Във вре­ме­то, ко­га­то ля­то­то все още па­ри под кра­ка­та ни, но есен­ни­ят вя­тър ве­че тър­ка­ля ли­с­та­та по ули­ци­те, в за­ли­те на Ху­до­же­с­т­ве­на­та га­ле­рия в Бал­чик се от­к­ри из­ло­ж­ба на ху­до­ж­ни­ци от гр.Га­лац/Ру­мъ­ния/

Ед­но съ­би­тие, пла­ни­ра­но още пре­ди вре­ме, се осъ­ще­с­т­ви, вне­се сво­е­то оча­ро­ва­ние и сан­ти­мент. Во­де­ни от до­а­йе­нът си Ге­ор­ге Ан­д­ре­е­с­ку, ху­до­ж­ник с над по­ве­че от 100 из­ло­ж­би, сред ко­и­то в Ита­лия, Гер­ма­ния, Фран­ция, Бел­гия и др.

На от­к­ри­ва­не­то проф. Па­вел Шо­ша­ра /Бу­ку­рещ/спо­де­ли удо­вол­с­т­ви­е­то си от из­ло­ж­ба­та, на­шия град и при­я­тел­с­ки­те от­но­ше­ния,  ха­ра­к­те­ра на об­ща­та ни бал­кан­с­ка кул­ту­ра.

В из­ло­ж­ба­та са пре­д­с­та­ве­ни 10 ав­то­ри с раз­ли­чен на­тю­рел и въз­при­е­ма­не на све­та око­ло нас. От изя­щ­но­то и спо­кой­но жи­во­пи­с­ва­не на Да­вид Са­ва до ди­на­ми­ка­та на Йо­ан Ту­дор.

Всъ­щ­ност Да­вид Са­ва пре­д­с­та­вя че­ти­ри пла­т­на ,вну­ши­тел­ни по раз­мер,в ко­и­то пре­ци­з­ни­ят ри­су­нък и им­п­ре­си­о­ни­с­ти­ч­но­то усе­ща­не е гла­в­ни­ят ак­цент.От тях лъ­ха пре­ме­ре­ност и пре­ци­з­ност, ха­ра­к­тер­на за един вро­ден ев­ро­пе­и­зъм. Сти­ли­с­ти­ка­та на жи­во­пи­с­та му, оп­ре­де­ле­на в пей­за­ж­ния жанр, вна­ся оп­ре­де­ле­на све­т­ли­на и на­с­т­ро­е­ние в ек­с­по­зи­ци­я­та.На дру­гия фо­кус е Йо­ан Ту­дор ,при кой­то на­с­т­ро­е­ни­е­то и ди­на­ми­ка­та ек­с­п­ло­ди­рат в чер­ве­но и жъл­то.

По вре­ме на из­ка­з­ва­не­то си проф.  Па­вел Шо­ша­ра оп­ре­де­ли, че в те­зи кар­ти­ни се ог­ле­ж­дат ха­ра­к­тер­ни­те  сти­ли­с­ти­ч­ни раз­ли­чия и осо­бе­но­с­ти на  вси­ч­ки жан­ро­ве и те­че­ния в жи­во­пи­с­та.Раз­ли­ка­та е ме­ж­ду ха­ра­к­те­ри­те,на­чи­на  на ре­ша­ва­не на ви­зу­ал­ни­те про­б­ле­ми в пла­т­но­то. В тях се  ог­ле­ж­да на­ше­то при­съ­с­т­вие на Бал­ка­ни­те, с тем­пе­ра­мен­та и ко­ло­ри­та  на ба­г­ри­те, до­ш­ли от  слън­це­то, от­ра­зе­но в кар­ти­ни­те на Да­вид Са­ва, на­п­ра­ве­ни ка­то че ли с ле­ко­та им­п­ре­си­о­ни­с­ти­ч­ни  твор­би, по­ка­з­ва­щи ов­ла­дя­ва­не­то на про­с­т­ран­с­т­во­то и изя­ще­с­т­во в ри­су­нъ­ка на ху­до­ж­ни­ка. Ня­ма съм­не­ние, те­зи ра­бо­ти вна­сят своя  све­жест и ав­то­ри­тет в сбир­ка­та. Съ­по­с­та­ве­ни с ек­с­п­ре­си­в­ни­те не­ща на Йон Ту­дор ,те но­сят спо­кой­с­т­вие и то­п­ли­на в ек­с­по­зи­ци­я­та. Ди­на­ми­ка­та на съ­в­ре­мен­но­то ни би­тие оба­че е от­ра­зе­на в кар­ти­ни­те на Йо­ан Ту­дор. Те­зи до­с­та­тъ­ч­но го­ле­ми по фор­мат и  ек­с­п­ре­си­в­ни по съ­дър­жа­ние твор­би пре­да­ват мо­дер­ния по­г­лед на съ­в­ре­мен­ни­ка ни, не­го­во­то би­тие и ди­на­ми­ка, да­же в из­ве­с­тен сми­съл и ха­о­са , в кой­то сме при­ну­де­ни да жи­ве­ем. Та­зи  не­об­хо­ди­ма ус­ло­в­ност от по­ня­тия и въз­при­я­тия, за цен­но­с­ти­те на жи­во­та ни. На про­ти­во­по­ло­ж­на­та стра­на са  ра­бо­ти­те на Га­б­ри­е­ла Гри­го­ре­с­ку, чи­и­то сюр­ре­а­ли­с­ти­ч­но при­съ­с­т­вие и на­с­т­рой­ка ни въ­ве­ж­дат в све­та на  ус­ло­в­но­с­ти­те и мно­го­п­ла­с­то­во­то ми­с­ле­не. Та­зи  мел­ни­ца, по­г­ле­д­на­та от три­те стра­ни, ко­и­то вза­им­но се до­пъл­ват и обо­га­тя­ват на­ша­та пре­д­с­та­ва за об­ра­за, та­ка ка­к­то раз­ши­ре­но­то опи­са­ние ни  вну­ша­ва въз­дей­с­т­ви­я­та, уло­ве­ни от раз­ка­з­ва­щия ис­то­ри­я­та ав­тор. Пра­вят впе­ча­т­ле­ние гра­фи­ки­те на Кор­не­лия Бур­ла­ку, с  чи­е­то при­съ­с­т­вие в ек­с­по­зи­ци­я­та раз­би­ра­ме  мно­го­п­ла­с­то­во­ст­та на то­зи жанр.

Ав­тор­ка­та ни пра­ви съ­п­ри­ча­с­т­ни в ед­но мно­го­с­т­ран­но и за­дъл­бо­че­но из­с­ле­д­ва­не на си­ту­а­ци­я­та и ком­по­зи­ци­он­ни­те про­б­ле­ми. Стил в пре­д­с­та­вя­не­то но­сят и ри­сун­ки­те на Жа­на Ан­д­ре­е­с­ку. Не­й­ни­ят вро­ден ари­с­то­к­ра­ти­зъм и по­з­во­ля­ва на при­ви­д­но не­пре­тен­ци­о­з­ни­те сю­же­ти да вдъ­х­не еле­ган­т­ност и изи­с­ка­ност ,ко­я­то но­си на­с­ла­да и удо­вол­с­т­вие при вся­ка сре­ща с тях. Та­ка в те­зи къ­с­но ок­том­в­рий­с­ки дни пу­б­ли­ка­та, до­ш­ла да ви­ди из­ло­ж­ба­та, бе­ше ос­ве­те­на от слън­ца­та, бли­ка­щи от кар­ти­ни­те, на­с­т­ро­е­ни­е­то на ху­до­ж­ни­ци­те и тя­х­на­та им­пул­си­в­ност, за­що­то без­с­пор­но е ,че кар­ти­ни­те, ка­к­то и ико­ни­те, но­сят све­то­у­се­ща­не­то и оду­хо­т­во­ре­но­ст­та на ав­то­ри­те си, тя­х­на­та вя­ра и пре­д­с­та­ва за кра­со­та­та и кра­си­во­то, тол­ко­ва не­об­хо­ди­ми в дне­ш­ни­те до­с­та тру­д­ни за вси­ч­ки вре­ме­на и ед­на от­к­ри­та въз­мо­ж­ност да за­па­зим слън­ца­та в ду­ши­те си.

Валентин ШАЛТЕВ