През есен­та на 1912 г. Бъл­га­рия обя­вя­ва вой­на на Тур­ция. Бъл­гар­с­ки­те ле­т­ци, ко­и­то са би­ли на обу­че­ние в чу­ж­би­на, се за­в­ръ­щат в Бъл­га­рия. Пър­ва, вто­ра и Тре­та ар­мия во­дят оже­с­то­че­ни бо­е­ве с тур­ци­те. Фор­ми­ра­на­та ави­а­ци­он­на част на 15 ок­том­в­ри 1912 г. по­лу­ча­ва за­по­вед да ра­зу­з­нае тур­с­ка­та ар­мия в Од­рин­с­ка­та кре­пост. Пи­ло­тът Ра­дул Мил­ков и на­б­лю­да­те­лят Про­дан Та­ра­к­чи­ев при­вър­з­ват от вън­ш­на­та стра­на на са­мо­ле­та си ко­ш­ни­ци, в ко­и­то по­с­та­вят бом­би, из­ра­бо­те­ни от по­ру­чик Си­ме­он Пе­т­ров. Бом­ба­та, па­дай­ки на зе­мя­та се взри­вя­ва ка­то об­ра­зу­ва дъл­бо­ка яма над 1 ме­тър и ди­а­ме­тър 4-5 ме­т­ра. На 16 ок­том­в­ри 1912 г. те из­ли­тат на ра­зу­з­на­ва­не и хвър­лят бом­би над во­е­нен обект в га­ра Ка­ра­а­гач. След из­пъл­не­ние на бой­на­та за­да­ча, при за­в­ръ­ща­не в ле­ти­ще­то, се ус­та­но­вя­ва, че са­мо­ле­тът е уце­лен и има мно­го про­бой­ни. С то­зи по­лет за­по­ч­ва дей­с­т­ви­е­то на Бъл­гар­с­ка­та ави­а­ция в Бал­кан­с­ка­та вой­на.

С дей­с­т­ви­я­та си на­ши­те ле­т­ци оп­ро­вер­га­ват ду­ми­те на френ­с­кия мар­шал Фош, че ави­а­ци­я­та е спорт и за ар­ми­я­та тя е ну­ла. Та­ка, след ка­то бъл­га­ри­те за­пи­с­ват пър­ви­те стра­ни­ци в ис­то­ри­я­та на са­мо­ле­та ка­то бой­но сре­д­с­т­во, на тях се па­да и гор­чи­ва­та чест  да да­дат и пър­ва­та жер­т­ва.

В един тъ­жен есе­нен ден, на 19 ок­том­в­ри 1912 г., ден,в кой­то на­ши­ят бо­ен въз­ду­шен флот се при­го­т­вя да на­не­се на про­ти­в­ни­ка те­жък ор­лов удар при ра­зу­з­на­ва­не, за­б­лу­ден кур­шум смър­то­но­с­но се за­би­ва в сър­це­то на во­ен­ния ле­тец по­ру­чик Хри­с­то То­п­ра­к­чи­ев, за да из­го­ри сред пла­мъ­ци пред очи­те на ко­ле­ги­те си. На тоя ден за­ги­ва ге­рой­с­ки пър­ви­ят бъл­гар­с­ки во­е­нен ле­тец То­п­ра­к­чи­ев, за да за­пи­ше сво­е­то име в ис­то­ри­я­та на во­ен­но-ле­та­тел­но­то де­ло и ос­та­вя име­то си на­ве­ки без­с­мър­т­но.

Мильо ЙОЧЕВ

Старият войн