По­ве­че­то от ар­те­фа­к­ти­те, на­ме­ре­ни в хра­ма на бо­ги­ня Ки­бе­ла в Бал­чик, ще бъ­дат ре­с­та­в­ри­ра­ни и кон­сер­ви­ра­ни до края на та­зи го­ди­на, съ­о­б­щи ди­ре­к­то­рът на Ис­то­ри­че­с­кия му­зей Ра­до­с­ти­на Ен­че­ва. 44 хи­ля­ди до­ла­ра се ус­во­я­ват от Аме­ри­кан­с­кия на­у­чен цен­тър в Со­фия, чрез кой­то е оси­гу­рен спе­ци­а­лен гранд за  ре­с­та­в­ра­ция и ек­с­по­зи­ция на ка­мен­ни ар­хи­те­к­тур­ни де­тай­ли и ар­те­фа­к­ти от хра­ма на по­н­тий­с­ка­та май­ка на бо­го­ве­те в гръ­ц­ка­та ко­ло­ния Ди­о­ни­со­по­лис. До­го­во­рът, склю­чен през ок­том­в­ри, ще се из­пъл­ня­ва в про­дъл­же­ние на го­ди­на. Сред на­хо­д­ки­те, ко­и­то по­се­ти­те­ли­те ще мо­гат да ви­дят в нов ин­те­ри­ор, са фрон­то­нът с бог Хе­ли­ос, фри­зо­ве с бу­к­ра­нии (де­ко­ра­ти­в­ни еле­мен­ти с фор­ма­та на че­реп или гла­ва на бик), пей­ки, ка­к­то и раз­ли­ч­ни на­д­пи­си от ІІІ век пре­ди Хри­с­та до ІІІ-ІV век след Хри­с­та – пе­ри­о­дът, през кой­то се пре­д­по­ла­га, че хра­мът е бил оби­та­ван. Пре­ди вре­ме с об­щин­с­ки сре­д­с­т­ва бя­ха ре­с­та­в­ри­ра­ни око­ло 200 мо­не­ти, от­к­ри­ти на мя­с­то­то на из­ко­па. Вси­ч­ки дви­жи­ми па­ме­т­ни­ци са в му­зея. До ля­то­то на 2013 г. те ще бъ­дат по­до­ба­ва­що ек­с­по­ни­ра­ни. За по­ме­ще­ни­я­та ще бъ­дат мон­ти­ра­ни но­ви кли­ма­ти­ци, ос­ве­т­ле­ние и ви­т­ри­ни. Чрез одо­б­ре­ния про­ект пре­д­с­тои да из­ле­зе кни­га за хра­ма на Ки­бе­ла на бъл­гар­с­ки и ан­г­лий­с­ки език. След ре­кон­с­т­ру­к­ци­я­та на ста­ра­та мел­ни­ца край мо­ре­то,  сe пре­д­ви­ж­да част от ек­с­по­на­ти­те да бъ­дат по­ка­за­ни и там. През ап­рил 2007 г. хра­мът на Ки­бе­ла бе на­ме­рен в при­мор­с­ка­та част на гра­да при из­коп за ча­с­тен стро­еж до ста­рия па­зар. Дър­жа­ва­та не на­ме­ри на­чин да от­чу­ж­ди те­ре­на. Та­ка след по­ве­че от пет го­ди­ни е на­ли­це про­ект за ча­с­тен му­зей, в кой­то да се си­ту­и­ра ар­хи­те­к­тур­на­та част на дре­в­ния храм. А през то­ва вре­ме съ­х­ра­не­на­та под зе­мя­та сто­ле­тия на­ред бя­ла зи­да­рия се ком­п­ро­ме­ти­ра от ат­мо­с­фер­ни­те ус­ло­вия. С из­ве­с­т­но за­къ­с­не­ние от  Ми­ни­с­тер­с­т­во на кул­ту­ра­та бя­ха оси­гу­ре­ни сре­д­с­т­ва за дър­вен на­вес, кой­то да па­зи цен­на­та на­хо­д­ка. Там сто­ят  го­ле­ми­ят жер­т­ве­ник и ку­пе­ла, зи­до­ве­те на хра­ма. Из­с­ле­до­ва­те­ли­те ка­з­ват, че то­ва е един­с­т­ве­ни­ят от­к­рит храм на Ки­бе­ла в из­то­ч­на­та част на Бал­кан­с­кия по­лу­о­с­т­ров и най-до­б­ре за­па­зе­ни­ят ели­ни­с­ти­че­с­ки храм в Бъл­га­рия. На­ме­ре­ни­те на­д­пи­си и мра­мор­на пла­с­ти­ка са из­к­лю­чи­тел­но ва­ж­ни ар­хе­о­ло­ги­че­с­ки па­ме­т­ни­ци, от­ра­зя­ва­щи ре­ли­ги­о­з­ния и об­ще­с­т­вен жи­вот в дре­в­ния Ди­о­ни­со­по­лис. Ка­то брой и раз­но­о­б­ра­зие, то­ва е най-го­ля­ма­та гру­па дви­жи­ми па­ме­т­ни­ци, свър­за­ни с кул­та към Ки­бе­ла,  от­к­ри­ва­ни до се­га в не­ин храм. След зе­ме­т­ре­се­ни­е­то в сре­да­та на VІ в. хра­мът е бил за­т­ру­пан ве­ро­я­т­но от го­ле­ми при­ли­в­ни въл­ни.

ПЪ­ЗЕ­ЛЪТ КИ­БЕ­ЛА ПО­С­ТЕ­ПЕН­НО СЕ СГЛО­БЯ­ВА

“По­се­ти­те­лят ще при­до­бие пре­д­с­та­ва как е из­г­ле­ж­дал  хра­мът,  убе­ден съм, ще ос­та­не мно­го дoво­лен”, ка­за ре­с­та­в­ра­то­рът Ге­ор­ги Ма­в­ров, до­ка­то по­чи­с­т­ва­ше един от на­д­пи­си­те. То­ва ве­че е тре­ти­ят етап на ре­с­та­в­ра­ция и кон­сер­ва­ция.  Ек­с­по­зи­ци­я­та за­по­ч­ва да има за­вър­шен вид, до­ба­ви той. Ня­кол­ко ре­с­та­в­ра­то­ри са в Бал­чик от ме­сец ок­том­в­ри. Ма­в­ров, кой­то ра­бо­ти по Ки­бе­ла от са­мо­то й от­к­ри­ва­не през 2007 г., се при­съ­е­ди­ни към тях пре­ди се­д­ми­ца. Ос­та­ва ни око­ло ме­сец и по­ло­ви­на ра­бо­та, спо­де­ли той. Ре­с­та­в­ра­то­ри­те вни­ма­тел­но по­чи­с­т­ват, ми­ят и су­шат ка­мен­ни и мра­мор­ни пар­че­та с раз­ли­ч­на го­ле­ми­на и фор­ма. След то­ва с мно­го тър­пе­ние и фан­та­зия ги на­с­ла­г­ват ед­но до дру­го, до­ка­то от­к­ри­ят ли­п­с­ва­що­то. Съ­що ка­то по­д­ре­ж­да­не­то на ог­ро­мен пъ­зел без сним­ка, съ­с­та­вен от не­из­ве­с­тен брой ча­с­ти. Упо­ри­то­ст­та им се въз­на­г­ра­ж­да­ва и “пъ­зе­лът на Ки­бе­ла” по­с­те­пен­но за­по­ч­ва да се с гло­бя­ва.  Та­зи го­ди­на са от­к­ри­ти ча­с­ти от ръ­ка­та на  Ки­бе­ла, ня­кои еле­мен­ти от се­дя­ща­та ста­туя. “Бя­ха в хра­ни­ли­ще­то, но не се зна­е­ше, че са от там. Те не из­ли­зат, до­ка­то чо­век не тър­си кон­к­ре­т­но не­що. На ед­на от ста­ту­и­те  съ­що на­ме­ри­х­ме част от гла­ва­та, но за съ­жа­ле­ние е са­мо за­д­на­та част. Ще има фри­зу­ра, ня­ма да има ли­це”,  ув­ле­ка­тел­но раз­ка­за Ма­в­ров. Из­ля­зъл е и един на­д­пис на не­о­ча­к­ва­но мя­с­то, на ъгъл­че, къ­де­то не би тря­б­ва­ло да има на­д­пис –  мно­го ма­лък фра­г­мент. Друг от ре­с­та­в­ра­то­ри­те –  Пе­тър Але­к­сан­д­ров, по­ка­з­ва на мя­с­то как ще из­г­ле­ж­да го­ля­ма­та ста­туя на Ки­бе­ла. Ръ­ка, пар­че от тро­на,  пар­че от кра­ка, част от об­ле­гал­ка­та на се­д­на­ла­та ста­туя ве­че са на­ме­ри­ли ме­с­та­та си. Гла­ва­та, за съ­жа­ле­ние, още я ня­ма. Но от дру­ги­те ста­туи ще се при­до­бие пре­д­с­та­ва как е из­г­ле­ж­да­ла. Пре­ди­ш­ния път е ре­с­та­в­ри­ра­на част от дя­с­на­та ръ­ка, ко­я­то ве­че се съ­би­ра ця­ла­та – тя дър­жи чи­ний­ка. Все още ли­п­с­ва част от би­це­п­са на ля­ва­та, но еле­мен­тът от ла­къ­тя  до пръ­с­ти­те е от­к­рит.  И пре­ди 23 ве­ка ста­ту­и­те са из­ра­бо­т­ва­ни с мон­та­ж­ни връ­з­ки. По­не­же не е сти­гал бло­кът, ръ­ка­та е на­п­ра­ве­на от­дел­но и е мон­ти­ра­на с щи­ф­то­ве, ка­за спе­ци­а­ли­с­тът. Спо­ред ме­та­ла, с кой­то са раз­по­ла­га­ли дре­в­ни­те скул­п­то­ри, щи­ф­то­ве­те би­ли ме­д­ни или же­ле­з­ни. Ед­на от пра­ви­те  ста­туи, сто­я­ли в хра­ма, ве­че има тил и дя­с­но ушен­це. То е пер­фо­ри­ра­но и най-ве­ро­я­т­но е би­ло с ме­тал­на оби­ца. Част от дя­с­но кра­че съ­що при­ля­га към фи­гу­ра­та. Та­зи го­ди­на са на­ме­ре­ни и ръ­чи­ч­ки­те на та­зи ста­туя. Ед­на­та от тях дър­жи ди­с­к­че. Тя е пра­ве­на от­дел­но и ка­то вло­ж­ка е вли­за­ла в ста­ту­я­та. “Най-ве­ро­я­т­но, ко­га­то е па­да­ла или е съ­бо­ре­на по ня­ка­к­ва при­чи­на, то­ва пар­че се е на­би­ло на­въ­т­ре, а ръ­ка­та се е счу­пи­ла.  На­ме­рих ме го не в хра­ма до­лу, а от то­ва, ко­е­то ве­че е би­ло из­ко­па­но и бе­ше в хра­ни­ли­ще­то. Ча­ст­та от гла­ви­ч­ка­та съ­що бе­ше в хра­ни­ли­ще­то. Но за съ­жа­ле­ние е ос­та­на­ло са­мо то­ва. Дру­го­то пар­че го ня­ма. При по­с­ле­д­ва­щи раз­ко­п­ки или ед­но пре­тър­с­ва­не на об­щия ма­те­ри­ал мо­же да из­ле­зе още не­що” , убе­ден е ре­с­та­в­ра­то­рът Пе­тър Але­к­сан­д­ров.