кон за об­ла­ст­та, ка­то ко­ло­ни­с­т­ки­те зе­ме­дел­с­ки сто­пан­с­т­ва се ус­т­ро­я­ват вър­ху най-пло­до­ро­д­ни­те и бли­з­ки до се­ла­та те­ре­ни. Със сле­д­ва­щи­те за­ко­ни бъл­гар­с­ко­то на­се­ле­ние се ли­ша­ва от пра­во­то да ку­пу­ва зе­мя. Един­с­т­вен ку­пу­вач са ру­мън­с­ки­те ко­ло­ни­с­ти. Тря­б­ва да от­бе­ле­жа, че от 1934 г. до 1936 г. в град Бал­чик ру­мън­с­ка­та дър­жа­ва по­с­т­ро­я­ва при­с­та­ни­щен кей – 830 м. и въл­но­лом 450 м. Не за­б­ра­вям да спо­ме­на за слу­ча­и­те на не­ре­до­в­ни или про­с­ро­че­ни до­с­та­в­ки на съ­де­б­ни из­ве­с­тия, ко­и­то во­дят до те­ж­ки ма­те­ри­ал­ни по­с­ле­ди­ци за бъл­га­ри­те.

Раз­ка­же­те ни не­що по­ве­че за Бал­чи­ш­ко­то ано­ним­но ин­ду­с­т­ри­ал­но дру­же­с­т­во. Ко­га е ос­но­ва­но и не­го­ви­ят тра­ги­чен край?

През 1907 г. 4 ак­ци­о­нер­ни дру­же­с­т­ва „Орач”, „Съ­е­ди­не­ние”, „До­б­ру­джа” и „На­пре­дък” ре­ша­ват да ос­но­ват пе­то по­ред дру­же­с­т­во – Ано­ним­но ин­ду­с­т­ри­ал­но дру­же­с­т­во. Ре­ша­ват да по­с­т­ро­ят та­зи мо­дер­на мел­ни­ца ка­то уч­ре­ди­те­ли­те вна­сят по 100 000 лв. Гер­ман­с­ко­то дру­же­с­т­во „Лу­тер” по­с­т­ро­я­ва мел­ни­ца­та за 1 го­ди­на – от юни 1909 до юни 1910 г.. и за­по­ч­ва ве­д­на­га да фун­к­ци­о­ни­ра. От­на­ча­ло про­из­ве­ж­да фи­но бра­ш­но – 5 ва­го­на, 1 ва­гон грис на де­но­но­щие, в по­с­ле­д­с­т­вие 53 то­на бра­ш­но, 20 то­на грис, 2 то­на ма­ка­ро­ни на де­но­но­щие, 2/3 от та­зи про­ду­к­ция е за из­нос за Тур­ция, Еги­пет, Гър­ция. Ця­ло­то про­из­во­д­с­т­во е ме­ха­ни­зи­ра­но, а спо­ред Вар­нен­с­кия ок­ръ­жен уп­ра­ви­тел тя е на тре­то мя­с­то на Бал­ка­ни­те и на пър­во мя­с­то в Бъл­га­рия по оно­ва вре­ме.Мел­ни­ца­та е най-го­ля­мо­то ин­ду­с­т­ри­ал­но дру­же­с­т­во и  пер­ла­та на Юж­на До­б­ру­джа. Про­из­ве­ж­да кон­ку­рен­т­но­с­по­со­б­на за па­за­ра про­ду­к­ция. През 1925 г. е за­к­ри­та мел­ни­ца­та по­ра­ди не­рен­та­бил­ност, тъй ка­то ос­но­в­ни­ят па­зар за зър­не­ни хра­ни се пре­ме­с­т­ва в Кю­с­тен­джа.

Над ка­к­во ра­бо­ти­те се­га. С ка­к­во ще из­не­на­да­та чи­та­те­ля-ро­до­лю­бец?

До края на го­ди­на­та ще из­с­ле­д­вам сто­пан­с­кия жи­вот и раз­ви­тие на с.Сто­жер. Сто­пан­с­ка­та дей­ност на гра­до­ве­те в Юж­на До­б­ру­джа – Бал­чик, До­б­рич, Си­ли­с­т­ра, Ту­т­ра­кан, Ка­вар­на, а в не­да­ле­ч­но бъ­де­ще щеа на­пи­ша не­що за бал­чи­ш­ки­те чи­ф­ли­к­чии – Со­б­с­т­ве­ни­ци на ед­ри мо­дер­ни па­зар­ни зе­ме­дел­с­ки сто­пан­с­т­ва.

Бла­го­да­ря за ин­фор­ма­ци­я­та. Чи­та­те­ли­те тря­б­ва да зна­ят, че кни­га­та ви мо­же да бъ­де про­че­те­на в би­б­ли­о­те­ка­та на Ис­то­ри­че­с­кия му­зей в град Бал­чик.

Аз съ­що бла­го­да­ря за ока­за­но­то вни­ма­ние, че тол­ко­ва хо­ра се съ­б­ра­ха в Ху­до­же­с­т­ве­на­та га­ле­рия на град Бал­чик, на г-жа Ра­до­с­ти­на Ен­че­ва ди­ре­к­тор на ИМ Бал­чик, а на бал­чи­ш­ки­те жи­те­ли да на­у­чат не­що по­ве­че за 2600-го­ди­ш­на­та ис­то­рия на гра­да си.