Кол­ко ху­ба­во бе от­бе­ля­зан в с.Гур­ко­во 1 но­ем­в­ри, Де­нят на на­ро­д­ни­те бу­ди­те­ли! Жи­те­ли и го­с­ти на се­ло­то при­съ­с­т­ва­ха на един раз­ко­шен кон­церт в чи­та­ли­ще „Сво­бо­да” от 18.30 ч. Бли­зо 2 ча­са на сце­на­та пя­ха по­пу­ляр­ни и фол­к­лор­ни съ­с­та­ви, ви­х­ри­ха се тан­ци, пре­д­с­та­вя­ха се на­ро­д­ни оби­чаи – с мно­го май­с­тор­с­т­во и на­с­т­ро­е­ние, с та­лант, кой­то съ­з­да­ва ра­дост.

Пра­з­ни­кът за­по­ч­на с кра­тък ви­де­о­ма­те­ри­ал за пър­ви­те бъл­гар­с­ки бу­ди­те­ли от Въз­ра­ж­да­не­то, за оне­зи, ко­и­то със сло­во и меч съ­бу­ж­дат, раз­бун­ват и по­д­дър­жат ду­ха и съ­з­на­ни­е­то на бъл­га­ри­те през мра­ч­ни­те ро­б­с­ки го­ди­ни. Во­де­ща­та тър­же­с­т­во­то, чи­та­ли­щ­ния се­к­ре­тар Ал­бе­на Вой­че­ва /в по­д­хо­дящ сти­лен то­а­лет и с кра­т­ко, но дъл­бо­ко съ­дър­жа­тел­но въ­ве­ж­да­що сло­во, без ви­со­ко­пар­ност, пре­ме­ре­но и то­ч­но/ пре­д­с­та­ви мал­ки­те ре­ци­та­то­ри от с.Гур­ко­во, ко­и­то де­к­ла­ми­ра­ха най-оби­ч­ни­те сти­хо­ве – „Аз съм бъл­гар­че”, „Ро­д­на реч”, „Мал­ка спре­т­на­та къ­щур­ка”. След тях сце­на­та бе за­в­ла­дя­на от мъ­же и же­ни в ки­т­ни до­б­ру­джан­с­ки но­сии, ко­и­то пре­д­с­та­ви­ха „Го­деж”, спо­ред ста­ро­в­рем­с­ки­те оби­чаи. Не­о­би­чай­ни­ят кон­церт про­дъл­жи­ха с кра­си­ви­те си гла­со­ве 17 же­ни от с.Дъ­бо­вик, ко­и­то из­г­ря­ха ка­то слън­ца на сце­на­та с раз­но­ц­ве­т­ни­те си до­б­ру­джан­с­ки ръ­че­ни­ци. След тях с „Ху­ба­ва си , моя го­ро” и „При­я­те­ли да имаш” пе­в­че­с­ки­те гру­пи на клуб „Хи­нап” от Бал­чик за­ре­ди­ха ат­мо­с­фе­ра­та с па­т­ри­о­ти­ч­но на­с­т­ро­е­ние.

С лю­би­ми де­т­с­ки на­ро­д­ни пе­с­ни и тра­ди­ци­он­ни иг­ру­ш­ки се пре­д­с­та­ви­ха и се­дем кра­си­ви, ус­ми­х­на­ти и иг­ри­ви де­ца от с.Гур­ко­во. Ве­се­ли, ху­мо­ри­с­ти­ч­ни пе­с­ни из­пъл­ни­ха и го­с­ту­ва­щи­те 11 на­ро­д­ни пе­ви­ци от с.Зме­е­во. А ко­га­то на сце­на­та из­ля­зо­ха две строй­ни ка­то фи­дан­ки, но с кра­си­ви мо­щ­ни гла­со­ве, де­вой­ки, ко­и­то из­пя­ха вир­ту­о­з­но „Мо­ре, Ра­до, Ра­до­мир­ка оро во­ди”, „Ру­си ко­си имам”, „Два бра­тя дел­ба де­ли­ли”, пе­с­ни с би­сер­ни те­к­с­то­ве е не­по­д­ра­жа­е­ми ме­ло­дии, въз­тор­гът в пъл­на­та чи­та­ли­щ­на за­ла бе­ше не­о­пи­су­ем. Кра­со­та­та и дар­ла­та на до­б­ру­джан­с­ка­та де­вой­ка и же­на не слу­чай­но вдъ­х­но­вя­ва по­ко­ле­ния пи­са­те­ли от Йо­в­ков до Ивай­ло Пе­т­ров.

Съ­с­тав от 16 „гур­ко­в­с­ки ба­би”, с ръ­ко­во­ди­тел Ста­ма­т­ка Ки­ри­ло­ва, та­лан­т­ли­ва на­ро­д­на пе­ви­ца и ди­ри­ген­т­ка, из­пя с про­фе­си­о­нал­но зву­че­не „Тън­ка Ра­да по двор хо­ди, по двор хо­ди бял кон во­ди” и още … още мно­го мо­же­не и та­лант по­ка­за­ха на сце­на­та и ин­ди­ви­ду­ал­ни­те из­пъл­ни­те­ли /Ма­рия Ма­ри­но­ва/ и де­т­с­ка­та гру­па от с.Гур­ко­во, и вси­ч­ки, ко­и­то пя­ха, иг­ра­ха и ре­ци­ти­ра­ха с пра­з­ни­ч­но на­с­т­ро­е­ние, с же­ла­ние, със са­мо­чу­в­с­т­вие и с ува­же­ние към то­зи са­мо­би­тен бъл­гар­с­ки пра­з­ник. Кра­ят на та­зи пра­з­ни­ч­на ве­чер, бе­ше на­и­с­ти­на и мно­го по­д­хо­дящ, и мно­го въл­ну­ващ – кме­тът на с.Гур­ко­во То­дор Ге­ор­ги­ев бе­ше обя­вен за по­че­тен член на чи­та­ли­ще­то, за­ра­ди ак­ти­в­на­та му дей­ност в по­д­к­ре­па на тра­ди­ци­и­те и ду­хо­в­но­то въз­ра­ж­да­не на с.Гур­ко­во. Ус­ми­х­на­ти­ят кмет бла­го­да­ри за ви­со­ка­та чест, че­с­ти­ти пра­з­ни­ка и из­ра­зи на­де­ж­да­та, че бу­ди­те­ли ви­на­ги ще има в Бъл­га­рия.

Дим­ка Ма­ле­ва по­з­д­ра­ви гур­ко­в­ци за пре­к­ра­с­на­та идея да по­че­тат по то­зи на­чин 1 но­ем­в­ри и им по­же­ла да по­д­дър­жан ви­на­ги бу­д­ния си дух. Ори­ги­нал­на, ка­к­то ви­на­ги, тя по­да­ри на ет­но­г­ра­ф­с­кия сел­с­ки му­зей ин­те­ре­с­ни пре­д­ме­ти от би­та и по­ми­нъ­ка на сел­с­ки­те хо­ра в ми­на­ло­то /на­при­мер па­ла­мар­ка/. За да се знае ми­на­ло­то, да се ува­жа­ва на­с­то­я­ще­то и да има на­де­ж­да за бъ­де­ще­то.

Мария АНДРЕЕВА