Ре­пе­ти­ци­он­на­та за­ла на чи­та­ли­ще „П.Хи­лен­дар­с­ки” Бал­чик се ока­за тя­с­на за лю­би­те­ли­те на по­е­зи­я­та, то­зи път из­ку­ше­ни от Ка­ме­лия Кон­до­ва, ча­ро­в­на до­б­ри­ч­ка по­е­те­са, ав­тор­ка на до­с­та по­е­ти­ч­ни кни­ги, 11 на брой. Сре­ща­та бе ор­га­ни­зи­ра­на от бал­чи­ш­кия ли­те­ра­ту­рен клуб „Йор­дан Кръ­ч­ма­ров”, но при­съ­с­т­ва­ха и мно­го дру­ги гра­ж­да­ни, ин­те­ре­су­ва­щи се и оби­ча­щи по­е­ти­ч­но­то сло­во.

Ли­те­ра­тур­на­та ве­чер за­по­ч­на  с че­те­не на сти­хо­ве на Ка­ме­лия Кон­до­ва, ко­и­то из­пъл­ни­ха по­е­те­си­те Сте­ф­ка Кер­че­ва, Све­т­ла­на Ива­но­ва, Пен­ка Ди­ми­т­ро­ва, На­дя Ми­те­ва. Про­чу­в­с­т­ве­но и из­ра­зи­тел­но те пре­д­с­та­ви­ха пре­д­по­чи­та­ни от тях про­из­ве­де­ния от сти­хо­с­бир­ка­та „Мал­ки смър­ти”, из­да­де­на през 2007 г. До­ра Ха­ри­за­но­ва, пре­д­се­да­тел на клуб „Здра­ве”, про­че­те сти­хо­ве от по­с­ле­д­на­та из­да­де­на кни­га, при­я­т­но из­не­на­д­вай­ки ав­тор­ка­та, ко­я­то за­я­ви, че не при­те­жа­ва сти­хо­с­бир­ка­та.

По­е­те­са­та Ка­ме­лия Кон­до­ва се ока­за мно­го ин­те­ре­с­на, не­при­ну­де­на, ори­ги­нал­на и не­с­тан­дар­т­на съ­бе­се­д­ни­ца. За­то­ва сре­ща­та пре­ми­на ка­то ин­те­ре­с­на бе­се­да, в ко­я­то съ­в­сем ес­те­с­т­ве­но при­съ­с­т­ва­щи­те, по­то­пе­ни в ат­мо­с­фе­ра­та на по­е­зи­я­та, об­щу­ва­ха с ед­на ду­хо­в­на же­на- до­б­ру­джан­ка. Че­те­не­то на сти­хо­ве­те от „Мал­ки смър­ти” мно­го уме­ло се ре­ду­ва­ше с ин­те­ре­с­ния раз­каз на по­е­те­са­та за се­мей­с­т­во­то и, за жи­во­та и на оби­к­но­вен чо­век, за кон­та­к­ти­те и про­ли­ча­ло­то пре­к­ло­не­ние към изя­ве­ни бъл­гар­с­ки по­е­ти, за твор­че­с­кия и път, за­по­ч­нал, по-ско­ро из­бу­х­нал, с го­ля­ма на­г­ра­да. Кол­ко скром­ни­ч­ко и ме­ж­ду дру­го­то тя спо­ме­на за на­г­ра­ди­те, а те съ­в­сем не са мал­ко!

По­е­ти­ч­на­та кни­га /с до­с­та при­чу­д­ли­во за­г­ла­вие/ „Мал­ки смър­ти”, ко­я­то бе­ше обект на сре­ща­та, съ­дър­жа над 40 сти­хо­т­во­ре­ния, обе­ди­не­ни в три ци­къ­ла – „Не съ­в­сем би­б­лей­с­ки”, „За­що­то мно­го те жи­вях”, „Мал­ки смър­ти”. „Вся­ка раз­дя­ла би­ла ед­на мал­ка смърт” – то­ва е мо­то­то на сти­хо­с­бир­ка­та. Но ус­по­ко­е­ни­е­то е /ако въ­о­б­ще има мя­с­то за не­го/, че чо­век се раз­де­ля с при­я­те­ли, но и с не­при­я­те­ли, с вя­ра, но и с илю­зии, с лъ­жа­та, с глу­по­ст­та, с без­б­рой не­ле­по­с­ти. Сти­хо­с­бир­ка­та има по­д­за­г­ла­вие „По­ч­ти лю­бо­в­на ли­ри­ка”. А ли­ри­ка­та тук на­и­с­ти­на е не по­ч­ти, а съ­в­сем лю­бо­в­на, да­же лю­б­ве­о­бил­на. За­що­то все­ки, кой­то про­че­те те­зи сти­хо­ве, ня­кои кра­т­ки, ла­ко­ни­ч­ни, зву­ча­щи ка­то афо­ри­з­ми; дру­ги – по-обем­ни, бли­ка­щи от из­с­т­ра­да­ни чу­в­с­т­ва и при­до­би­та мъ­д­рост, не мо­же да не по­чу­в­с­т­ва го­ля­ма­та лю­бов на Ка­ме­лия към жи­во­та с вси­ч­ки­те му пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­ва, об­ра­ти, ра­зо­ча­ро­ва­ния, лю­бо­ви и раз­лю­б­ва­ния, с при­вър­за­но­ст­та към ро­ди­те­ли­те, с не­о­бя­т­на­та обич и пре­да­ност към де­ца­та, със сим­па­ти­я­та и съ­п­ри­ча­с­т­но­ст­та към оби­к­но­ве­ни­те хо­ра, към оби­к­но­ве­ни­те не­ща –ед­на жи­з­не­у­т­вър­ж­да­ва­ща лю­бов, мно­го ис­тин­с­ка, дъл­бо­ка, кра­си­ва ка­то ли­ла­вия аме­тист, ка­то мо­ра­ва­та аме­ти­с­то­ва ро­за вър­ху ко­ри­ца­та на сти­хо­с­бир­ка­та – сим­вол на та­лан­та и на от­ре­з­вя­ва­не­то. Не са­мо да ук­ра­ся­ва, но и да ни връ­ща в дей­с­т­ви­тел­но­ст­та, от ко­я­то по­е­ти­те чер­пят сво­е­то вдъ­х­но­ве­ние.

И ако пре­д­на­з­на­че­ни­е­то на по­е­зи­я­та е да по­ко­ря­ва сър­ца­та /Р.Та­гор/, то със си­гур­ност Ка­ме­лия Кон­до­ва по­ко­ри с по­е­зи­я­та си и ин­те­ре­с­но­то си из­лъ­ч­ва­не при­съ­с­т­ва­щи­те в съ­бо­т­на­та ве­чер на 24 но­ем­в­ри.

Мария АНДРЕЕВА