На 30 но­ем­в­ри Бъл­гар­с­ка­та пра­во­с­ла­в­на цър­к­ва че­с­т­ва де­ня на  Све­ти Ан­д­рей Пър­во­з­ва­ни . Той е един от два­на­де­сет­те апо­с­то­ла, кой­то пръв от тях тръ­г­ва след Хри­с­та, от къ­де­то ид­ва про­з­ви­ще­то му „Пър­во­з­ва­ни”.

Све­ти Ан­д­рей е ро­ден в дре­в­ния град Ви­т­са­и­да, на бре­га на Га­ли­лей­с­ко­то езе­ро. Спо­ред жи­ти­е­то, Апо­с­тол  Ан­д­рей се от­п­ра­вил към се­вер­ни­те зе­ми, през  Ма­ла Азия,  дне­ш­нитe зе­ми на Гър­ция, по на­ши­те бре­го­ве на Чер­но мо­ре той сти­г­нал до стра­на­та, оби­та­ва­на от ски­ти­те –  се­га­ш­на Ру­сия. Це­ли­ят си жи­вот апо­с­то­лът по­с­ве­тил на про­по­вед. С тър­пе­ние по­на­сял го­не­ние от ези­ч­ни­ци­те и на­в­ся­къ­де със сво­е­то сло­во, чу­де­са и при­ме­рен жи­вот спе­чел­вал но­ви по­с­ле­до­ва­те­ли за Хри­с­та.

Дъл­ги би­ли не­го­ви­те стран­с­т­ва­ния. На връ­ща­не през Ви­зан­ти­он (Ца­ри­г­рад), къ­де­то  ръ­ко­по­ло­жил за пръв епи­с­коп Ста­хий, до Рим и на­к­рая в град Па­т­ра, къ­де­то за­вър­ш­ва не­го­ви­ят сла­вен, зе­мен път.

Све­ти Ан­д­рей не се е по­д­чи­нил на за­по­ве­д­та на  вла­де­те­ля на Па­т­ра  да се по­к­ло­ни на ези­че­с­ки­те идо­ли. За­по­вя­да­ли да го за­вър­жат на кръ­с­та.  Вла­де­те­лят, по­в­ли­ян от ду­хо­в­на­та си­ла на Све­те­ца,  за­по­вя­дал да го сне­мат от кръ­с­та, но Св. Ан­д­рей с го­ре­ща мо­ли­т­ва пре­дал Бо­гу своя дух и ли­це­то му про­си­я­ло в не­бе­с­на све­т­ли­на. То­ва ста­на­ло през 70 та го­ди­на. Не­го­ва­та мъ­че­ни­че­с­ка кръ­с­то­ва смърт се от­бе­ля­з­ва на ико­ни­те с кръст във фор­ма­та на бу­к­ва­та „Х”. От­там кръ­с­тът с та­зи фор­ма се на­ри­ча „Ан­д­ре­ев кръст”.

По за­по­вед на  им­пе­ра­тор Кон­с­тан­тин, мо­щи­те на Све­ти Апо­с­тол Ан­д­рей би­ли пре­не­се­ни в Кон­с­тан­ти­но­пол и по­ло­же­ни за­е­д­но със Све­ти Еван­ге­лист Лу­ка и със Све­ти Ти­мо­тей, уче­ни­ка на Све­ти Апо­с­тол Па­вел, в пре­с­ве­т­лия храм „Св. Апо­с­то­ли”. Ко­га­то кръ­с­то­но­с­ци­те за­в­ла­де­ли Кон­с­тан­ти­но­пол, те ги пре­не­с­ли в ита­ли­ан­с­кия град Амал­фи (на­ми­ращ се юж­но от Не­а­пол и Со­рен­то), през 1208 г. Там те по­чи­ват и до се­га. По-къ­с­но гла­ва­та на Св. Ан­д­рей Пър­во­з­ва­ни би­ла пре­не­се­на в Рим. През 1964 г. тя бе пре­да­де­на от Ри­мо­ка­то­ли­че­с­ка­та цър­к­ва на Кон­с­тан­ти­но­пол­с­ка­та Па­т­ри­ар­шия ка­то дар, в знак на въз­с­та­но­ве­ни­те до­б­ри от­но­ше­ния ме­ж­ду две­те цър­к­ви. Днес, гла­ва­та на Све­те­ца, се схра­ня­ва в ми­т­ро­по­ли­т­с­ка­та ка­те­д­ра­ла на град Па­т­ра.

Св.  Ан­д­рей се счи­та апо­с­тол на пра­во­с­ла­в­ни­те хри­с­ти­я­ни, за­що­то той е ръ­ко­по­ло­жил пър­вия епи­с­коп в Ца­ри­г­рад – апо­с­тол Ста­хий, а от Ца­ри­г­ра­д­с­ка­та па­т­ри­ар­шия са по­лу­чи­ли Све­то Кръ­ще­ние и ми­ро­по­ма­за­ние пра­во­с­ла­в­ни­те сла­вя­ни – бъл­га­ри, сър­би, ру­си и дру­ги.

По на­ре­ж­да­не на Ми­т­ро­по­лит Ни­ко­ди­мос от Па­т­ра, през 2009 го­ди­на, ни бе да­ре­на част от мо­щи­те на Апо­с­тол Ан­д­рей, от не­го­во­то ко­ля­но. Раз­де­ле­на на още три ча­с­ти­ци, се­га, те са раз­пре­де­ле­ни за ма­на­с­ти­ра на ос­т­ров  „Све­та Ана­с­та­сия” в бур­га­с­кия за­лив, вто­ра­та за сто­ли­ч­ния храм „Све­ти Ан­д­рей”, а тре­та­та бе пре­не­се­на в Пре­об­ра­жен­с­кия ма­на­с­тир.

В на­ро­д­ни­те по­ве­рия све­те­цът се счи­та за по­к­ро­ви­тел на ме­ч­ки­те и на зър­но­то. Ето за­що Ан­д­ре­е­в­ден е из­ве­с­тен още ка­то Ме­ч­кин ден или Ед­ре­в­ден, тъй ка­то след не­го де­нят за­по­ч­ва да на­ра­с­т­ва с ед­но жи­т­но зър­но.

Да по­мо­лим, Го­с­под Бог да уси­ли вя­ра­та на бла­го­че­с­ти­вия  ни на­род, ка­к­то са мо­ли­т­ви­те на Св. Ан­д­рей. Да стигнe до уши­те ни про­по­ве­д­та на пър­во­з­ва­ния апо­с­тол. От та­ка­ва спа­си­тел­на сил­на вя­ра се ну­ж­да­ем осо­бе­но днес, в на­ше вре­ме.

/www.vardarsko.org/