На 6.12.1844 г. в До­ган­хи­сар /днес в Гър­ция/ се ра­ж­да про­чу­ти­ят-ле­ген­да­рен бъл­гар­с­ки хай­ду­тин – ре­во­лю­ци­о­нер ка­пи­тан Пе­т­ко Вой­во­да. Це­ли­ят му жи­вот е бор­ба сре­щу не­п­ра­в­да­та. Пър­ва­та си че­та съ­би­ра през 1861 г. и с нея дей­с­т­ва в Бе­ло­мор­с­ка Тра­кия и Ро­до­пи­те. През 1866 г. се сре­ща в Ита­лия с Джу­зе­пе Га­ри­бал­ди и два­ма­та сфор­ми­рат на­ро­д­на дру­жи­на от 220 ита­ли­ан­ци и 67 бъл­га­ри. С нея уча­с­т­ват в Кри­т­с­ко­то въ­с­та­ние през 1866 – 1869 г. През 1869 г. се връ­ща в Бъл­га­рия и пак съ­би­ра че­та, на­ре­че­на Пър­ва бъл­гар­с­ка ре­во­лю­ци­он­на дру­жи­на „За­щи­та”.

През Ру­с­ко-Тур­с­ка­та вой­на е в Ро­до­пи­те с от­ряд от 3000 ду­ши, с ко­и­то уча­с­т­ва в по­ту­ша­ва­не­то на ин­с­це­ни­ра­ния от тур­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во със съ­дей­с­т­ви­е­то на ан­г­лий­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во Ро­до­п­с­ки мю­сюл­ман­с­ки ме­теж, ръ­ко­во­ден от бри­тан­с­кия агент Сен­к­лер.

Пе­т­ко Вой­во­да е про­из­ве­ден в чин ка­пи­тан от ру­с­ка­та ар­мия и е на­г­ра­ден с ор­ден за хра­б­рост. Уча­с­т­ва дей­но в ко­ми­те­ти­те „Един­с­т­во”, ор­га­ни­зи­ра­ли съ­п­ро­ти­ва­та сре­щу не­с­п­ра­ве­д­ли­ви­те ре­ше­ния на Бер­лин­с­кия кон­г­рес.

През 1880 г. се ус­та­но­вя­ва във Вар­на, къ­де­то ра­бо­ти ка­то ка­си­ер в бан­ка, по­с­ле ка­то ад­во­кат. Той е пре­с­ле­д­ван и аре­с­ту­ван за­ра­ди ру­со­фил­с­ки­те си убе­ж­де­ния ка­то опо­зи­ци­о­нер на ре­жи­ма на Стам­бо­лов и е из­мъ­ч­ван и ин­тер­ни­ран в Тря­в­на за 5 го­ди­ни. Той е един от ос­но­ва­те­ли­те и зам. – пре­д­се­да­тел на дру­же­с­т­во „Стран­джа” във Вар­на, обе­ди­ня­ва­що бъл­гар­с­ки­те бе­жан­ци от Од­рин­с­ка Тра­кия. Из­тер­за­ни­ят от мъ­че­ния, ин­т­ри­ги и пар­ти­зан­с­ки бор­би ро­до­лю­бец уми­ра през 1900 г. на 56 го­ди­ни. По­г­ре­бан е в цен­т­рал­ни­те гро­би­ща, до ав­то­га­ра­та във Вар­на.

Въ­п­ре­ки мно­го­то па­ра­ди­ра­щи с па­т­ри­о­ти­з­ма и ро­до­лю­би­е­то си ор­га­ни­за­ции, ни­то ед­на не се се­ти да по­чи­с­ти, ос­ве­жи бу­к­ви­те на па­ме­т­ни­ци­те в се­мей­на­та гро­б­ни­ца на ка­пи­тан Пе­т­ко Вой­во­да.

По­к­лон пред па­мет­та на ве­ли­кия бъл­га­рин Пе­т­ко Вой­во­да.

Мильо Йочев.

Стария войн