На 27 и 28 ок­том­в­ри се съ­с­тоя ста­на­ла­та ве­че тра­ди­ци­он­на ар­хи­те­к­тур­на сре­ща на при­я­те­ли­те на Бал­чик под на­д­с­лов „Зна­ци на вре­ме­то”, во­де­на от арх.Вла­ди­мир По­пов и мла­дия му по­мо­щ­ник ам­би­ци­о­з­ния арх.Ве­лин Не­й­чев.

Вси­ч­ки бя­х­ме впе­ча­т­ле­ни от илю­с­т­ра­ти­в­ния ма­те­ри­ал по сте­ни­те на ка­мен­на­та за­ла в Дво­ре­ца – про­е­к­ти за ди­зайн на гра­д­с­ка­та­с­ре­да, из­ра­бо­те­ни още по вре­ме на фе­с­ти­ва­ла „Виа по­н­ти­ка”от сту­ден­ти­те на НХА , про­е­к­ти за вме­с­т­ва­не хра­ма на Ки­бе­ла в съ­в­ре­мен­на мо­дер­на об­ще­с­т­ве­на сгра­да на арх.Ми­ле­на Ка­ме­но­ва, про­ект на сгра­да­та на „Ку­па­та” /ста­рия съ­вет/, ма­кет на бъ­де­щия ре­с­та­в­ри­ран храм на по­н­тий­с­ка­та май­ка Ки­бе­ла, ма­кет на бъ­де­ще­то ле­ти­ще в Бал­чик, про­е­к­ти на сту­ден­ти от ВСУ „Ч.Хра­бър” Вар­на, на ин­с­ти­ту­та „Йон Мин­ку” Бу­ку­рещ, фа­кул­те­та по ар­хи­те­к­ту­ра във Ве­не­ция и мн.др.

Ин­те­ре­с­на бе пре­зен­та­ци­я­та на Ра­до­с­ти­на Ен­че­ва, ди­ре­к­тор на ИМ Бал­чик за то­ва до­къ­де е сти­г­на­ла бор­ба­та за хра­ма на Ки­бе­ла. За съ­жа­ле­ние дър­жа­ва­та, ос­вен че на­п­ра­ви вре­ме­нен по­к­рив за за­па­з­ва­не на раз­ко­п­ки­те, дру­го не е на­п­ра­ви­ла. Со­б­с­т­ве­ни­кът на имо­та е друг, с на­ме­ре­ние да пра­ви ча­с­тен му­зей, но са­мо до тук. Въ­п­ро­сът ня­ма раз­ви­тие, въ­п­ре­ки за­ин­те­ре­со­ва­но­ст­та на Об­щи­на­та.

Ин­те­ре­с­но на­у­ч­но съ­о­б­ще­ние на­п­ра­ви д-р Ив.Ра­ди­ло­ва, ди­ре­к­тор на „Дво­ре­ца”,че са от­к­ри­ти но­ви ар­хи­в­ни до­ку­мен­ти и че е съ­з­да­ден план за уп­ра­в­ле­ние на Дво­ре­ца, със съ­дей­с­т­ви­е­то на ЕС, ка­то ще се ра­бо­ти в сле­д­ни­те на­п­ра­в­ле­ния – ар­хи­те­к­ту­ра и лан­д­шафт, ис­то­рия и опа­з­ва­не на кул­тур­но-ис­то­ри­че­с­ко­то на­с­ле­д­с­т­во. Ще се по­л­з­ва съ­дей­с­т­ви­е­то на бъл­гар­с­кия по­с­ла­ник в Ру­мъ­ния. Пре­д­с­тои из­го­т­вя­не на пъл­на би­б­ли­о­г­ра­фия за Дво­ре­ца. През пър­во­то три­ме­се­чие на 2013 г. ще бъ­де обя­ве­на на­у­ч­на кон­фе­рен­ция по про­г­ра­ма „Кул­ту­ра” на ЕС.

Го­лям ин­те­рес пре­ди­з­ви­ка фил­мът на Ко­с­та­дин Ко­с­та­ди­нов „За­б­ра­ве­на зе­мя”, по­с­ве­тен на се­ве­ро­до­б­ру­джан­с­ки­те бъл­га­ри, ос­та­на­ли да жи­ве­ят в Ру­мъ­ния след Кра­йо­в­с­ка­та спо­го­д­ба през 1940 г., със спо­ме­ни за Бъл­га­рия и не­по­лу­чи­ли до­се­га ни­ка­к­ва по­мощ или вни­ма­ние от стра­на на бъл­гар­с­ка­та дър­жа­ва.

Въл­ну­ва­ща бе и пре­зен­та­ци­я­та на арх.Ве­лин Не­й­чев, по­с­ве­те­на на по­пу­ля­ри­зи­ра­не на­ше­то кул­тур­но-ис­то­ри­че­с­ко на­с­ле­д­с­т­во „Ста­ри­те гро­би­ща на бъл­га­ри­те в Се­вер­на До­б­ру­джа”.

П. Бой­чев, ди­ре­к­тор на ИМ Ту­т­ра­кан пре­д­с­та­ви за­е­д­но с уре­д­ни­ка на во­ен­ни­те гро­би­ща в До­б­рич Р.Си­ме­о­нов  „Бъл­гар­с­ки­те во­ен­ни гро­би­ща и па­ме­т­ни­ци в Се­вер­на До­б­ру­джа от вре­ме­то на Пър­ва­та све­то­в­на вой­на”. Те за­вър­ши­ха с мъ­д­ри­те сло­ва: „Пра­хът на ге­ро­и­те е съ­з­дал ве­ли­чи­е­то на Оте­че­с­т­во­то”.

В за­к­лю­че­ние Ал­бе­на Ива­но­ва, гл.ре­да­к­тор на в.”Бал­чик” на­п­ра­ви пре­зен­та­ция на об­щин­с­кия ве­с­т­ник, по слу­чай 50-го­ди­ш­ни­на­та му.

Ар­хи­те­к­тур­на­та сре­ща „Зна­ци на вре­ме­то” бе мно­го ав­то­ри­те­т­на. На нея при­съ­с­т­ва­ха за­ин­те­ре­су­ва­ни гра­ж­да­ни, хо­ра на на­у­ка­та и из­ку­с­т­во­то; вси­ч­ки по­д­к­ре­пи­ха иде­я­та на арх. О.Ка­ме­нов, че та­зи сре­ща тря­б­ва да тър­си ме­то­ди за въз­дей­с­т­вие вър­ху ин­с­ти­ту­ци­и­те, за да се за­па­зят ста­ри­ни­те и да се из­г­ра­ж­да ум­но но­во стро­и­тел­с­т­во. Арх.М.Бо­г­да­нов по­с­та­ви на­ча­ло­то на въз­с­та­но­вя­ва­не­то на До­б­ру­джан­с­кия на­у­чен ин­с­ти­тут.

Маруся КОСТОВА

Съдбата на вила “Щорк”

Ед­на от те­ми­те на ар­хи­те­к­тур­на­та сре­ща „Зна­ци на вре­ме­то” бе съ­д­ба­та на ви­ла „Щорк”.

Ви­ла „Щорк” ще бъ­де ре­с­та­в­ри­ра­на от но­вия и со­б­с­т­ве­ник – ка­за арх. Вла­ди­мир По­пов, ко­е­то е ра­до­с­т­но, за­що­то ще се за­па­зи ар­хи­те­к­тур­ния стил на Бал­чик от на­ча­ло­то на ми­на­лия век. За ви­ла „Щорк” той е на­пи­сал сле­д­ния текст под фор­ма­та на бро­шу­ра:

„Ви­ла „Щорк” е ед­на от пър­ви­те, по­с­т­ро­е­ни на бал­чи­ш­кия бряг след при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на До­б­ру­джа към Ру­мъ­ния през 1919 г. При­на­д­ле­жа­ла е на ед­но от най-за­бе­ле­жи­тел­ни­те ар­ти­с­ти­ч­ни се­мей­с­т­ва в Ру­мъ­ния от на­ча­ло­то на ХХ век.

Це­ци­лия Ку­це­с­ку Щорк /1879-1969/ – вдъ­х­но­ви­тел­ка и по вся­ка ве­ро­я­т­ност ав­тор на про­е­к­та на ви­ла­та. Изу­ча­ва изо­б­ра­зи­тел­но из­ку­с­т­во в Мюн­хен и Па­риж. Тя е пър­ва­та же­на – про­фе­сор в ху­до­же­с­т­ве­на ака­де­мия в Ев­ро­па.

Фре­де­рик Щорк /1872-1942/- е тре­то по­ко­ле­ние скул­п­тор в се­мей­с­т­во­то на Карл Щорк – ос­но­во­по­ло­ж­ник на мо­дер­на­та скул­п­ту­ра в Ру­мъ­ния. Фре­де­рик е ав­тор на мно­го па­ме­т­ни­ци, вкл. И на гро­б­ни­ца­та на Ев­ло­ги Ге­ор­ги­ев в Бу­ку­рещ.

За­па­зе­ни са фо­то­г­ра­фии от епо­ха­та, ка­к­то и кар­ти­ни, съ­дър­жа­щи ин­фор­ма­ция за вън­ш­но­ст­та и ин­те­ри­о­ра на сгра­да­та, ри­су­ва­ни от ав­тор­ка­та. Фре­де­рик и Це­ци­лия за­ку­пу­ват край­б­ре­ж­ния пар­цел за­е­д­но с мал­ка по­с­т­рой­ка през 1920-21 г. В на­ча­ло­то при­с­т­ро­я­ват мал­ка сто­ло­ва – ате­лие в за­па­д­на по­со­ка. По-къ­с­но през 1924-25 г. е из­г­ра­де­на пър­ва­та част от ви­ла­та, ка­к­ва­то я по­з­на­ва­ме днес. По­с­т­ро­е­на от бял че­ру­п­чест ва­ро­вик, сгра­да­та съ­дър­жа из­ба, ате­рие на пър­вия етаж и го­ля­ма по­к­ри­та ло­джия на вто­рия. По­ч­ти ку­би­ч­на по обем, увен­ча­на с трой­на ар­ка­да, сгра­да­та на­по­м­ня сре­ди­зем­но­мор­с­ки ва­ри­ант на по­пу­ляр­ния в ми­на­ло­то тип жи­ли­щ­на сгра­да – ку­ла, кой­то е осо­бе­но ха­ра­к­те­рен за ру­мън­с­ка­та об­ласт Ол­те­ния, от­къ­де­то е ро­дом Це­ци­лия Ку­це­с­ку.

След ус­пе­ш­ни из­ло­ж­би в Бу­ку­рещ, а и във връ­з­ка с ак­ти­в­ния све­т­с­ки и ар­ти­с­ти­чен жи­вот в ра­йо­на, не след дъл­го се­мей­с­т­во­то раз­ши­ря­ва ви­ла­та до се­га­ш­ния и вид. До­ба­ве­ни са още един са­лон с ка­ми­на, ку­х­ня, спал­ня с ба­ня и ло­джия с още 5 ар­ки. То­га­ва е офор­мен кра­си­во те­ра­си­ра­ни­ят, ук­ра­сен със скул­п­ту­ри, ко­ло­ни, стъл­би­ща и ра­с­ти­тел­ност ка­ме­нен двор, стъ­пил на мор­с­кия бряг.

Дъл­го след изо­с­та­вя­не­то на сгра­да­та от со­б­с­т­ве­ни­ци­те и през 1940 г., тя е из­по­л­з­ва­на от дър­жа­ва­та, а упа­дъ­кът и  ве­че от­че­т­ли­во ви­ден в на­ча­ло­то на то­зи век.

Сградата е паметник на културата.”

Новият собственик – руснак има намерение част от сградата да се използва като изложбена зала и зала за срещи на хора на изкуството, с което да се продължи традицията на семейство Щорк.

/Б.Т./