Среща с Георги Балабанов
Oct 31st, 2012 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАВсички сме свидетели, как в днешно време не признавайки никакви закони в морал се ширят алчността, завистта и пренебрежението. Направо казано вълчи времена. Било то между отделните държави, било то между отделните хора, а ако щете и в семействата между родни братя и сестри, между родители и деца. Въпреки тези пороци, обществото ни е раждало и ражда достойни хора, които напук на всичко разкъсват оковите на бездушието и мрака, за да потърсят и извадят от там затворените човешки души.
Малцина са ония, които могат да надникнат в душата на човек. Още по-малко са онези, които се опитват да ги разберат, състрадателно да им протегнат ръка в трудна минута и да ги накарат да погледнат света с други очи.
Ами колко са пък тези, които могат да чуят и разбират нашата майка кърмилница – Земята? За някого, от векове тя си е все същата, но за другиго тя страда и плаче, когато нейните човешки чеда я пренебрегват и изоставят. Радва се и се отплаща, когато пък тези й чеда я почитат и уважават. Нека да си представим изоставен или буренясали двори или нива, да си представим и добре подредени, обработени и засети такива. От коя от тези гледки на душата ще й стане по-добре. Та нали душите на нас хората и душата на Земята са едно цяло и затова сме длъжни да я разбираме и милеем за нея.
Така според мен нашият гост Георги Балабанов вижда житейските картини около себе си. Подобно на изкусен художник, той ги изписва върху белите листа на книгите си, за да се превърнат в чуден разказ, а сетне светлина от факел да заблестят пред очите на читателя. Това е духовният мост, който изгражда този наш съвременник между нас и мъдростта на времето. Такива са и героите му. Хора с неизказана мъка и несподелена любов – като Гено Кайзера от разказа „Белите гълъби” в книгата „Пролетни ветрове”. Души, мъчещи се да оцелеят от подаянията и милостта на другите – детето и майката от разказа „Бедуинчето”, други пък с промити до неузнаваемост чувства за род, родно и родина – като еничарят Емин. От не един разказ прозира и себеотрицанието в героиката на нашите деди, бащи и братя – като в „Двата медала”, „Граничарят”, „Присъдата”, отвръщането на доброто с признателност и добро от разказите „Наградата” и „Инспекторът” и така нататък, и така нататък.
Енчо ДИМИТРОВ, член на лит. клуб „Йордан Кръчмаров”, гр. Балчик