Разпукването на красотата е в мига…
Sep 19th, 2010 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАИменно този миг ни разкри художникът Бисер Лазаров в нашата Художествена галерия на 7 септември 2010 г. Той е роден през 1963 г. в с. Мокреш, Ломския Дунавски край, но още като малък родителите му се преместват да живеят в София, където завършва художествена гимназия през 1982 г. и е награден с еднократна стипендия „Вл.Димитров – Майстора” за цялото му творческо представяне при завършването на гимназията.Същата година взема участие в изложбата на младите таланти в НДК. През 1987 г. завършва Националната художествена академия, а като начало на творческата си дейност смята пребиваването му в Скандинавските страни /1994-2003/. През 2006 г. участва в Бианалето на малките форми – Плевен и в три експозиции в град Нюрнберг.
През 2008 г. участва в галерия „Въпроси”под надслов „За жените, които обичаме”. Същата година открива самостоятелна изложба в галерия „Фанита” и участва в благотнворителната великденска изложба „Марш на любовта” в хотел „Шератон” София. Тази година се представя в изложбата – конкурс по живопис на „Алианс – България”. Той е член на Съюза на българските художници, на Асоциацията на реставраторите в България, от 3 години е преподавател по живопис в НХА София.
Сега е гост на нашия град като ни представя 20 платна. На 14 от тях трайно присъства морето, рибарите, лодките и напълно опровергава думите на Иво Андрич в книгата му „Безсъници”: „Морето не ме обича вече”. Да не забравя, че в 4 картини са изобразени пейзажи от нашия град – „Старият Балчик”, „Балчик – панорама”, „Бараки край Тузлата”, „Балчик – покрайнините”. Това , може би, показва, че има специално отншение към нашия град., изцяло потопен в магията на морето като част от неговия съкровен, темпераментен като него живот. Художникът винаги си мечтае за морето и според картините той е винаги в него. Вярвам, че това го спасява. С каква лекота и дръзновение е нарисувал тези пейзажи, в класическия смисъл на думата, където е скрита трайността, последователността, посланието, които ще остави на следващите поколения. Това, което ме порази, е откровението, с което е изобразил миговете на съсредоточаване, излъчващи се не от картините, а от самия него. Един неутолим глад за художествена изява, изобразена чрез безмълвието и кара нашите сетива да бъдат будни и да търсят своето осъществяване. Надявам се, че топлината, която струи от картините, не присъства само във вдъхновението, а в скритата любов, не само към живописта, но и към живота.
На откритата изложба присъстваха актьорите от висш ранг проф.Ат.Атанасов, балчиклията доц.В.Ранков, любители на този вид изкуство, музейни работници. Мисля, че трябваше да започна с многобройната група ученици от известното ни художествено училище „Акад.Дечко Узунов” гр.Казанлък, дошли в Балчик на творчески стаж.Толкова много възторжени деца до този момент в нашата художествена галерия не бях виждал. Отначало завидях на тяхната младост и жизнеутвърждаващ дух, а после на компетентните им коментари, забелязвайки авторитетно /да ме извинява Бисер Лазаров/ някои неточности, като изцяло бяха потопени в емоционалната стихия на своето изкуство. Няма да скрия своето възхищение и че съм разтърсен от таланта и откровението на художника, който за сетен път ни убеди, че за доброто изкуство граница няма.
Георги ЙОВЧЕВ