Помнете миналото, за да имаме бъдеще!
Nov 28th, 2012 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАСъюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва гр. Варна организира посещение на военноморска база Атия по повод торпилирането на турския крайцер ,,Хамидие” от торпедоносеца ,,Дръзки” на 8 ноември 1912 година.
Срещата ръководи адмирал Петев, командир на базата. Той разказа подробно за боевете през 1912 година. Разказа за бойния дух на нашите окаляни войници, за бойния дух на нашите моряци. И за победите.
По стечение на обстоятелствата от летците присъствахме аз и моят съвипускник Карло Лечев. И двамата през седемдесетте години активно участвахме в бойните стрелби от кораби като влачехме мишените, той със самолет Ил-28, а аз с МиГ-17. Един от офицерите от авиацията поиска да разкажа за реалната стрелба от корабите по моя самолет.
Всъщност случаите бяха два.
Беше слънчев ден през лятото на 1977 година. Излетях от Балчик и поех на юг. Девет кораба се бяха наредили в курс 140 градуса източно от Созопол. Летях мористо на корабите на височина 1000 метра. Мишената, която влачех бе платнен ръкав с дължина 4 метра и диаметър 0.8 метра. Въжето беше дълго 1000 метра, но за да се печели време от 500 метра разрешавах стрелбата. Започнаха бойните стрелби. При втория заход край мен започнаха да се разпукват снаряди. Беше интересно, дори красиво, но опасно. Всеки момент някой от снарядите можеше да попадне в самолета и се взриви без да ми позволи да се катапултирам. По трасиращите снаряди видях, че са от предпоследния кораб.
-Прекратете стрелбата, стреляте по мен! докладвах по радиото.
Стрелбата беше прекратена незабавно и след кратка пауза на следващия заход продължиха работа.
По време на следващите стрелби на същото място в края на упражнението минавайки в югоизточен курс получих команда:
-353-ти, минете още веднъж.
– Добре. отговорих, тъй-като и без това трябваше да се върна обратно за Балчик.
Отработиха на обратния заход и получих следваща команда:
-352-ти, още един заход.
-Не мога, горивото няма да стигне за кацане.
-Много Ви моля, имаме изпитно упражнение.
-Вие имате изпитно упражнение, но аз имам две деца. отговорих и повече не повториха молбата си.
От тези два случая морските са направили общ разказ, поукрасили са го и разказвали поколения наред все по-цветущо. Знаеше го и служащият в момента там капитан І ранг Попов.
Минаха години. Спомените избледняват. Но у мен остана симпатията към смелите български моряци.
Имайки предвид новата военна стратегия аз не се въздържах да разкажа за моя странен сън.
,, Във война сме с Русия. Срещу мен идва ранен руски войник. Противник. Аз бях добре въоръжен. Войникът се изправи гордо и каза:
– Искам да те запитам нещо. Знае ли твоето поколение, че моят прадядо загина при боевете на Шипка, защитавайки вашата страна? Знае ли твоето поколение, че моят дядо загина като доброволец в Балканската война? Знаеш ли ти, че баща ми загина във войната срещу хитлеризма? Нима ти можеш да вдигнеш оръжие срещу мен?
Срещата завърши в братска прегръдка. Събудих се.
Това не беше сън. Измислих го. Но това е моето отношение към руския народ. Събудих се с надежда да се събудят много хора, които са забравили миналото. Или са ги приспали.
О.р. полковник Иван Апостолов.