Ли­те­ра­ту­рен клуб “Йор­дан Кръ­ч­ма­ров” при НЧ “Па­и­сий Хи­лен­дар­с­ки” в Бал­чик ор­га­ни­зи­ра сре­ща с по­е­те­са­та Ка­ме­лия Кон­до­ва и ка­ни вси­ч­ки це­ни­те­ли наа по­е­зи­я­та. Пре­д­с­та­вя­не­то на кни­га­та й “Мал­ки смър­ти” ще се про­ве­де в за­ла­та на чи­та­ли­ще­то на 24 но­ем­в­ри /съ­бо­та/ от 16,30 ча­са. Ка­ме­лия Кон­до­ва е ро­де­на през 1969 го­ди­на в До­б­рич. Че­ти­ри­на­де­сет го­ди­ни по-къ­с­но ба­ща й въз­к­ли­к­ва: “Ако зна­ех, че ще про­пи­шеш, ня­ма­ше да те пу­с­на на учи­ли­ще – да на­у­чиш аз­бу­ка­та. Тя си има дру­го обя­с­не­ние –

азбуката е полезно нещо, но е виновен един 14 го­ди­шен съ­у­че­ник, кой­то й при­чи­ня­ва не­ща­с­т­на лю­бов – по­вод за пър­ви­те сти­хо­т­вор­ни „съл­зи”.  Го­ди­ни по-къ­с­но се опи­т­ва да пи­ше „са­мо в кра­ен слу­чай”, ка­то през ос­та­на­ло­то вре­ме ста­ва съ­а­в­тор на две де­ца – Са­му­ил и Ма­рия, пра­ви се на бъл­гар­с­ки фи­ло­лог във Ве­ли­ко­тър­но­в­с­кия уни­вер­си­тет, на ра­ди­о­жур­на­лист в Га­б­ро­во и До­б­рич, на ве­с­т­ни­кар в про­дъл­же­ние на 10 го­ди­ни в ро­д­ния си град, а и на връ­з­ки с об­ще­с­т­ве­но­ст­та в за­вод за ма­ши­но­с­т­ро­е­не в До­б­рич… В то­зи пе­ри­од пи­ше сво­и­те кни­ги – об­що шест: „По­вод за жи­вот”/1988/, „Не и ми­лост” /1990/, „Как се оби­ча

художник” /1994/, Тепърва ще се уча на живот”- 1998, „Небе под ада” /2006/ и „Мал­ки смър­ти” /2007/ . По­с­ле­д­на­та кни­га пе­че­ли

Го­ди­ш­на­та на­г­ра­да за по­е­зия на Съ­ю­за на бъл­гар­с­ки­те пи­са­те­ли за 2008 г. “Кол­ко е жи­вот да му се сър­дя” /2011/  е се­д­ма­та й кни­га. Най-го­ля­мо­то при­з­на­ние по­лу­ча­ва от си­на си през 1994 г. /то­га­ва той е се­дем­го­ди­шен/, кой­то за­я­вя­ва: „Ма­ма е до­бър чо­век, ни­що че пи­ше!”