На 21 но­ем­в­ри пра­во­с­ла­в­на­та цър­к­ва от­бе­ля­з­ва пра­з­ни­ка Въ­ве­де­ние Бо­го­ро­ди­ч­но. Спо­ред Све­то­то пи­са­ние на то­зи ден 3-го­ди­ш­на­та Ма­рия, ко­я­то по-къ­с­но е на­ре­че­на Де­ва Ма­рия, а на­ши­ят на­род с лю­бов и обо­жа­ние на­зо­ва­ва Бо­го­ро­ди­ца, би­ла за­ве­де­на от сво­и­те ро­ди­те­ли в Бо­жия храм на Йе­ру­са­лим и въ­ве­де­на в слу­же­не на Бо­га. Ето за­що то­зи ден ста­ва сим­вол на въ­ве­ж­да­не­то на мла­дия чо­век в хри­с­ти­ян­с­ка­та цър­к­ва и вя­ра, ка­к­то и на хри­с­ти­ян­с­ко­то се­мей­с­т­во, чий­то пър­ви при­мер са Де­ва Ма­рия и съ­п­ру­гът и – пра­ве­д­ни­ят Йо­сиф. Ху­ба­во е на то­зи ден ро­ди­те­ли­те да во­дят де­ца­та си на бо­го­с­лу­же­ние, за да на­у­ча­ват те от мал­ки за вя­ра­та, за би­б­лей­с­ки­те съ­би­тия и то­ва да е на­ча­ло­то за въз­пи­та­ние в хри­с­ти­ян­с­ки дух и в до­б­ро­де­те­ли­те на хри­с­ти­ян­с­ка­та ре­ли­гия.

Ня­кол­ко дни пре­ди то­зи ху­бав пра­з­ник, на 15 но­ем­в­ри, за­по­ч­на­ха Бо­го­ро­ди­ч­ни по­с­ти, ко­и­то про­дъл­жа­ват до най-све­т­лия хри­с­ти­ян­с­ки пра­з­ник – Ро­ж­де­с­т­во Хри­с­то­во. Сми­съ­лът на те­зи 40 дни на пост и въз­дър­жа­ние е мно­го­з­на­чи­те­лен и дъл­бок. Фи­зи­че­с­ки­ят пост е то­зи, в кой­то ще се ли­шим от обил­на бла­ж­на хра­на и пи­ти­е­та. Но кол­ко по-ва­жен за чо­ве­ка е ду­хо­в­ни­ят пост, ко­га­то ни за­в­ла­де­ят въз­дър­жа­ни­е­то и до­б­ри­те ми­с­ли; ко­га­то със сми­ре­ние и по­ч­ти­тел­ност се вгле­да­ме в со­б­с­т­ве­ни­те си по­с­тъ­п­ки и де­ла; ко­га­то на­п­ра­вим ра­в­но­с­ме­т­ка на из­ми­на­ли­те дни, на до­б­ро­то, ко­е­то сме сто­ри­ли, на до­б­ри­на­та, в ко­я­то сме по­вяр­ва­ли; на зло­то, ко­е­то сме за­гър­би­ли, на зли­на­та, от ко­я­то сме се отър­си­ли. Да ми­с­лим и раз­съ­ж­да­ва­ме за зло­то и до­б­ро­то, за съ­вест и чест, за оно­ва, ко­е­то е по­х­вал­но и до­с­той­но за при­мер, ка­к­то и за срам­но­то, ко­е­то ни ос­кър­бя­ва, за не­ну­ж­на­та лъ­жа и при­т­вор­с­т­во­то, ко­е­то огор­ча­ва дни­те ни, за че­с­т­ни­те и скром­ни хо­ра, ко­и­то не се бла­з­нят от ма­те­ри­а­лен раз­кош и съм­ни­тел­но при­до­би­то­то бо­га­т­с­т­во, за ху­ба­во­то у чо­ве­ка, ко­е­то не се из­мер­ва с имо­ти и ог­ром­ни бан­ко­ви сме­т­ки.

Да тър­сим у се­бе си ми­ло­сър­ди­е­то и спо­со­б­но­ст­та да про­ща­ва­ме чо­ве­ш­ки­те не­до­с­та­тъ­ци, бла­го­ро­д­с­т­во­то и та­к­ти­ч­но­ст­та в пре­цен­ки­те си за хор­с­ки­те де­я­ния, ще­д­ро­ст­та, с ко­я­то да да­ря­ва­ме лю­бов, не са­мо на сво­и­те де­ца и бли­з­ки, да при­е­ма­ме раз­ли­ч­но­то, дру­го­то, до­ри и то­ва, ко­е­то не раз­би­ра­ме. И то­ва, за­е­д­но, с въз­дър­жа­ни­е­то от обил­на хра­на за тя­ло­то и хи­ги­е­на за ду­ша­та, ще бъ­де ду­хо­в­ни­ят пост, кой­то ще ни по­д­го­т­ви за на­с­тъ­п­ва­щия пра­з­ник. И не са­мо за не­го, а ще ни на­по­м­ни и на­у­чи да бъ­дем в хар­мо­ния със се­бе си и най – ве­че с дру­ги­те.

Мария АНДРЕЕВА