Му­зе­ят на ви­зу­ал­но­то из­ку­с­т­во в град Га­лац /Ру­мъ­ния/ го­с­ту­ва на ХГ Бал­чик с твор­би на 11 ру­мън­с­ки ху­до­ж­ни­ци, ня­кои от ко­и­то ве­че по­з­на­ти на бал­чи­ш­ки­те лю­би­те­ли на жи­во­пи­с­та от уча­с­ти­е­то им в еже­го­д­ния ме­ж­ду­на­ро­ден пле­нер, ор­га­ни­зи­ран от Ва­лен­тин Шал­тев.

Из­ло­ж­ба­та бе от­к­ри­та на 20 ок­том­в­ри от 18.00 ч. в са­ло­ни­те на Ху­до­же­с­т­ве­на­та га­ле­рия от Ра­до­с­ти­на Ен­че­ва, ди­ре­к­тор на ИМ Бал­чик. По­з­д­ра­вя­вай­ки ру­мън­с­ки­те ху­до­ж­ни­ци за чу­де­с­на­та идея да пре­д­с­та­вят сво­и­те твор­би в Бал­чик /съ­що и Ва­лен­тин Шал­тев за ак­ти­в­на­та му ро­ля в то­ва съ­би­тие/, ка­к­то и за за­ви­д­но­то им ху­до­же­с­т­ве­на май­с­тор­с­т­во, тя раз­въл­ну­ва­но за­я­ви: „Фо­а­йе­то грей­на от кра­со­та­та на кар­ти­ни­те…” Ру­мън­с­ка­та ху­до­ж­ни­ч­ка и из­ку­с­т­во­ве­д­ка Ма­ри­а­на Ко­кош пре­д­с­та­ви ру­мън­с­ки­те ху­до­ж­ни­ци. Ин­те­ре­с­ни ми­с­ли за тра­ди­ци­он­ни­те връ­з­ки ме­ж­ду Бал­чик и Га­лац в об­ла­ст­та на изо­б­ра­зи­тел­но­то из­ку­с­т­во, за об­щи­те мо­мен­ти в ор­га­ни­за­ци­я­та, сти­ли­с­ти­ка­та, ком­по­зи­ра­не­то, ка­к­то и за ин­ди­ви­ду­ал­ни­те осо­бе­но­с­ти из­ра­зи и Кор­не­лия Бур­ла­ку, са­ма пре­д­с­та­ви­ла пре­к­ра­с­ни гра­фи­ч­ни твор­би.

Из­ку­с­т­во­ве­дът Па­вел Шу­ша­ра спо­де­ли въз­хи­ще­ни­е­то си от Бал­чик ка­то за­бе­ле­жи­тел­на при­ро­д­на и ар­хи­те­к­тур­на да­де­ност, къ­де­то не се чу­в­с­т­ва раз­де­ле­ние на ет­но­си­те, оп­ре­де­ляй­ки го ка­то стра­те­ги­че­с­ко мя­с­то за съ­в­ме­с­т­ни про­е­к­ти в ев­ро­пей­с­ка­та кул­тур­на про­г­ра­ма. Той раз­ка­за, че из­ло­же­ни­те тук кар­ти­ни не са по­ка­з­ва­ни в Ру­мъ­ния и из­ра­зи на­де­ж­да, че с та­зи из­ло­ж­ба се сла­га на­ча­ло­то на ед­на ев­ро­пей­с­ка кул­тур­на тра­ди­ция.

Ек­с­по­зи­ци­я­та съ­дър­жа кар­ти­ни на 11 ру­мън­с­ки ху­до­ж­ни­ци, го­ля­ма част от ко­и­то са и пре­по­да­ва­те­ли в учи­ли­ща и уни­вер­си­те­ти, из­ку­с­т­во­ве­ди и кри­ти­ци на из­ку­с­т­во­то. Пре­д­с­та­ве­ни­те твор­би – ма­с­ле­на и ак­рил­на жи­во­пис, гра­фи­ка и сме­се­на те­х­ни­ка – ес­те­ти­ч­но офор­ме­ни, по­ка­з­ват ин­ди­ви­ду­ал­ния по­г­лед и чу­в­с­т­ви­тел­ност на ху­до­ж­ни­ци­те, раз­ли­ч­ни ка­то ес­те­ти­ка и све­то­у­се­ща­не, ка­то въз­мо­ж­но­с­ти, тър­се­ния и от­к­ри­тия, но с из­ра­зе­ни твор­че­с­ки пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­ва за мо­дер­на жи­во­пис.

Със за­ви­д­но май­с­тор­с­т­во и про­фе­си­о­на­ли­зъм се ха­ра­к­те­ри­зи­рат пла­т­на­та на Да­вид Са­ва, вдъ­х­но­ве­ни от Ве­не­ция, ак­ва­ре­ли­те на Жа­на Ан­д­ре­е­с­ку, гра­фи­ки­те на Кор­не­лия Бур­ла­ку, мо­ти­ви­те от Не­се­бър на Га­б­ри­е­ла Джор­дже­с­ку, ин­те­ре­с­ни­те пре­въ­п­лъ­ще­ния на би­б­лей­с­ки­те пер­со­на­жи от Му­гу­рел Вран­ча­ну, из­ра­зи­тел­ни­те ли­ца на кло­у­ни­те от Кор­нел Кор­съ­чел, ек­с­п­ре­си­в­ни­те пей­за­жи и цве­тя­та на Ва­си­ле Ня­гу, на Джор­дже Ан­д­ре­е­с­ку, Ма­ри­а­на Ко­кош, Ли­ля­на Не­гу­е­с­ку, Йо­ан Ту­дор. Все твор­ци с ори­ги­нал­но твор­че­с­ко се­бе­и­з­ра­зя­ва­не, бо­ра­ве­щи с раз­ли­ч­ни ху­до­же­с­т­ве­ни ефе­к­ти, тра­ди­ци­он­ни и мо­дер­ни. Ху­до­ж­ни­ци, раз­к­ри­ва­щи с един по-раз­ли­чен по­г­лед жи­во­та и све­та око­ло нас. С по­с­ла­ние по­ве­че да це­ним и се ра­д­ва­ме на кра­со­та­та.

Мария АНДРЕЕВА