/Интервю с Петър Александров/

През 2007 г., при слу­чай­ни раз­ко­п­ки с цел стро­и­тел­с­т­во, в бли­зост до Ри­бар­с­кия пло­щад, бя­ха от­к­ри­ти не­из­ве­с­т­ни до то­га­ва ис­то­ри­че­с­ки ар­те­фа­к­ти от све­то­в­но зна­че­ние. В то­зи храм на бо­ги­ня­та-май­ка Ки­бе­ла са от­к­ри­ти ре­ди­ца мо­не­ти, ка­ра­ми­ка и на­д­пи­си, от ко­и­то мо­же да се съ­ди, че на­хо­д­ка­та да­ти­ра от III-IV в. сл.Хр. и фун­к­ци­о­ни­ра ак­ти­в­но през ця­ло­то че­т­вър­то сто­ле­тие. Три го­ди­ни след от­к­ри­ти­е­то бе­ше из­г­ра­ден дър­вен на­вес над мя­с­то­то на хра­ма, кой­то да за­щи­ти ар­те­фа­к­ти­те от ув­ре­ж­да­не от при­ро­д­ни­те си­ли. И до днес на­хо­д­ка­та е обект на за­дъл­бо­че­но про­у­ч­ва­не и вклю­ч­ва­не в дей­но­ст­та на ре­ди­ца про­е­к­ти.

Сре­ща­ме ви с три­ма ре­с­та­в­ра­то­ри, ко­и­то имат клю­чо­ва ро­ля във въз­с­та­но­в­ка­та и ек­с­по­ни­ра­не­то на ар­те­фа­к­ти­те.

– До­бър ден и ус­пе­ш­на ра­бо­та! Ка­то част от ви­зи­т­на­та кар­ти­ч­ка на ва­шия екип, ис­кам да ви по­пи­там как се ка­з­ва­те, от къ­де сте и от кол­ко вре­ме се за­ни­ма­ва­те с то­зи вид дей­ност?

Аз съм Пе­тър Але­к­сан­д­ров, дру­ги­те чле­но­ве на еки­па са ко­ле­га­та Ми­ха­ил Де­ве­джи­ев, кой­то е скул­п­тор от Смо­лян и Пе­тьо Але­к­сан­д­ров, кой­то е шеф на фир­ма­та и мой ба­ща. Ние с не­го сме от Со­фия. За­ни­ма­ва­ме се с та­зи про­фе­сия от до­с­та вре­ме, аз ли­ч­но – от 2000 г., ба­ща ми – от 1973 г., а ко­ле­га­та е по-нов е еки­па и се за­ни­ма­ва от око­ло 5-6 го­ди­ни.

– Ка­к­ва е съ­щ­но­ст­та на ва­ша­та ра­бо­та и през ка­к­ви ета­пи пре­ми­на­ва ре­с­та­в­ра­ци­я­та и кон­се­ра­ва­ци­я­та на ар­те­фа­к­ти?

Съ­щ­но­ст­та на на­ша­та ра­бо­та се из­ра­зя­ва в то­ва, че връ­ща­ме не­ща­та “към жи­вот”. Вси­ч­ки ар­те­фа­к­ти, от­к­ри­ти до мо­мен­та, се стре­мим да ги въз­вър­нем към ма­к­си­мал­но бли­зък с ори­ги­нал­ния им вид, раз­би­ра се, ако има до­с­та­тъ­ч­но ма­те­ри­а­ли за то­ва. Ета­пи­те на ре­с­та­в­ра­ция и кон­сер­ва­ция от­не­мат до­с­та дъл­го вре­ме. Най-на­пред се за­по­ч­ва с по­чи­с­т­ва­не на на­ме­ре­ни­те де­тай­ли и фра­г­мен­ти и оп­ре­де­ля­не на тя­х­но­то ме­с­то­по­ло­же­ние. Сле­д­ва про­цес на сгло­бя­ва­не  и сле­п­ва­не на еле­мен­ти­те един за друг, ка­то не­ща­та, ко­и­то мо­гат да бъ­дат ре­кон­с­т­ру­и­ра­ни, се връ­щат към пър­во­на­чал­ния вид. Ко­и­то не мо­гат, се ос­та­вят в пър­во­на­чал­ния им вид или ги въз­с­та­но­вя­ва­ме ча­с­ти­ч­но, за да мо­же по­се­ти­те­лят на му­зея да до­бие пре­д­с­та­ва как то­ч­но са из­г­ле­ж­да­ли не­ща­та.

– Как оп­ре­де­ля­те от ка­къв пе­ри­од от ис­то­ри­че­с­ко­то раз­ви­тие е да­ден ар­те­факт?

За та­зи цел си има ар­хе­о­ло­зи, то­ва не е част от на­ша­та ра­бо­та. Те ги от­к­ри­ват, да­ти­рат, след то­ва ни ви­кат нас да ги ре­с­та­в­ри­ра­ме, ако има, раз­би­ра се, сре­д­с­т­ва за то­ва /смее се/.

– Ка­к­во но­во е от­к­ри­то в хра­ма на Ки­бе­ла от 2007 до днес?

На то­зи въ­п­рос мо­же най-то­ч­но да ви от­го­во­ри ди­ре­к­тор­ка­та на му­зея, г-жа Ра­до­с­ти­на Ен­че­ва. Об­що взе­то не­ща­та, ко­и­то са в мо­мен­та в му­зея, са го­ля­ма част от ар­хи­те­к­тур­ни­те на­хо­д­ки. В хра­ни­ли­ще­то се на­ми­рат по-мал­ки­те не­ща ка­то фи­гур­ки, мал­ка пла­с­ти­ка, ре­ле­фи, т.е. по-цен­ни­те не­ща. В мо­мен­та се за­ни­ма­ва­ме с ар­хи­те­к­тур­ни­те де­тай­ли, по ко­и­то има­ме до­с­та ра­бо­та.

– Ка­к­ва пре­по­ръ­ка би­х­те да­ли, за да се за­па­зят те­зи ар­те­фа­к­ти?

Ние пра­вим не­об­хо­ди­мо­то да се за­па­зят ар­те­фа­к­ти­те, а пра­вил­но­то им съ­х­ра­не­ние и ек­с­по­ни­ра­не е ра­бо­та на му­зея. Пре­д­с­то­ят ре­мон­т­ни дей­но­с­ти по му­зея. Ние ще се по­г­ри­жим, след при­к­лю­ч­ва­не­то на на­ша­та ра­бо­та, да опа­ко­ва­ме до­б­ре ве­че ре­с­та­в­ри­ра­ни­те ар­те­фа­к­ти, за да бъ­дат ма­к­си­мал­но за­щи­те­ни и кон­сер­ви­ра­ни.

– Има­те ли ин­фор­ма­ция да­ли ще се строи на­пъл­но нов му­зей в бли­зост до на­хо­д­ка­та?

До­кол­ко­то зна­ем има та­къв про­ект, одо­б­рен от Ми­ни­с­тер­с­т­во­то на кул­ту­ра­та. Це­ли­ят храм тря­б­ва да се пре­ме­с­ти с 5 ме­т­ра встра­ни и не­раз­к­ри­та­та част от му­зея, ко­я­то се на­ми­ра не­по­с­ре­д­с­т­ве­но под ули­ца­та, да се раз­к­рие. Ос­та­на­ло­то за­ви­си от со­б­с­т­ве­ни­ка на имо­та.

– За го­ля­ма част от бал­чи­к­лии име­то на Ки­бе­ла е не­из­ве­с­т­но. Сви­к­на­ли се сме с оби­чай­ни­те на­хо­д­ки от вре­ме­то на гръ­ц­ка­та ко­ло­ни­за­ция ка­то дел­ви, ам­фо­ри, ста­туи и ор­на­мен­ти, свър­за­ни с бог Ди­о­нис. Как вие оце­ня­ва­те та­зи ар­хе­о­ло­ги­че­с­ка на­хо­д­ка?

Ис­то­ри­че­с­ка­та стой­ност на на­хо­д­ка­та е, мо­же би, без­цен­на. То­ва е един от мал­ко­то раз­к­ри­ти хра­мо­ве на Ки­бе­ла в све­та и на­хо­д­ка­та в Бал­чик не е ни­то от ре­ги­о­нал­но, ни­то от на­ци­о­нал­но, а от све­то­в­но зна­че­ние. Ако в бъ­де­ще има въз­мо­ж­ност да се на­п­ра­ви въз­с­та­но­в­ка на то­зи храм, ще бъ­де не­ве­ро­я­т­но. Мо­же би, це­ли­ят свят ще ни за­ви­ж­да за то­ва.

– Под па­т­ро­на­жа на коя ин­с­ти­ту­ция се про­ве­ж­да ва­ша­та ра­бо­та?

Ние има­ме до­го­вор с му­зея, кой­то от своя стра­на е по­д­по­мо­г­нат от фон­да­ция “Аме­ри­ка за Бъл­га­рия”, ед­на от ми­си­и­те на ко­я­то е да по­д­по­ма­га бъл­гар­с­ко­то кул­тур­но-ис­то­ри­че­с­ко на­с­ле­д­с­т­во.

Бла­го­да­ря ви за ин­тер­вю­то и ви по­же­ла­вам ус­пе­ш­на ра­бо­та!

Интервю: Ерсин  ИСМАИЛОВ