,,Вси­ч­ки бла­го­че­с­т­но да въз­пе­ем все­че­с­т­на­та  Па­ра­с­ке­ва, све­та за­с­тъ­п­ни­ца на те­зи, ко­и­то са в бе­ди; за­що­то тя ка­то ос­та­ви тлен­ния жи­вот при­до­би не­т­лен­ния во­ве­ки, по­ра­ди то­ва, по Бо­жия по­ве­ля на­ме­ри сла­ва-бла­го­дат на чу­де­са­та.”

/кондак за Петковден/

Жи­ти­е­то на Св.пре­по­до­б­на Па­ра­с­ке­ва Пе­т­ка- Тър­но­в­с­ка е на­пи­са­но от Св.Ев­ти­мий Па­т­ри­арх Тър­но­в­с­ки. Тя жи­вя­ла  през еди­на­де­се­ти век. Ро­ди­те­ли­те и би­ли бъл­га­ри. Жи­ве­е­ли в гр.Епи­ват на Мра­мор­но мо­ре ме­ж­ду Си­ли­в­рия и Ца­ри­г­рад.От ран­на  въз­раст св.Па­ра­с­ке­ва би­ла въз­пи­та­ва­на от ро­ди­те­ли­те си в хри­с­ти­ян­с­ки до­б­ро­де­те­лен жи­вот. Ве­д­нъж в хра­ма  по вре­ме на Бо­го­с­лу­же­ние  чу­ла ду­ми­те от Еван­ге­ли­е­то: ,,Кой­то ис­ка да вър­ви след Ме­не, не­ка се от­ре­че от се­бе си, да взе­ме кръ­с­та си и Ме по­с­ле­д­ва” /Марк8:34/. Те­зи ду­ми сил­но въз­дей­с­т­вал на мла­да­та Па­ра­с­ке­ва и тя ре­ши­ла все­ця­ло да се по­с­ве­ти на слу­же­ние на Бо­га, ка­то се от­де­ли от све­та и за­жи­вее от­шел­ни­че­с­ки жи­вот. След смърт­та на ро­ди­те­ли­те си тя раз­да­ла иму­ще­с­т­во­то си на бе­д­ни­те и  се по­д­ви­за­ва­ла в пост и мо­ли­т­ва пет го­ди­ни в Ира­к­лий­с­ко­то пре­д­г­ра­дие при храм ,,По­к­ров Бо­го­ро­ди­чен”. По-къ­с­но се за­се­ли­ла в Йор­дан­с­ка­та пу­с­ти­ня в Па­ле­с­ти­на, ка­то към края на зем­ния си жи­вот по от­к­ро­ве­ние Бо­жие се за­вър­на­ла в ро­д­ния си град Епи­ват. За­жи­вя­ла ка­то стран­ни­ца при храм ,,св.Апо­с­то­ли”, къ­де­то след две го­ди­ни пре­да­ла бла­жен­на­та си ду­ша на Го­с­по­да. Би­ла по­г­ре­ба­на ка­то чу­ж­ден­ка вън от гра­да. По Бо­жие по­ве­ле­ние не­т­лен­ни­те и и бла­го­у­хан­ни мо­щи  би­ли из­ва­де­ни и по­ло­же­ни тър­же­с­т­ве­но в хра­ма ,,Св.Апо­с­то­ли”. За­с­ви­де­тел­с­т­ва­ни са мно­же­с­т­во чу­де­са на из­це­ле­ния при мо­щи­те на све­ти­ца­та.  В „Жи­ти­е­то на св. Пе­т­ка Тър­но­в­с­ка” Св.Ев­ти­мий Тър­но­в­с­ки опи­с­ва как цар Иван Асен II, след пре­го­во­ри със за­в­ла­де­ли­те Ца­ри­г­рад фран­ки, „ве­д­на­га из­п­ра­ти там с го­ля­ма по­чест все­о­с­ве­щен­ния Мар­ко, ми­т­ро­по­ли­та на Пре­с­лав Ве­ли­ки, та да пре­не­се тя­ло­то на пре­по­до­б­на­та от Епи­ват в сла­в­ния град Тър­нов. А он­зи оти­де, уре­ди вси­ч­ко за про­с­ла­ва­та, тър­же­с­т­ве­но взе све­ще­ни­те мо­щи и с усър­дие се връ­ща­ше в зе­мя­та си, про­с­ла­вяй­ки Бо­га и пре­по­до­б­на­та. И ко­га­то, про­чее, пре­ми­на фран­к­с­ки­те вла­де­ния и сти­г­на до сво­я­та стра­на, вси­ч­ки окол­ни се сти­ча­ха със све­щи, с ка­ди­ла, с бла­го­вон­ни ма­с­ла и из­п­ра­ща­ха ко­в­че­га на пре­по­до­б­на­та към сла­в­ния цар­с­т­ву­ващ град Тър­нов. Щом бла­го­че­с­ти­ви­ят цар Иван Асен на­у­чи, из­ле­зе от гра­да с май­ка си ца­ри­ца Еле­на, със сво­я­та ца­ри­ца Ана и с вси­ч­ки­те си вел­мо­жи. С тях бе­ше и все­че­с­т­ни­ят па­т­ри­арх кир Ва­си­лие с це­лия цър­ко­вен клир и не­из­б­ро­и­мо мно­же­с­т­во хо­ра.” То­ва се слу­чи­ло през 1238г. ка­то све­ти­те мо­щи  на пре­по­до­б­на­та би­ли тър­же­с­т­ве­но по­ло­же­ни в  по­с­т­ро­е­ния за тях  храм ,,Св.пре­по­до­б­на Пе­т­ка”. След па­да­не на Тър­но­в­г­рад в 1393г., под тур­ка власт мо­щи­те на Св.Пе­т­ка би­ли пре­не­се­ни в гр.Ви­дин, къ­де­то пре­с­то­я­ли да 1396г., ко­га­то и гр.Ви­дин бил за­в­ла­дян от тур­ци­те. Мо­щи­те на Св.Пе­т­ка би­ли пре­не­се­ни в Сър­бия. През 1521г. тур­с­кия сул­тан Сю­лей­ман Ве­ли­ко­ле­п­ни за­в­ла­дял Бел­г­рад и из­п­ра­тил мо­щи­не на преп.Пе­т­ка на Ца­ри­г­ра­д­с­ка­та Па­т­ри­ар­шия. През 1641г. мо­щи­те на Св.Пе­т­ка би­ли пре­да­де­ни на вла­ш­кия во­е­во­да Йо Ва­си­лий Лу­пу.

По-къ­с­но те би­ли по­ло­же­ни в съ­бор­ноя храм на съ­бор­ния храм ,,Сре­те­ние Го­с­по­д­не” в гр.Яш, Ру­мъ­ния, къ­де­то по­чи­ват до се­га. И днес Св.преп.Пе­т­ка по­ма­га на те­зи, ко­и­то с вя­ра се об­ръ­щат към не­й­но­то мо­ли­т­ве­но хо­да­тай­с­т­во пред Бо­га.

Ние се уди­вя­ва­ме на жи­во­та  на све­ти­и­те, пре­к­ла­ня­ме се пред тях, про­с­ла­вя­ме те­х­ния по­д­виг за вя­ра­та. Но ка­к­то ка­з­ва св.Йо­ан Зла­то­уст ис­тин­с­ко­то по­чи­та­ние на све­т­ци­те е упо­до­бя­ва­не­то на тях, сле­д­ва­не­то на те­х­ния при­мер. И ма­кар да ни де­лят де­сет ве­ка от зем­ния жи­вот на св.Па­ра­с­ке­ва-Пе­т­ка, ние мо­жем да се по­у­чим от не­й­ния жи­вот, ка­то зна­ем, че при­жи­ве ка­то пре­о­до­ля­ла из­ку­ше­ни­я­та  се­га има дръ­з­но­ве­ние пред Бо­га да по­ма­га на те­зи, ко­и­то я при­зо­ва­ват за по­мощ. Мо­жем да се на­у­чим как да пре­у­с­пя­ва­ме във вя­ра­та  и лю­бо­в­та си към Го­с­по­да, по­ня­ко­га ка­то по­на­ся­ме  не­с­го­ди, ли­ше­ния и скър­би, със си­ла­та на по­с­та и мо­ли­т­ва­та. Мо­жем да се на­у­чим как да пре­о­до­ля­ва­ме  из­пи­та­ни­я­та и тру­д­но­с­ти­те, упо­ва­вай­ки се твър­до на Го­с­по­да. А то­ва мо­жем да по­с­ти­г­нем и с из­про­с­ва­ме и не­й­но­то сил­но мо­ли­т­ве­но за нас не­мо­щ­ни­те.

,,О, пре­с­ве­т­ла май­ко све­та Пе­т­ко, не­пре­с­тан­но се мо­ли за нас и ни­ко­га не пре­не­б­ре­г­вай мол­ба­та ни, кол­ко­то гре­ш­ни и па­д­на­ли да сме. Ние зна­ем сво­я­та сла­бост и сво­е­то ув­ле­че­ние в гре­ха. Но, уве­ре­ни в тво­е­то май­чин­с­ко за­с­тъ­п­ни­че­с­т­во и лю­бов към нас, тво­и­те еди­но­ро­д­ни че­да, бра­тя и се­с­т­ри, пак те мо­ли­ме да хо­да­тай­с­т­ваш пред Го­с­по­да Бо­га и Не­го­ва­та пре­чи­с­та Май­ка све­та Де­ва Ма­рия, що­то Той, по­ра­ди Сво­я­та ве­ли­ка ми­лост, да за­па­зи съ­п­ру­же­с­кия  жи­вот в мир и еди­но­ми­с­лие, да въз­пи­та на­ши­те мла­ден­ци, а юно­ши­те и де­ви­ци­те да на­с­та­ви в пъ­тя на ис­ти­на­та, пра­в­да­та, зем­но­то бла­го­по­лу­чие и ща­с­тие в жи­во­та, да по­д­к­ре­пи ста­ро­ст­та, ма­ло­ду­ш­ни­те да уте­ши, ко­ле­ба­е­щи­те се да ут­вър­ди, вдо­ви­ци­те да по­д­к­ре­пи, си­ра­ци­те да за­щи­ти, не­дъ­га­ви­те да из­це­ри, а вси­ч­ки нас, ко­и­то тъй усър­д­но се­га ти се мо­лим, да за­па­зи от вси­ч­ки дей­с­т­вия на дя­во­ла и от вся­ка не­о­ча­к­ва­на зли­на, бе­да и не­ща­с­тие. За­що­то зна­ем, че все­мо­гъ­щи­ят Бог е по­мощ на без­по­мо­щ­ни­те, на­де­ж­да на без­на­де­ж­д­ни­те, спа­си­тел на за­ги­ва­щи­те в бур­ни­те въл­ни на жи­во­та, ти­хо при­с­та­ни­ще на ония, ко­и­то пла­ват, пъ­ту­ват, стра­дат или бо­ле­ду­ват.

Мо­лим те, о, май­ко, све­та Пе­т­ко, вслу­шай се в на­ша­та сър­де­ч­на мол­ба, та с ед­ни ус­та и ед­но сър­це за­е­д­но с те­бе да про­с­ла­вим От­ца и Си­на и Све­та­го Ду­ха, се­га, и ви­на­ги и во ве­ки ве­ков. Амин!”       /из молебена на Св.Параскева-Петка Търновска/

Про­то­йе­рей Ге­ор­ги Пе­т­ков

Цър­ко­в­но­то на­с­то­я­тел­с­т­во при храм ,, Св преп.Пе­т­ка Тър­но­в­с­ка” кв. ,,Ле­в­с­ки” гр.Бал­чик че­с­ти­ти на  хри­с­ти­я­ни­те   пра­з­ни­ка на Св.Па­ра­с­ке­ва Пе­т­ка Тър­но­в­с­ка  и же­лае на вси­ч­ки кре­п­ко здра­ве, пре­у­с­пя­ва­не във вя­ра­та и бла­го­по­лу­чие.

При­кан­ват се  ми­ря­ни­те на хра­мов пра­з­ник на 14.10.-не­де­ля в  храм ,,Св.преп.Пе­т­ка Тър­но­в­с­ка”. В пра­з­ни­ч­но­то Бо­го­с­лу­же­ние ще уча­с­т­ват  све­ще­ни­ци от епар­хи­я­та. Ще бъ­дат от­с­лу­же­ни:

8, 00ч. Пра­з­ни­ч­ни Ут­ре­ня;

9,00 ч.  Пра­з­ни­ч­на Зла­то­у­с­то­ва Ли­тур­гия и ос­ве­ща­ва­не на об­рок.