Никой не е забравен ! Нищо не е забравено !

След ка­то ин­с­ти­ту­ци­и­те не бя­ха раз­б­ра­ли (или се на­п­ра­ви­ха, че не зна­ят), че та­зи го­ди­на се на­вър­ш­ват 100 го­ди­ни от на­ча­ло­то на Бал­кан­с­ка­та вой­на, ли­те­ра­тур­ни­ят клуб „Йор­дан Кръ­ч­ма­ров” при чи­та­ли­ще „П. Хи­лен­дар­с­ки” из­ми очи­те на бал­чи­ш­ки­те пър­вен­ци, на па­т­ри­о­ти­ч­ни­те пар­тии и ор­га­ни­за­ции. Със скром­на, но дъл­бо­ко тро­га­тел­на ини­ци­а­ти­ва не­го­ви пре­д­с­та­ви­те­ли се по­к­ло­ни­ха пред па­ме­т­ни­ка с име­на­та на за­ги­на­ли­те във вой­на­та и по­че­то­ха тя­х­на­та па­мет.

Та­зи вой­на е по­с­ле­д­ни­ят, за­к­лю­чи­те­лен етап на на­ци­о­нал­но-ос­во­бо­ди­тел­ни­те бор­би на бъл­гар­с­кия на­род. Не слу­чай­но тя ос­та­ва в на­ро­д­на­та па­мет ка­то апо­те­оз на ге­ро­и­з­ма на бъл­гар­с­кия вой­ник и на иде­я­та за обе­ди­не­ние на бъл­гар­с­ки­те зе­ми.

Дъл­го ми­с­лих ка­к­во тря­б­ва да се ка­же на то­зи ден. От­во­рих сти­хо­ве­те на Иван Ва­зов и от­но­во се убе­дих, че ни­що по-сил­но от ка­за­но­то в не­го­во­то сти­хо­т­во­ре­ние „Но­во­то гро­би­ще на Сли­в­ни­ца” не мо­же да из­ра­зи на­ши­те чу­в­с­т­ва. Про­че­тох го с та­ко­ва въл­не­ние, ка­к­во­то ви­дях в очи­те на ос­та­на­ли­те. И за да бъ­де пъл­на про­с­ла­ва­та на те­зи ге­рои, звън­на­ха и сти­хо­ве­те на Те­о­дор Тра­я­нов „Слън­це­ли­ки­те”.

За да ос­та­нем вер­ни на за­ве­та на пре­д­ци­те ни, да не за­б­ра­вя­ме за­ги­на­ли­те за ро­д­ния край, ка­то на ве­чер­на про­вер­ка, за да се по­м­нят, про­че­то­х­ме в тър­же­с­т­ве­на­та ти­ши­на име­на­та на за­ги­на­ли­те в Бал­кан­с­ка­та вой­на, из­пи­са­ни на вой­ни­ш­кия па­ме­т­ник.

За да се знае, че никой не е забравен и нищо не е забравено .

Анчо АНЧЕВ