Човешкият дух – като вяра с неуловим дъх
Oct 31st, 2012 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАТова усетих като проникновен полъх, когато на 23 октомври 2012 г. в ХГ гр.Балчик се срещнах с Георги Балабанов, автор на книгите: „Заложени сърца”, „Очите на светлината”, „Скръбта на тишината”, „Пролетни ветрове”, „Мълчаливи хоризонти”, „Приказки и разкази за деца”,последната е в съавторство с Ина Крейн от София. В момента подготвя книга, посветена на родното му добруджанско село Краище, в което е роден на 10.ІІ.1947 г. Двадесет години е гл.редактор на в.”Добруджански глас” /Г.Тошево/, сътрудник на повече от 16 окръжни и национални вестници. Член на Съюза на независимите български писатели. Носител на много национални награди за разкази, очерци и кореспонденции.
Той е начело на ЕТ „Добруджански експорт” и обработва 15 000 дка земя в Г.Тошевска община, заедно със съпругата и синовете си. За първи път членовете на Лит. клуб „Й.Кръчмаров” се срещат с писател и арендатор едновременно. Без да има политически пристрастия той алармира обществото за онези тревожни моменти, които подкопават вярата ни в свободата чрез красиви думи и псевдоистини.
Мъдрост, благородство и поука бликат от неговите разкази, защото той познава психологията на добруджанския труженик. Ненапразно литературната критика го поставя на трето място след Йордан Йовков и Ивайло Петров. Любовта му към земята е заложена трайно в неговите размисли за нея – обработка, реколта, надеждата за благодатен дъжд, страха от „черния вятър”, сушата. Интересни са и пейзажните описания на добруджанската шир с цвят на старо злато, с разцъфтелите алени макове и бързащите над тях облаци.
Действително читателят изпитва нужда да прочете неговите книги, за да си извлече поука за себе си и онова, което ни заобикаля. Това кара вниманието ни да бъде будно, за да се задвижат всички творчески лостове, всички механизми, за да тръгне изкуството напред и нагоре. С творчеството си Г.Балабанов разпалва въображението и протестира срещу безправието, с цялата възвишеност на човешката душа. Всичко това, което ни смайва, е непринудено самоусещане за живота, което авторът е уловил със сетивата си и го съпреживял. То, може би, отново ще проговори в следващата му книга, защото неговите творби са пример за движението на човешката мисъл. Нека всички заедно да му пожелаем успех.
Георги ЙОВЧЕВ