То­ва усе­тих ка­то про­ни­к­но­вен по­лъх, ко­га­то на 23 ок­том­в­ри 2012 г. в ХГ гр.Бал­чик се сре­щ­нах с Ге­ор­ги Ба­ла­ба­нов, ав­тор на кни­ги­те: „За­ло­же­ни сър­ца”, „Очи­те на све­т­ли­на­та”, „Скръ­б­та на ти­ши­на­та”, „Про­ле­т­ни ве­т­ро­ве”, „Мъл­ча­ли­ви хо­ри­зон­ти”, „При­ка­з­ки и раз­ка­зи за де­ца”,по­с­ле­д­на­та е в съ­а­в­тор­с­т­во с Ина Крейн от Со­фия. В мо­мен­та по­д­го­т­вя кни­га, по­с­ве­те­на на ро­д­но­то му до­б­ру­джан­с­ко се­ло Кра­и­ще, в ко­е­то е ро­ден на 10.ІІ.1947 г. Два­де­сет го­ди­ни е гл.ре­да­к­тор на в.”До­б­ру­джан­с­ки глас” /Г.То­ше­во/, съ­т­ру­д­ник на по­ве­че от 16 ок­ръ­ж­ни и на­ци­о­нал­ни ве­с­т­ни­ци. Член на Съ­ю­за на не­за­ви­си­ми­те бъл­гар­с­ки пи­са­те­ли. Но­си­тел на мно­го на­ци­о­нал­ни на­г­ра­ди за раз­ка­зи, очер­ци и ко­ре­с­пон­ден­ции.

Той е на­че­ло на ЕТ „До­б­ру­джан­с­ки ек­с­порт” и об­ра­бо­т­ва 15 000 дка зе­мя в Г.То­ше­в­с­ка об­щи­на, за­е­д­но със съ­п­ру­га­та и си­но­ве­те си. За пър­ви път чле­но­ве­те на Лит. клуб „Й.Кръ­ч­ма­ров” се сре­щат с пи­са­тел и арен­да­тор ед­но­в­ре­мен­но. Без да има по­ли­ти­че­с­ки при­с­т­ра­с­тия той алар­ми­ра об­ще­с­т­во­то за оне­зи тре­во­ж­ни мо­мен­ти, ко­и­то по­д­ко­па­ват вя­ра­та ни в сво­бо­да­та чрез кра­си­ви ду­ми и псе­в­до­и­с­ти­ни.

Мъ­д­рост, бла­го­ро­д­с­т­во и по­у­ка бли­кат от не­го­ви­те раз­ка­зи, за­що­то той по­з­на­ва пси­хо­ло­ги­я­та на до­б­ру­джан­с­кия тру­же­ник. Не­на­п­ра­з­но ли­те­ра­тур­на­та кри­ти­ка го по­с­та­вя на тре­то мя­с­то след Йор­дан Йо­в­ков и Ивай­ло Пе­т­ров. Лю­бо­в­та му към зе­мя­та е за­ло­же­на трай­но в не­го­ви­те раз­ми­с­ли за нея – об­ра­бо­т­ка, ре­кол­та, на­де­ж­да­та за бла­го­да­тен дъжд, стра­ха от „чер­ния вя­тър”, су­ша­та. Ин­те­ре­с­ни са и пей­за­ж­ни­те опи­са­ния на до­б­ру­джан­с­ка­та шир с цвят на ста­ро зла­то, с раз­цъ­ф­те­ли­те але­ни ма­ко­ве и бър­за­щи­те над тях об­ла­ци.

Дей­с­т­ви­тел­но чи­та­те­лят из­пи­т­ва ну­ж­да да про­че­те не­го­ви­те кни­ги, за да си из­в­ле­че по­у­ка за се­бе си и оно­ва, ко­е­то ни за­о­би­ка­ля. То­ва ка­ра вни­ма­ни­е­то ни да бъ­де бу­д­но, за да се за­д­ви­жат вси­ч­ки твор­че­с­ки ло­с­то­ве, вси­ч­ки ме­ха­ни­з­ми, за да тръ­г­не из­ку­с­т­во­то на­пред и на­го­ре. С твор­че­с­т­во­то си Г.Ба­ла­ба­нов раз­пал­ва въ­о­б­ра­же­ни­е­то и про­те­с­ти­ра сре­щу без­п­ра­ви­е­то, с ця­ла­та въз­ви­ше­ност на чо­ве­ш­ка­та ду­ша. Вси­ч­ко то­ва, ко­е­то ни смай­ва, е не­при­ну­де­но са­мо­у­се­ща­не за жи­во­та, ко­е­то ав­то­рът е уло­вил със се­ти­ва­та си и го съ­п­ре­жи­вял. То, мо­же би, от­но­во ще про­го­во­ри в сле­д­ва­ща­та му кни­га, за­що­то не­го­ви­те твор­би са при­мер за дви­же­ни­е­то на чо­ве­ш­ка­та ми­съл. Не­ка вси­ч­ки за­е­д­но да му по­же­ла­ем ус­пех.

Георги ЙОВЧЕВ