На 2,3 и 4 ок­том­в­ри клуб „Здра­ве” про­ве­де ек­с­кур­зия из стра­на­та, по­с­ве­те­на на 100-го­ди­ш­ни­на­та от Бал­кан­с­ка­та вой­на и в чест на 1 ок­том­в­ри – Де­ня на въз­ра­с­т­ни­те хо­ра. Зре­ли­те хо­ра зна­ят, че вой­на­та е по­д­виг, вой­на­та е ве­ч­на сла­ва, са­мо­жер­т­ва в име­то на Оте­че­с­т­во­то. По­к­лон пред па­мет­та на ге­ро­и­те!

По­се­ща­вай­ки град Со­пот из­ра­зи­х­ме на­ша­та дъл­бо­ка при­з­на­тел­ност пред па­ме­т­ни­ка на бра­тя­та ге­не­ра­ли Ге­ор­ги и Вла­ди­мир Ва­зо­ви, про­я­ви­ли из­к­лю­чи­тел­на хра­б­рост, войн­с­ка до­б­лест и уме­ния при сра­же­ни­я­та в би­т­ки­те при Од­рин, Ча­тал­джа и До­й­ран. Гра­ж­да­ни­те на Со­пот се гор­де­ят с го­ля­ма­та фа­ми­лия на Ва­зо­вия род. Ня­ма бъл­га­рин, кой­то да не знае, че Со­пот е ро­д­но­то мя­с­то на ве­ли­кия бъл­гар­с­ки по­ет и пи­са­тел Иван Ва­зов. По­се­ти­х­ме къ­ща­та – му­зей, до­ко­с­на­х­ме се до би­та, ду­ха и твор­че­с­т­во­то на ге­ния, от­пи­х­ме глъ­т­ка во­да от че­ш­ма­та на дво­ра и се от­п­ра­ви­х­ме към гор­на­та част на гра­да, къ­де­то са цър­к­ва­та „Св.Бо­го­ро­ди­ца”, Де­ви­че­с­ки­ят ма­на­с­тир „Въ­ве­де­ние Бо­го­ро­ди­ч­но”, ос­но­ван през 1665 г. от мо­на­хи­ня Су­са­на в бли­зост до Хи­лен­дар­с­кия ме­тох, кой­то е из­го­рен от кър­джа­ли­и­те през 1794 г., но ос­та­вя на­з­ва­ни­е­то „Ме­тох”, пре­не­с­ло се и вър­ху Де­ви­че­с­кия ма­на­с­тир. В то­зи ме­тох  ид­ва П.Хи­лен­дар­с­ки и до­на­ся сво­я­та „Ис­то­рия Сла­вя­но­бъл­гар­с­кая”. За­па­зе­на е и цър­к­ва­та „Въ­ве­де­ние Бо­го­ро­ди­ч­но”, ко­я­то е ин­те­ре­с­на със сво­я­та ар­хи­те­к­ту­ра – ня­ма из­ра­зе­на аб­си­да от из­то­ч­на­та стра­на и е вко­па­на на по­ло­ви­на в зе­мя­та. Ин­те­ре­с­ни са сте­но­пи­си­те и от 17 век и жи­ли­щ­на­та сгра­да с чер­да­ци­те. Ка­то по чу­до те оце­ля­ват след опо­жа­ря­ва­не­то на Со­пот от тур­ци­те през 1877 г. и е за­па­зе­на ки­ли­я­та на де­ви­че­с­ко­то ки­лий­но учи­ли­ще, скри­ва­ли­ще­то под ки­ли­я­та на игу­мен­ка­та Хри­с­ти­на, в ко­я­то се е ук­ри­вал Ва­сил Ле­в­с­ки.

На­с­то­я­ща­та игу­мен­ка на ма­на­с­ти­ра ни из­не­се мно­го ху­ба­ва бе­се­да, за­па­ли­х­ме свещ в па­мет на Ле­в­с­ки и игу­мен­ка­та Хри­с­ти­на, по­се­дя­х­ме в дво­ра с мно­го зе­ле­ни­на и цве­тя, по­лю­бу­ва­х­ме се на най-ста­ра­та ло­за в Ев­ро­па, око­ло 350-го­ди­ш­на, а още ра­ж­да гро­з­де, мо­же би, за­що­то мя­с­то­то е свя­то.

Край Со­пот се на­ми­ра и ма­на­с­ти­рът „Св.Спас”, къ­де­то през 1858 г. Ле­в­с­ки при­е­ма мо­на­ше­с­т­во­то под име­то Иг­на­тий. Тук той съ­з­да­ва пър­ви­ят мо­на­ше­с­ки ре­во­лю­ци­о­нен ко­ми­тет. За­ре­де­ни с въз­ро­ж­ден­с­ки дух, по­се­ти­х­ме и град Па­на­гю­ри­ще – гра­дът на ве­ли­ка­та бъл­гар­ка Рай­на Кня­ги­ня. Въз­хи­ти­х­ме се на ме­мо­ри­ал­ния ком­п­лекс „Ап­рил­ци”, из­ди­г­нат в чест на 100-го­ди­ш­ни­на­та от Ап­рил­с­ка­та епо­пея.

Ра­д­ва­х­ме се на ху­ба­во вре­ме, до­б­ро на­с­т­ро­е­ние, пре­к­ра­с­на, кра­си­ва при­ро­да, осо­бе­но ко­га­то на­в­ля­зо­х­ме във ве­ли­че­с­т­ве­на­та Ро­до­па пла­ни­на. Ос­та­на­х­ме оча­ро­ва­ни от ста­рия град в Пло­в­див. Тре­ти­ят ден на на­ша­та ек­с­кур­зия по­с­ве­ти­х­ме на по­е­та Яво­ров ка­то по­се­ти­х­ме ро­д­на­та му къ­ща-му­зей в град Чир­пан. Уре­д­ни­ч­ка­та на му­зея ни по­д­не­се пре­к­ра­с­на бе­се­да. За­п­ле­не­ни ос­та­на­х­ме и от зе­ле­ни­на­та  и цве­тя­та на дво­ра, а сред тях е па­ме­т­ни­кът на Яво­ров, скул­п­ту­ра­та Май­ка Ма­ке­до­ния. Тук, за да се пре­к­ло­нят пред Яво­ров ид­ват ви­д­ни пре­д­с­та­ви­те­ли на бъл­гар­с­ка­та ин­те­ли­ген­ция, ка­к­то и све­то­в­ни име­на.

От 1968 г. в Чир­пан се про­ве­ж­дат Яво­ро­ви яну­ар­с­ки дни, ко­и­то се от­к­ри­ват на 13 яну­а­ри, ро­ж­де­ния ден на по­е­та.

По­се­ти­х­ме и Ху­до­же­с­т­ве­на­та га­ле­рия, къ­де­то раз­г­ле­да­х­ме ек­с­по­зи­ци­я­та на Ни­ко­ла Ма­нев, ху­до­ж­ник от Чир­пан, да­ре­ние на­г­ра­да. На път към на­шия бял град, ми­на­х­ме през Дъл­го­пол и Про­ва­дия, оча­ро­ва­ни от кра­си­ва­та при­ро­да око­ло яз.Цо­не­во. Бе­ли­те ска­ли край язо­ви­ра са изу­ми­тел­но кра­си­ви. Та­ка, опо­з­на­вай­ки ро­д­на­та стра­на, ния я оби­к­ва­ме и та­чим още по-сил­но.

Ста­ва­ме съ­п­ри­ча­с­т­ни на ис­то­ри­я­та, из­ко­ва­на от на­ши­те де­ди и пра­де­ди.

Тодорка ХАРИЗАНОВА