Поредна архитектурна среща “Знаци на времето”
Oct 31st, 2012 | От Marusia | Category: ВАЖНАНа 27 и 28 октомври се състоя станалата вече традиционна архитектурна среща на приятелите на Балчик под надслов „Знаци на времето”, водена от арх.Владимир Попов и младия му помощник амбициозния арх.Велин Нейчев.
Всички бяхме впечатлени от илюстративния материал по стените на каменната зала в Двореца – проекти за дизайн на градскатасреда, изработени още по време на фестивала „Виа понтика”от студентите на НХА , проекти за вместване храма на Кибела в съвременна модерна обществена сграда на арх.Милена Каменова, проект на сградата на „Купата” /стария съвет/, макет на бъдещия реставриран храм на понтийската майка Кибела, макет на бъдещето летище в Балчик, проекти на студенти от ВСУ „Ч.Храбър” Варна, на института „Йон Минку” Букурещ, факултета по архитектура във Венеция и мн.др.
Интересна бе презентацията на Радостина Енчева, директор на ИМ Балчик за това докъде е стигнала борбата за храма на Кибела. За съжаление държавата, освен че направи временен покрив за запазване на разкопките, друго не е направила. Собственикът на имота е друг, с намерение да прави частен музей, но само до тук. Въпросът няма развитие, въпреки заинтересоваността на Общината.
Интересно научно съобщение направи д-р Ив.Радилова, директор на „Двореца”,че са открити нови архивни документи и че е създаден план за управление на Двореца, със съдействието на ЕС, като ще се работи в следните направления – архитектура и ландшафт, история и опазване на културно-историческото наследство. Ще се ползва съдействието на българския посланик в Румъния. Предстои изготвяне на пълна библиография за Двореца. През първото тримесечие на 2013 г. ще бъде обявена научна конференция по програма „Култура” на ЕС.
Голям интерес предизвика филмът на Костадин Костадинов „Забравена земя”, посветен на северодобруджанските българи, останали да живеят в Румъния след Крайовската спогодба през 1940 г., със спомени за България и неполучили досега никаква помощ или внимание от страна на българската държава.
Вълнуваща бе и презентацията на арх.Велин Нейчев, посветена на популяризиране нашето културно-историческо наследство „Старите гробища на българите в Северна Добруджа”.
П. Бойчев, директор на ИМ Тутракан представи заедно с уредника на военните гробища в Добрич Р.Симеонов „Българските военни гробища и паметници в Северна Добруджа от времето на Първата световна война”. Те завършиха с мъдрите слова: „Прахът на героите е създал величието на Отечеството”.
В заключение Албена Иванова, гл.редактор на в.”Балчик” направи презентация на общинския вестник, по случай 50-годишнината му.
Архитектурната среща „Знаци на времето” бе много авторитетна. На нея присъстваха заинтересувани граждани, хора на науката и изкуството; всички подкрепиха идеята на арх. О.Каменов, че тази среща трябва да търси методи за въздействие върху институциите, за да се запазят старините и да се изгражда умно ново строителство. Арх.М.Богданов постави началото на възстановяването на Добруджанския научен институт.
Маруся КОСТОВА
Съдбата на вила “Щорк”
Една от темите на архитектурната среща „Знаци на времето” бе съдбата на вила „Щорк”.
Вила „Щорк” ще бъде реставрирана от новия и собственик – каза арх. Владимир Попов, което е радостно, защото ще се запази архитектурния стил на Балчик от началото на миналия век. За вила „Щорк” той е написал следния текст под формата на брошура:
„Вила „Щорк” е една от първите, построени на балчишкия бряг след присъединяването на Добруджа към Румъния през 1919 г. Принадлежала е на едно от най-забележителните артистични семейства в Румъния от началото на ХХ век.
Цецилия Куцеску Щорк /1879-1969/ – вдъхновителка и по всяка вероятност автор на проекта на вилата. Изучава изобразително изкуство в Мюнхен и Париж. Тя е първата жена – професор в художествена академия в Европа.
Фредерик Щорк /1872-1942/- е трето поколение скулптор в семейството на Карл Щорк – основоположник на модерната скулптура в Румъния. Фредерик е автор на много паметници, вкл. И на гробницата на Евлоги Георгиев в Букурещ.
Запазени са фотографии от епохата, както и картини, съдържащи информация за външността и интериора на сградата, рисувани от авторката. Фредерик и Цецилия закупуват крайбрежния парцел заедно с малка постройка през 1920-21 г. В началото пристрояват малка столова – ателие в западна посока. По-късно през 1924-25 г. е изградена първата част от вилата, каквато я познаваме днес. Построена от бял черупчест варовик, сградата съдържа изба, атерие на първия етаж и голяма покрита лоджия на втория. Почти кубична по обем, увенчана с тройна аркада, сградата напомня средиземноморски вариант на популярния в миналото тип жилищна сграда – кула, който е особено характерен за румънската област Олтения, откъдето е родом Цецилия Куцеску.
След успешни изложби в Букурещ, а и във връзка с активния светски и артистичен живот в района, не след дълго семейството разширява вилата до сегашния и вид. Добавени са още един салон с камина, кухня, спалня с баня и лоджия с още 5 арки. Тогава е оформен красиво терасираният, украсен със скулптури, колони, стълбища и растителност каменен двор, стъпил на морския бряг.
Дълго след изоставянето на сградата от собствениците и през 1940 г., тя е използвана от държавата, а упадъкът и вече отчетливо виден в началото на този век.
Сградата е паметник на културата.”
Новият собственик – руснак има намерение част от сградата да се използва като изложбена зала и зала за срещи на хора на изкуството, с което да се продължи традицията на семейство Щорк.
/Б.Т./