На 29 но­ем­в­ри 2012 г. в ре­с­то­рант „Ло­тос” учи­те­ли­те – пен­си­о­не­ри от­бе­ля­за­ха 80, 75 и 70 –го­ди­ш­ни­на­та на сво­и­те ко­ле­ж­ки, дъл­го­го­ди­ш­ни чле­но­ве на Клу­ба на учи­те­ли­те. Гост на тър­же­с­т­во­то бе пре­д­се­да­те­лят на ОбС на пен­си­о­не­ри­те Ан­гел Съ­бев, съ­що юби­ляр. От име­то на най-ста­рия клуб на пен­си­о­не­ри­те – Клуб № 1 Хри­с­ти­на Си­в­ко­ва по­д­не­се по­з­д­ра­ви­те­лен ад­рес.

Тро­га­тел­на бе кра­т­ка­та реч на Ке­ран­ка Ген­че­ва, пре­д­се­да­тел на учи­тел­с­кия клуб. Тя за­я­ви, че вси­ч­ки учи­те­ли с вя­ра­та си, с тру­да си, с де­ца­та си са мно­го по-бо­га­ти и от най-бо­га­ти­те бан­ке­ри.

В края на ми­на­лия век един жур­на­лист на­пи­са във в.”Ан­те­ни”: „Ня­ма по-дъл­бо­ка и трай­на връ­з­ка от връ­з­ка­та ни с на­ши­те учи­те­ли. Те зна­ят по­ве­че, от­кол­ко­то ние са­ми­те зна­ем за се­бе си, и един­с­т­ве­ни имат пра­во­то да ни за­да­ват въ­п­ро­си­те, чи­и­то от­го­во­ри тър­сим цял жи­вот.”

Чо­ве­че­с­т­во­то, съ­що ка­то де­те­то, има ну­ж­да от учи­те­ли, и те ви­на­ги са най-до­с­той­ни­те, и най-до­б­ри­те. Те­х­ни­ят ви­сок при­мер ни учи как да жи­ве­ем.

Бя­х­ме твър­де мла­ди, за да раз­бе­рем, че уче­б­ни­ят ни час, за­по­ч­нал с пър­во­то би­е­не на звъ­не­ца, ня­ма да свър­ши ни­ко­га. И ако жи­во­тът не е чак тол­ко­ва лош, то­ва се дъл­жи на уси­ли­я­та на скром­ния учи­тел, на до­б­ро­та­та и на за­ръ­ки­те, с ко­и­то той из­п­ра­ща вся­ко сле­д­ва­що по­ко­ле­ние.

Ко­га­то на 24 май за­шу­ми на­ци­о­нал­но­то зна­ме, тря­б­ва да сне­мем ша­п­ки, да се по­к­ло­ним и да про­из­не­сем „До­бър ден, учи­те­лю!”

„А все­ки по­м­ни по един учи­тел, / на стръм­но­то ръ­ка­та му по­дал.”

На­ша­та про­фе­сия е ос­та­ви­ла от­пе­ча­тък вър­ху це­лия ни жи­вот. Те­зи сле­ди не са от­ми­на­ли и на­ши­те юби­ля­ри, ко­и­то че­с­т­ва­ме: Ке­ран­ка Ген­че­ва, Пе­тя Пе­т­ко­ва, Ве­ли­ч­ка Цо­не­ва, Сте­ф­ка Ка­на­в­ро­ва, Ген­ка Сто­я­но­ва /от с.Об­ро­чи­ще/ – ко­и­то на­вър­ши­ха 80 го­ди­ни; Ва­с­ка Цве­т­ко­ва – 75 го­ди­ни; Юли­та Хри­с­то­ва, Пен­ка Ан­ге­ло­ва, Ма­рия Бя­ло­ва, Же­ч­ка Пе­не­ва, Ке­ра Ма­ри­но­ва, Жи­в­ка Ива­но­ва, На­д­ка Ту­фа­но­ва – ко­и­то на­вър­ши­ха 70 го­ди­ни.

Те с чест и гор­дост но­сят и днес име­то „Учи­тел”, за­що­то:

„Ти ли си ос­та­ви­ла сле­да/да ме на­п­ра­в­ля­ва, да ме во­ди?/Ти ли си да­ле­ч­на­та зве­з­да, /към ко­я­то ми­съл­та ми бро­ди?/ Мо­же би си ше­па све­т­ли­на,/ до­се­га от дру­ги не­ви­дя­на,/ или про­с­то мал­ко то­п­ли­на,/ ча­ка­на, про­ми­с­ле­на, же­ла­на.”

Не­ка ни­ко­га не уга­с­ва ва­ша­та учи­тел­с­ка вя­ра и на­де­ж­да! Бъ­де­те жи­ви и здра­ви – за ра­дост на Ва­ши­те се­мей­с­т­ва и де­ца!

Иванка АТАНАСОВА

Учител-пенсионер