В на­ча­ло­то на 1912 г. бъл­гар­с­ки­те по­ли­ти­ци ре­ша­ват, че си­ту­а­ци­я­та с по­ро­бе­ни­те бъл­га­ри в гра­ни­ци­те на Ос­ман­с­ка­та им­пе­рия тря­б­ва да бъ­де ре­ше­на с вой­на. Со­б­с­т­ве­ни­те си­ли са мал­ко и то­ва не мо­же да ста­не със са­мо­с­то­я­тел­на ак­ция. Тря­б­ва съ­юз с бал­кан­с­ки­те хри­с­ти­ян­с­ки дър­жа­ви, ко­и­то имат пре­тен­ции към Ос­ман­с­ка­та им­пе­рия – Сър­бия, Гър­ция и Чер­на го­ра. След пре­го­во­ри, во­де­ни във Бел­г­рад на 29.02.1912 г. ме­ж­ду Бъл­га­рия и Сър­бия е по­д­пи­сан „от­б­ра­ни­те­лен” съ­юз. Той пре­д­ви­ж­да при вой­на с Тур­ция, Сър­бия да се на­ме­си със съ­в­ме­с­т­на от­б­ра­на при тур­с­ко на­па­де­ние. След мъ­чи­тел­ни пре­го­во­ри на 16.05.1912 г. е по­д­пи­сан до­го­вор с Гър­ция за съ­в­ме­с­т­на „от­б­ра­на” при тур­с­ко на­па­де­ние над ед­на от две­те дър­жа­ви. Тай­ни во­ен­ни спо­го­д­би, склю­че­ни в сле­д­ва­щи­те ме­се­ци, уре­ж­дат си­ли­те на бой­ни­те фрон­то­ве, с ко­и­то ще дей­с­т­ват ар­ми­и­те. Ре­ше­но е двой­но по-го­ля­ма­та бъл­гар­с­ка ар­мия да во­ю­ва с ос­но­в­ни­те си си­ли в Из­то­ч­на Тра­кия, къ­де­то се оча­к­ва да се стру­па по-го­ля­ма­та част от вой­с­ка­та на Тур­ция. Съ­ю­з­ни­ци­те на Бъл­га­рия – Гър­ция, Сър­бия и Чер­на го­ра, об­що мо­би­ли­зи­рат ар­мия от 330 000 вой­ни­ци, два пъ­ти по-мал­ко от бъл­гар­с­ка­та ар­мия. До­го­вор­ни­те за­дъл­же­ния със съ­ю­з­ни­ци­те са Бъл­га­рия да уча­с­т­ва с 300 000 бой­ци в об­ща­та вой­на с Ос­ман­с­ка­та им­пе­рия. Мо­би­ли­за­ци­я­та във Бъл­га­рия е обя­ве­на на 17.09.1912 г. След два дни ста­ва яс­но, че в ка­зар­ми­те са се яви­ли 650 000 ду­ши – Бъл­га­ри от ма­ке­до­ния, Сър­бия, Ру­мъ­ния, Бе­са­ра­бия от Ев­ро­па и Ру­сия. Хи­ля­ди бъл­гар­с­ки еми­г­ран­ти от САЩ и Ка­на­да. Мо­ят ба­ща ид­ва от Ун­га­рия, къ­де­то е бил на ра­бо­та. На­в­ся­къ­де хо­ра­та вър­вят към ка­зар­ми­те ка­то на сва­т­ба – ра­до­с­т­ни, ус­ми­х­на­ти, на­ки­че­ни с цве­тя, при­д­ру­жа­ва­ни с му­зи­ка. То­га­ва ар­ми­я­та има 1500 оръ­дия от раз­ли­чен ка­ли­бър, зна­чи­те­лен брой кар­те­ч­ни­ци, ави­а­ци­он­но зве­но, фло­тът е от уче­б­ния край­цер „На­де­ж­да”, 6 ми­но­но­се­ца и бре­го­ва ар­ти­ле­рия.

В края на се­п­тем­в­ри 1912 г. бъл­гар­с­ки­те бой­ци при­вър­ш­ват съ­с­ре­до­то­ча­ва­не­то си по бъл­га­ро-тур­с­ка­та гра­ни­ца. 350 000 бъл­гар­с­ки вой­ни­ци, ор­га­ни­зи­ра­ни в три ар­мии за­е­мат ли­ни­я­та от до­ли­на­та на ре­ка Фа­кий­с­ка до до­ли­на­та на р. Ма­ри­ца. Ге­не­рал Ку­тин­чев ко­ман­д­ва Пър­ва ар­мия, ген. Ива­нов – Вто­ра ар­мия и ген. Ра­д­ко Ди­ми­т­ри­ев – Тре­та ар­мия. По опе­ра­ти­вен план сре­щу тур­с­ки­те вой­с­ки дей­с­т­ват Пър­ва и Вто­ра ар­мия, с цел да раз­би­ят тур­с­ка­та вой­с­ка, да пре­в­зе­мат кре­по­ст­та Од­рин и да на­в­ля­зат в Ца­ри­г­рад и Га­ли­пол­с­кия п-в. Тре­та ар­мия, ко­я­то е в Се­ве­ро­и­з­то­ч­на Бъл­га­рия за 36-ча­сов пе­ши марш пре­ко­ся­ва из­то­ч­на Ста­ра пла­ни­на и Бур­га­с­ка­та ни­зи­на. При­ю­тя­ва се в го­ри­те на Стран­джа пла­ни­на. Тур­ци­те не уз­на­ват за ид­ва­не­то и. Сре­щу кор­пу­са на Ян­вер па­ша от 12 500 ду­ши, към ко­и­то се при­съ­е­ди­ня­ват хи­ля­ди ба­ши­бо­зу­ци, дей­с­т­ва т.нар Ро­до­п­с­ки от­ряд, съ­с­та­вен от гра­ни­ч­ни от­ря­ди, ре­до­в­ни ча­с­ти от бъл­гар­с­ка­та вой­с­ка и фор­ми­ра­но­то „Ма­ке­до­но – Од­рин­с­ко опъл­че­ние”. Ро­до­п­с­ки­ят от­ряд е ко­ман­д­ван от ген. Ко­ва­чев, а опъл­че­ни­е­то от ген. Ге­нов. Ко­ман­д­ващ бъл­гар­с­ки­те бой­ци е цар Фер­ди­нанд. Ча­со­ве пре­ди на­ча­ло­то на во­ен­ни­те дей­с­т­вия, Фер­ди­нанд ви­ка по­мо­щ­ни­ка си ген. Ми­ха­ил Са­вов и му ка­з­ва:”Ге­не­ра­ле, във во­ен­но­то си раз­ви­тие аз сти­г­нах до чин по­ру­чик. Ко­ман­д­вай­те вие ар­ми­я­та !”. Ген. Са­вов по­е­ма ко­ман­д­ва­не­то.

На 10.10.1912 г. Пър­ва бъл­гар­с­ка ар­мия пре­ми­на­ва гра­ни­ч­ни­те въз­ви­ше­ния на Са­кар пла­ни­на и сре­ща вой­с­ки­те от цен­тъ­ра на тур­с­ка­та ар­мия. Тур­ци­те се сра­жа­ват от­ча­я­но, на­съ­с­к­ва­не от сто­ти­ци хо­джи. Бъл­га­ри­те ата­ку­ват сме­ло на­пред, за­с­ти­лай­ки по­ле­то с хи­ля­ди тру­по­ве от огъ­ня на кар­те­ч­ни­ци­те и оръ­ди­я­та. В дву­д­не­в­ни­те бо­е­ве, тур­с­ки­те ди­ви­зии в цен­тъ­ра пре­тър­пя­ват ог­ром­ни за­гу­би и в края на вто­рия ден ос­та­тъ­ци­те им па­ни­че­с­ки бя­гат на­зад, изо­с­та­ви­ли де­се­т­ки оръ­дия и обо­зи­те си. Вто­ра ар­мия из­т­ла­с­к­ва тур­с­ки­те ча­с­ти око­ло Од­рин и об­к­ръ­жа­ва гра­да. Не­о­ча­к­ва­на от ни­ко­го, не­фи­гу­ри­ра­ща вър­ху тур­с­ки­те ща­б­ни кар­ти, Тре­та ар­мия по­ми­та тур­с­ки­те при­к­ри­ва­щи ча­с­ти и се ока­з­ва пред кре­по­ст­та Ло­зен­г­рад. Ген. Р. Ди­ми­т­ри­ев ата­ку­ва в дви­же­ние, за­бе­ля­з­вай­ки без­ре­ди­е­то и па­ни­ка­та в гар­ни­зо­на, част от кой­то из­бя­г­ва из­вън гра­да. Ар­ти­ле­рий­с­ки­ят огън на бъл­га­ри­те па­ни­кьо­с­ва на­пъл­но Тур­ци­те и те ди­гат бя­ло­то зна­ме – пре­да­ват се. В ръ­це­те на бъл­га­ри­те па­дат не­по­къ­т­на­ти ог­ром­ни скла­до­ве с оръ­жие, му­ни­ции и хра­ни­тел­ни при­па­си. Тур­с­ко­то ко­ман­д­ва­не за­дър­жа бя­га­щи­те част и на ли­ни­я­та Бу­нар­хи­сар – Лю­ле­бур­гас из­г­ра­ж­да от­б­ра­ни­тел­на по­зи­ция, ко­ман­д­ва­на ли­ч­но от во­ен­ния ми­ни­с­тър На­зъм Па­ша. На 15.10 Пър­ва и Тре­та ар­мия са пред тур­с­ка­та по­зи­ция, а вто­ра ар­мия об­са­ж­да Од­рин, къ­де­то със 65 000 тур­с­ки вой­ни­ци се за­т­ва­ря Шу­к­ри Па­ша, из­ве­с­тен с не­чу­ва­на­та си же­с­то­кост при по­ту­ша­ва­не на Илин­ден­с­ко­то-Пре­об­ра­жен­с­ко­то въ­с­та­ние през 1903 г. Пър­ва и Тре­та ар­мия на 15.10 тръ­г­ват във ви­х­ре­ни ата­ки. Шест дни и но­щи се во­ди ги­ган­т­с­ка би­т­ка. На 21.10 тур­с­ка­та от­б­ра­ни­тел­на ли­ния ру­х­ва. Хи­ля­ди се пре­да­ват,  де­се­т­ки хи­ля­ди бя­гат на­зад, изо­с­та­вяй­ки оръ­дия, пу­ш­ки, ка­си с му­ни­ции, ра­к­ли и се скри­ват за фор­то­ве­те на Ча­тал­джа – по­с­ле­д­на­та ук­ре­пе­на ли­ния, са­мо на 30 км. от Ца­ри­г­рад. На сле­д­ни­ят ден бъл­гар­с­ки­те вой­с­ки са пред Ча­тал­джа.

Ро­до­п­с­кия от­ряд на­с­тъ­п­ва през Из­то­ч­ни­те и Цен­т­рал­ни­те Ро­до­пи сре­щу кор­пу­са на Ян­вер Па­ша, кой­то се опи­т­ва да се за­дър­жи на про­хо­да Ма­ка­за, но след те­ж­ко сра­же­ние в ко­е­то се от­ли­ча­ва Ар­мен­с­ка­та ро­та (от Ма­ке­до­но-Од­рин­с­ко­то опъл­че­ние), ко­ман­д­ва­на от на­ци­о­нал­ния им ге­рой Ан­д­ра­ник Оза­нян (сти­г­нал чин ге­не­рал, жи­вял след вой­на­та в кв. Га­ла­та до Вар­на). Ян­вер па­ша се на­со­ч­ва към при­с­та­ни­ще Де­де­а­гач. Пре­ди да на­в­ле­зе в гра­да, Ян­вер па­ша се свър­з­ва по те­ле­фо­на с гра­д­с­ка­та по­щен­с­ка стан­ция и пи­та да­ли има бъл­гар­с­ки вой­с­ки. В гра­да бил ве­че един ко­нен бъл­гар­с­ки ес­ка­д­рон, но те­ле­г­ра­фи­с­та – ар­ме­нец съ­о­б­ща­ва, че в гра­да има две ди­ви­зии със сто­ти­ци оръ­дия. От­ча­ян, Ян­вер па­ша тръ­г­ва към ус­ти­е­то на р. Ма­ри­ца да я фор­си­ра и да се до­бе­ре до Га­ли­пол. Ма­ри­ца е при­до­ш­ла и не мо­же­ло да се пре­ми­не. В ти­ла на Ян­вер па­ша се по­я­вя­ват бъл­гар­с­ки ча­с­ти на ген. Ко­ва­чев. Па­ша­та сла­га оръ­жие и се пре­да­ва с ця­ла­та си вой­с­ка.

Ави­а­ци­он­но­то зве­но по­лу­ча­ва за­по­вед да ле­ти над Од­рин и ра­зу­з­нае ка­к­во пра­вят тур­ци­те. На 19.10.1912 г. на­чал­ни­кът на ае­ро­п­лан­но­то от­де­ле­ние Ра­дул Мил­ков на­ре­ж­да на сме­лия до без­раз­съ­д­с­т­во пи­лот Хри­с­то То­п­ра­к­чи­ев да из­ле­ти и ра­зу­з­нае по­ло­же­ни­е­то в Од­рин, да­ли не при­го­т­вят из­лаз. Той пре­ли­та със са­мо­ле­та си „Бле­рио” ня­кол­ко пъ­ти над Од­рин­с­ка­та кре­пост, об­с­т­рел­ван мно­го от тур­ци­те. Те­ж­ко ра­нен, ус­пя­ва да до­ле­ти до ле­ти­ще­то край дне­шен Сви­лен­г­рад. Вне­за­п­но са­мо­ле­та от­пу­с­ка нос и се за­би­ва в зе­мя­та. Из­бу­х­ва взрив, лум­ва пла­мък. Си­ли­те на те­ж­ко ра­не­ния пи­лот сти­гат да се до­бе­ре до сво­и­те дру­га­ри пи­ло­ти. Той из­га­ря пред очи­те им. Пи­ло­ти­те със са­мо­ръ­ч­но на­п­ра­ве­ни бом­би из­вър­ш­ват бом­бар­ди­ро­в­ки над Од­рин.

В на­ча­ло­то на но­ем­в­ри 1912 г., въ­п­ре­ки ог­ром­но­то пре­въз­хо­д­с­т­во на тур­с­кия флот в Чер­но Мо­ре, бъл­гар­с­ки­те ми­но­но­с­ци из­вър­ш­ват сме­ла но­щ­на ата­ка. Бъл­гар­с­ки­ят ми­но­но­сец  „Дръ­з­ки” ус­пя­ва да тор­пи­ли­ра мо­дер­ния край­цер „Ха­ми­дие”. По­лу­по­то­пе­ни­ят край­цер с труд е до­мъ­к­нат на бу­к­сир до Бо­с­фо­ра.

В края на ок­том­в­ри, хри­с­ти­ян­с­ки­те бал­кан­с­ки дър­жа­ви оку­пи­рат вси­ч­ки те­ри­то­рии в Ев­ро­па, при­на­д­ле­жа­ли на Ос­ман­с­ка­та им­пе­рия, без кре­по­с­ти­те – Од­рин, Яни­на, Шко­д­ра, Га­ли­пол­с­кия п-в и мал­ка иви­ца зе­мя ме­ж­ду Ис­тан­бул и Ча­тал­джа. Тур­с­ка­та ар­мия по­на­ся го­ле­ми за­гу­би в жи­ва си­ла, го­ля­ма част от ар­ти­ле­ри­я­та и бо­е­п­ри­па­си­те и, да­ва де­се­т­ки хи­ля­ди пле­не­ни. Бли­зо 100 000 са об­к­ръ­же­ни в кре­по­с­ти­те, чи­е­то по­ло­же­ние е без­на­де­ж­д­но. Хо­ле­ра ко­си тур­с­ки­те ре­ди­ци по­ве­че до­ри от бъл­гар­с­ки­те кур­шу­ми.

За 25 дни бъл­гар­с­ка­та ар­мия из­ми­на­ва с не­пре­къ­с­на­ти бо­е­ве 300 км. Бо­е­ве­те се во­дят в ужа­с­но ло­шо вре­ме. Есен­та на 1912 г. е сту­де­на и дъ­ж­до­в­на. Обо­зи­те от вол­с­ки ко­ли за­тъ­ват в раз­ка­ля­ни­те по­ле­та и не мо­гат да сле­д­ват бой­ни­те ча­с­ти, в сле­д­с­т­вие на ко­е­то пре­д­ни­те ре­ди­ци гла­ду­ват.

На 5.11 два бъл­гар­с­ки по­л­ка по обяд ус­пя­ват да пре­в­зе­мат про­ти­во­с­то­я­щи­те им ук­ре­п­ле­ния и да раз­къ­сат фрон­та на Ча­тал­джан­с­ка­та ук­ре­пе­на ли­ния. Хо­джи и дер­ви­ши раз­пал­ват ре­ли­ги­о­з­ни стра­с­ти и тур­с­ко­то ко­ман­д­ва­не пре­д­п­ри­е­ма на­с­тъ­п­ле­ние от Ча­тал­джа в сре­да­та на Но­ем­в­ри. Но то е от­би­то без­ми­ло­с­т­но от Бъл­га­ри­те, ко­и­то до­б­ре са се око­па­ли пред гра­да.

Идва часът на т.нар първо примирие и преговори за мир. Черна гора и Сърбия упълномощават България да води преговорите. Гърция не сключва примирие нарочно, съгласно уговореното тайно споразумение със съюзниците си.

По съ­ве­та на ве­ли­ки­те си­ли от 10.12.1912 г. пре­го­во­ри­те се во­дят в Лон­дон с пре­д­с­та­ви­те­ли на вси­ч­ки стра­ни. За уча­с­тие във бо­е­ве­те и пре­в­зе­ма­не­то на Од­рин, ба­ща Пе­т­ко Йо­чев Кръ­ч­ма­ров – Йо­чо­о­лу е на­г­ра­ден с три ор­де­на за хра­б­рост.

Мильо Йочев – Стария войн