Ис­то­ри­я­та на До­б­ру­джа си ос­та­ва за­ви­на­ги не­раз­дел­на част от на­ше­то ми­на­ло…

На 7 се­п­тем­в­ри 2012 г. се на­вър­ш­ват 72 г. от въз­в­ръ­ща­не­то на Юж­на До­б­ру­джа на Бъл­га­рия. Ис­то­ри­я­та на то­ва съ­би­тие ня­ма как да се за­б­ра­ви, за­що­то то но­си от­пе­ча­тъ­ка на сво­я­та зна­чи­мост от вре­ме­то на Бу­ку­ре­щ­кия ми­рен до­го­вор, склю­чен през ав­густ 1913 г.От то­га­ва 27 г. Юж­на До­б­ру­джа си ос­та­ва във вла­де­ние на Ру­мъ­ния. Бъл­га­ро-ру­мън­с­ка­та гра­ни­ца е ве­че но­ва и ми­на­ва от р.Ду­нав при Ту­т­ра­кан и сти­га до с.Ек­ре­не /Кра­не­во/ при Чер­но мо­ре. Бъл­га­рия е би­ла при­ну­де­на да от­с­тъ­пи те­ри­то­рия от 7 500 кв.км. с на­се­ле­ние от 300 000 ду­ши с гра­до­ве­те Си­ли­с­т­ра, Ту­т­ра­кан, До­б­рич, Бал­чик, Ка­вар­на и Ша­б­ла до Ду­ран­ку­лак. Още с ид­ва­не­то си ру­мън­с­ки­те вла­с­ти за­б­ра­ня­ват дей­но­ст­та на бъл­гар­с­ки­те по­ли­ти­че­с­ки пар­тии и кул­тур­но-про­с­ве­т­ни дру­же­с­т­ва и за­по­ч­ват ру­мъ­ни­зи­ра­не­то на по­ч­ти вси­ч­ки цър­к­ви и учи­ли­ща.

С при­е­тия на 1 юни 1914 г. За­кон за ус­т­рой­с­т­во­то на Но­ва До­б­ру­джа мно­го от бъл­га­ри­те са ли­ше­ни от гра­ж­дан­с­ки пра­ва. Мно­зи­на от тях са про­го­не­ни от ру­мън­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во ка­то не­б­ла­го­на­де­ж­д­ни, а имо­ти­те им – се­к­ве­с­ти­ра­ни. С при­е­ма­не­то на то­зи за­кон ру­мън­с­ка­та дър­жа­ва при­с­во­я­ва не са­мо вси­ч­ки дър­жа­в­ни зе­ми, но и со­б­с­т­ве­но­ст­та на учи­ли­ща­та, цър­к­ви­те и бан­ки­те, а от­ча­с­ти и сел­с­ки­те ме­ри, обя­ве­ни за „ми­рин­с­ки”. Про­ти­в­но на ос­ман­с­ко­то и бъл­гар­с­ко­то ве­що пра­во со­б­с­т­ве­ни­ци­те на та­ки­ва зе­ми са би­ли за­дъл­жа­ва­ни на­си­ла да от­с­тъ­пят без­въз­ме­з­д­но 1/3 от тях на ру­мън­с­ка­та дър­жа­ва. Ако ня­кой от тях са же­ла­е­ли да ги за­па­зят е сле­д­ва­ло да за­п­ла­тят дя­ло­ве­те си по ма­к­си­мал­на­та им стой­ност. Вър­ху съ­б­ра­ния по­зем­лен фонд за­по­ч­ва пър­ви­ят опит за ко­ло­ни­за­ци­я­та на Ю.До­б­ру­джа.

През 1916 г. Ру­мъ­ния вли­за във вой­на­та на стра­на­та на вра­же­с­кия ла­гер – Ан­тан­та­та. Тъй ка­то ед­но от ус­ло­ви­я­та за връ­ща­не­то на Ю.До­б­ру­джа не е би­ло из­пъл­не­но , на 1 се­п­тем­в­ри 1916 г. Бъл­га­рия обя­вя­ва вой­на на Ру­мъ­ния. Съ­о­б­ра­зя­вай­ки се със за­по­ч­на­ла­та Пър­ва све­то­в­на вой­на, ру­мън­с­ки­те ко­ло­ни­с­ти ско­ро на­пу­с­кат ра­йо­на, дни пре­ди ар­ми­я­та на ген.Ст.То­шев да ос­во­бо­ди До­б­ру­джа. По­д­п­ла­ше­ни, ру­мън­ци­те ус­пя­ват да от­в­ле­кат от Ю.До­б­ру­джа 88 000 гла­ви едър ро­гат до­би­тък, 31 000 дре­бен до­би­тък и хи­ля­ди то­но­ве зър­не­ни хра­ни. Звер­с­т­ва­та на ру­мън­с­ка­та власт при­до­би­ват ма­ща­би­те на ре­ги­о­на­лен ге­но­цид, ка­то за­е­д­но с до­би­тъ­ка и пше­ни­ца­та в Ру­мъ­ния на­си­ла са за­ка­ра­ни 16 % от на­се­ле­ни­е­то на Ю.До­б­ру­джа. 30 000 до­б­ру­джан­ци, въз­ра­с­т­ни и де­ца, са тре­ти­ра­ни ка­то во­ен­но­п­лен­ни­ци и за­ка­ра­ни в плен­ни­че­с­ки ла­ге­ри в Ру­мъ­ния и Мол­до­ва. От тях 70 % по­чи­ват да­леч от ро­ди­на­та си, ос­та­вяй­ки в не­из­ве­с­т­ни об­щи гро­бо­ве на чу­ж­да зе­мя.

На 2 де­кем­в­ри 1916 г. ме­ж­ду Бъл­га­рия и Ру­мъ­ния се склю­ч­ва спо­ра­зу­ме­ние, спо­ред ко­е­то в Ю.До­б­ру­джа се ус­та­но­вя­ва сме­се­но бъл­га­ро-не­м­с­ко уп­ра­в­ле­ние. На пра­к­ти­ка, оба­че, то­ва спо­ра­зу­ме­ние не се спа­з­ва и до края на вой­на­та ре­ша­ва­ща ду­ма имат гер­ман­с­ки­те оку­па­ци­он­ни вла­с­ти. За­б­ра­вяй­ки, че са съ­ю­з­ни­ци, гер­ман­с­ки­те вла­с­ти за­по­ч­ват да из­вър­ш­ват из­бор­ни ре­к­ви­зи­ции, да из­п­ра­щат на Гер­ма­ния хи­ля­ди то­но­ве зър­не­ни хра­ни и дру­го про­до­вол­с­т­вие. На­се­ле­ни­е­то е би­ло до­ка­ра­но до по­лу­г­ла­д­но съ­ще­с­т­ву­ва­не. То­ва до­ве­ж­да до кон­ф­ликт ме­ж­ду ген.Ст.То­шев и фел­д­мар­шал Ав­густ фон Ма­кен­зен. В про­те­с­т­на но­та да Хин­дер­бург ко­ман­д­ва­щи­ят бъл­гар­с­ка­та ар­мия по­д­чер­та­ва, че в До­б­ру­джа гер­ман­с­ки­те во­ен­ни вла­с­ти се от­на­сят не ка­то съ­ю­з­ни­ци, а ка­то към за­во­ю­ва­на стра­на. То­га­ва пра­ви­тел­с­т­во­то на Ва­сил Ра­до­с­ла­вов ре­ша­ва да за­ло­жи на па­т­ри­о­ти­ч­но­то на­с­т­ро­е­ние на до­б­ру­джан­ци и на не­до­вол­с­т­во­то им от гер­ман­с­ко­то уп­ра­в­ле­ние. То­ва не­до­вол­с­т­во пре­ра­с­т­ва в по­д­бу­да за съ­з­да­ва­не на ре­во­лю­ци­он­ни ко­ми­те­ти и съ­ве­ти. И та­ка на 30 ав­густ 1917 г. в град Ба­ба­даг е ос­но­ван Цен­т­ра­лен до­б­ру­джан­с­ки на­ро­ден съ­вет. На 16 и 17 се­п­тем­в­ри 1917 г. в съ­щия град се про­ве­ж­да на­ро­ден съ­бор  с око­ло 350 де­ле­га­ти с на­с­то­я­ва­не за при­съ­е­ди­ня­ва­не на ця­ла До­б­ру­джа към Бъл­га­рия.

Съ­д­ба­та на До­б­ру­джа ста­ва още по-не­я­с­на, ко­га­то на 29 се­п­тем­в­ри 1918 г. се по­д­пи­с­ва Со­лун­с­ко­то при­ми­рие, с ко­е­то Бъл­га­рия е при­ну­де­на да при­з­нае по­ра­же­ни­е­то си в Пър­ва­та све­то­в­на вой­на. Спо­ред кла­у­зи­те на то­ва при­ми­рие бъл­гар­с­ка­та ад­ми­ни­с­т­ра­ция е сле­д­ва­ло да се за­па­зи в Ю.До­б­ру­джа с при­съ­с­т­вие на бъл­гар­с­ки вой­с­ки на гра­ни­ца­та с Ру­мъ­ния. На­де­ж­ди­те за спра­ве­д­ли­во ре­ша­ва­не на До­б­ру­джан­с­кия въ­п­рос уга­с­ват на 24 но­ем­в­ри 1918 г., ко­га­то гла­в­но­то съ­ю­з­но ко­ман­д­ва­не за­по­вя­д­ва бъл­гар­с­ки­те вой­с­ки да на­пу­с­нат Ю.До­б­ру­джа. Оку­па­ци­я­та и да бъ­де по­ве­ре­на на съ­ю­з­ни­че­с­ки­те вой­с­ки, но без уча­с­ти­е­то на ру­мън­с­ки­те, при ус­ло­вие че съ­д­ба­та на До­б­ру­джа ще се ре­ши на мир­на кон­фе­рен­ция. В на­ру­ше­ние на со­лун­с­ко­то при­ми­рие, в края на 1918 г. ко­ман­д­ва­щи­ят съ­ю­з­ни­че­с­ки­те вой­с­ки вРу­мъ­ния ген. Бер­те­ло, по­з­во­ля­ва на ру­мън­с­ки­те вой­с­ки да вля­зат в Ю.До­б­ру­джа и да про­го­нят бъл­гар­с­ка­та ад­ми­ни­с­т­ра­ция. И та­ка до края на 1918 г., Ру­мъ­ния ус­та­но­вя­ва пъ­лен во­е­нен и ад­ми­ни­с­т­ра­ти­вен кон­т­рол на ре­ги­о­на с из­к­лю­чи­тел­но бру­тал­но от­но­ше­ние и ре­п­ре­сии към бъл­гар­с­ко­то на­се­ле­ние. Не­за­ви­си­мо от не­б­ла­го­п­ри­я­т­но­то раз­ви­тие на съ­би­ти­я­та, на­де­ж­ди­те в Бъл­га­рия за по-спра­ве­д­ли­во ре­ша­ва­не на До­б­ру­джан­с­кия въ­п­рос не уга­с­ват. На­де­ж­да пре­ди­з­ви­к­ват ко­мен­та­ри­те на аме­ри­кан­с­кия по­л­ко­в­ник Ха­уз, в ко­и­то се ка­з­ва, че Бъл­га­рия тря­б­ва да по­лу­чи Ю.До­б­ру­джа, за­що­то Ру­мъ­ния ще вла­дее Бе­са­ра­бия, С.До­б­ру­джа и Тран­сил­ва­ния. Не­за­ви­си­мо от то­ва в ме­ж­ду­на­ро­д­но от­но­ше­ние за ре­ша­ва­не на До­б­ру­джан­с­кия въ­п­рос в по-бла­го­п­ри­я­т­ни ус­ло­вия си ос­та­ва Ру­мъ­ния.

При оп­ре­де­ля­не на гра­ни­ци­те ме­ж­ду Бъл­га­рия и Ру­мъ­ния на­д­де­ля­ват съ­о­б­ра­же­ни­я­та на Ве­ли­ки­те си­ли – по­бе­ди­тел­ки. Ре­ша­ва­ща ро­ля в то­ва от­но­ше­ние има Фран­ция и не­й­ни­те ев­ро­с­т­ра­те­ги­че­с­ки пла­но­ве на Бал­ка­ни­те, в ко­и­то Ру­мъ­ния за­е­ма цен­т­рал­но мя­с­то. Из­ло­же­ни­те от бъл­гар­с­ка­та де­ле­га­ция ет­ни­че­с­ки, ико­но­ми­че­с­ки и ис­то­ри­че­с­ки до­во­ди сре­щу про­е­к­то­до­го­во­ра за бъл­га­ро-ру­мън­с­ка­та гра­ни­ца, ос­та­ват без вни­ма­ние. На­ло­же­ни­ят на Бъл­га­рия Ньой­с­ки до­го­вор, по­д­пи­сан на 27 но­ем­в­ри 1919 г. в па­ри­ж­ко­то пре­д­г­ра­дие Ньой, ос­та­вя гра­ни­ца­та ме­ж­ду Бъл­га­рия и Ру­мъ­ния та­ка­ва, ка­к­ва­то е би­ла на 1 ав­густ 1914 г. С то­зи те­жък ди­п­ло­ма­ти­че­с­ки ди­к­тат от стра­на­та ни са от­къ­с­на­ти 11 278 кв.км. те­ри­то­ри­ал­на площ, на­ло­же­ни са ре­па­ра­ции от над 2.5 млрд. зла­т­ни фран­ка и дру­ги не­о­с­но­ва­тел­ни за­дъл­же­ния. Вой­с­ка­та и се ог­ра­ни­ча­ва на 20 000, жан­дар­ме­ри­я­та до 10 000. По то­зи до­го­вор  Бъл­га­рия за­гу­б­ва в по­л­за на Сър­бия се­ла от Кул­с­ко, Бо­си­ле­г­рад, Ца­ри­б­род и Стру­ми­ца; в по­л­за на Гър­ция – Бе­ло­мор­с­ка Тра­кия; в по­л­за на Ру­мъ­ния – Ю.До­б­ру­джа.

Ме­ж­ду две­те све­то­в­ни вой­ни бо­ле­з­не­ни­ят До­б­ру­джан­с­ки въ­п­рос при­съ­с­т­ва не­из­мен­но под ед­на или дру­га фор­ма в сло­ж­ни­те и не­раз­ре­ши­ми про­б­ле­ми на Бал­ка­ни­те. Той е ос­но­в­на­та те­ма на дву­с­т­ран­ни­те бъл­га­ро-ру­мън­с­ки по­ли­ти­че­с­ки от­но­ше­ния, в ко­и­то се от­к­ро­я­ват два ос­но­в­ни въ­п­ро­са – пър­ви­ят се от­на­ся до мир­но­то въз­в­ръ­ща­не на Ю.До­б­ру­джа на Бъл­га­рия, а вто­ри­ят вклю­ч­ва т.нар. ви­ся­щи въ­п­ро­си ме­ж­ду Бъл­га­рия и Ру­мъ­ния. Те за­ся­гат пре­ди вси­ч­ко по­ло­же­ни­е­то на бъл­гар­с­ки­те мал­цин­с­т­ва в Ру­мъ­ния, най-ве­че в Юж­на и Се­вер­на До­б­ру­джа. От стра­на на бъл­гар­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во и об­ще­с­т­ве­но­ст­та са пра­ве­ни ре­ди­ца опи­ти за об­ле­к­ча­ва­не по­ло­же­ни­е­то на бъл­гар­с­ко­то на­се­ле­ние, ос­та­на­ло в гра­ни­ци­те на крал­с­т­во Ру­мъ­ния. През 1922 г. за­по­ч­ват бъл­га­ро-ру­мън­с­ки­те пре­го­во­ри за ог­ра­ни­ча­ва­не пра­ва­та за по­л­з­ва­не на бъл­гар­с­ки­те имо­ти – един от ос­но­в­ни­те въ­п­ро­си ме­ж­ду две­те дър­жа­ви. Из­не­р­ве­но от про­та­ка­ни­те 11 го­ди­ни пре­го­во­ри, бъл­гар­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во из­п­ра­ща през де­кем­в­ри 1933 г. ме­мо­ран­дум с кон­к­ре­т­ни ис­ка­ния за раз­ре­ша­ва­не на ви­ся­щи­те въ­п­ро­си ме­ж­ду Бъл­га­рия и Ру­мъ­ния, а имен­но: бъл­га­ри­те в Ю.До­б­ру­джа да бъ­дат озем­ле­ни на­ра­в­но с дру­ги­те гра­ж­да­ни на Ру­мъ­ния; да бъ­дат от­к­ри­ти учи­ли­ща на бъл­гар­с­ки език за бъл­га­ри­те в Ру­мъ­ния, съгл. Чл.9 и чл.10 от До­го­во­ра за мал­цин­с­т­ва­та; кон­фи­с­ку­ва­ни­те имо­ти на бъл­гар­с­ки­те учи­ли­ща да бъ­дат вър­на­ти; да се от­во­рят на­но­во за­к­ри­ти­те бъл­гар­с­ки цър­к­ви и кон­фи­с­ку­ва­на­та цър­ко­в­на со­б­с­т­ве­ност да бъ­де вър­на­та; да се ос­во­бо­дят бъл­гар­с­ки­те къ­щи в юж­на До­б­ру­джа, за­е­ти от ру­мън­с­ки­те ко­ло­ни­с­ти; да се вър­не „тре­ти­на­та” от зе­мя­та на бъл­га­ри­те; да се сло­жи край на про­из­во­ла на ме­с­т­на­та ад­ми­ни­с­т­ра­ция, на аре­с­ти­те и ре­п­ре­си­и­те и без­п­ра­в­но­то тре­ти­ра­не на бъл­га­ри­те в Се­вер­на и Ю.До­б­ру­джа. Скан­да­ли­те и пре­го­во­ри­те ме­ж­ду две­те пра­ви­тел­с­т­ва по ви­ся­щи­те въ­п­ро­си про­дъл­жа­ват. Не­за­ви­си­мо от не­б­ла­го­п­ри­я­т­но­то раз­ви­тие на съ­би­ти­я­та, на­де­ж­да­та в Бъл­га­рия за по-спра­ве­д­ли­во ре­ша­ва­не на До­б­ру­джан­с­кия въ­п­рос не уга­с­ва, а про­дъл­жа­ва с по-от­го­вор­но на­с­то­я­ва­не.

На 27 юли 1940 г. ми­ни­с­тър-пре­д­се­да­те­лят на бъл­гар­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во проф.Бо­г­дан Фи­лов и Иван По­пов, вън­шен ми­ни­с­тър, са по­ка­не­ни на сре­ща с Адолф Хи­т­лер в ре­зи­ден­ци­я­та му в За­л­ц­бург. Де­ле­га­ци­я­та от­пъ­ту­ва на 26 юли 1940 г. със са­мо­лет от Со­фия до Ви­е­на, къ­де­то ги по­с­ре­ща пъл­но­мо­щ­ния ми­ни­с­тър на Гер­ма­ния в Со­фия. На сле­д­ва­щия ден от­пъ­ту­ват с влак за За­л­ц­бург. Там бъл­гар­с­ка­та де­ле­га­ция е по­с­ре­щ­на­та с офи­ци­ал­на це­ре­мо­ния. Пър­ви­ят раз­го­вор е с Ри­бен­т­роп, ми­ни­с­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти на Гер­ма­ния. Той го­во­ри за ця­ло­с­т­на­та по­ли­ти­ка на Гер­ма­ния. И две­те дър­жа­ва же­ла­ят мир на Бал­ка­ни­те. От­но­с­но Бъл­га­рия Ри­бен­т­роп се по­зо­ва­ва на оцен­ка­та от Хи­т­лер, спо­ред ко­го­то пъ­ти­ща­та за Ру­мъ­ния са два: ру­мън­ци­те да раз­та­ка­ват и от­ла­гат пре­го­во­ри­те, ко­е­то оз­на­ча­ва за тях ка­та­с­т­ро­фа и вто­ри­ят- да се спо­ра­зу­ме­ят със съ­се­ди­те.

Гер­ман­ци­те на спо­де­лят ис­ка­ни­я­та на ру­мън­ци­те вси­ч­ки въ­п­ро­си на Бал­ка­ни­те да се ре­ша­ват ед­но­в­ре­мен­но. Те са про­тив то­ва. Ру­мън­ци­те, оба­че, про­дъл­жа­ват упо­ри­то с ар­гу­мен­ти­те си за Бал­чик и край­б­ре­ж­на­та иви­ца. С пре­ми­на­ва­не­то на част от за­па­д­на­та гра­ни­ца на Ю.До­б­ру­джа към Бъл­га­рия ос­та­ва по-мал­ка край­б­ре­ж­на иви­ца за Ру­мъ­ния, от­кол­ко­то на Бъл­га­рия – 240 на 290 км. В по­л­за на бъл­га­ри­те. За тях ре­ше­ни­е­то си ос­та­ва не­с­п­ра­ве­д­ли­во, за­що­то по то­ва вре­ме Ру­мъ­ния при­те­жа­ва на­се­ле­ние от 15 млн., а Бъл­га­рия е с 5.5 млн.Всле­д­с­т­вие на те­зи и още мно­го дру­ги при­чи­ни, ка­то то­зи, че ра­йо­нът око­ло Бал­чик и са­ми­ят Бал­чик от ико­но­ми­че­с­ка гле­д­на то­ч­ка не е пре­д­с­та­в­ля­вал ни­ка­къв при­нос за Бъл­га­рия, но за крал­с­ка­та осо­ба е за­гу­ба от из­к­лю­чи­тел­но зна­че­ние, за­що­то Бал­чик бил мя­с­то за по­к­ло­не­ние, къ­де­то сър­це­то на кра­ли­ца Ма­рия е по­г­ре­ба­но в Дво­ре­ца, по­с­т­ро­ен спе­ци­ал­но за нея.

След те­зи об­съ­ж­да­ния бъл­гар­с­ка­та стра­на из­ла­га про­б­ле­ма за Ю.До­б­ру­джа с ос­но­ва­ние – за­г­ра­бе­но­то да се вър­не на Бъл­га­рия. Бъл­га­ри­те обо­с­но­ва­ват ис­ка­ни­я­та си с уго­вор­ка­та, че ня­ма да во­дят па­зар­лъ­ци с ру­мън­ци­те, ма­кар ру­мън­с­ки­те уп­ра­в­ля­ва­щи да са го­то­ви на из­ве­с­тен ком­п­ро­мис с те­ри­то­ри­ал­ни от­с­тъ­п­ки за сме­т­ка на Си­ли­с­т­ра и Бал­чик.

След обя­да сле­д­ва­ща­та сре­ща е с Хи­т­лер. Уча­с­т­ват вън­ш­ни­те ми­ни­с­т­ри и по­с­ла­ни­ци на две­те дър­жа­ви. Хи­т­лер по­в­та­ря го­ля­ма част от то­ва, ко­е­то е ка­зал Ри­бен­т­роп и до­ба­вя, че Ру­мъ­ния не мо­же да за­дър­жа зе­ми, ко­и­то не е спе­че­ли­ла на бой­но­то по­ле. За кра­ля на Ру­мъ­ния дру­го спа­се­ние ня­ма, ос­вен да от­с­тъ­пи. Хи­т­лер е чу­в­с­т­вал мо­рал­но­то за­дъл­же­ние да по­мо­г­не на Бъл­га­рия, по­с­т­ра­да­ла за­е­д­но с Гер­ма­ния. При спо­ме­на­ва­не на фа­к­та, че сър­це­то на ру­мън­с­ка­та кра­ли­ца Ма­рия е в Бал­чик, Хи­т­лер от­си­ча: „Не мо­же да се го­во­ри за сър­це, ко­га­то мо­гат да па­дат гла­ви на кра­ле.” Ня­ма как! Бъл­га­ри­те на­б­ля­гат на то­ва, че си ис­кат от­не­то­то не­за­с­лу­же­но с на­тиск през 1913 г. Ар­гу­мен­ти­те им се при­е­мат за ра­зум­ни и Хи­т­лер за­ръ­ч­ва на вън­ш­ния ми­ни­с­тър Ри­бен­т­роп въ­п­ро­сът да бъ­де ре­шен та­ка, ка­к­то е ка­зал.

На 5 юли 1940 г. Ри­бен­т­роп из­п­ра­ща те­ле­г­ра­ма до Фа­б­ри­ци­ус, гер­ман­с­ки пъл­но­мо­щен ми­ни­с­тър в Бу­ку­рещ, с на­с­то­я­ва­не да се за­по­ч­не не­за­ба­в­но из­те­г­ля­не на Ру­мъ­ния от Ю.До­б­ру­джа. От 19 ав­густ 1940 г. пре­го­во­ри­те про­дъл­жа­ват по –се­ри­о­з­но в град Кра­йо­ва и за­вър­ш­ват  с по­д­пи­с­ва­не­то на Кра­йо­в­с­кия ми­рен до­го­вор на 7 се­п­тем­в­ри 1940 г. До­го­во­рът е по­д­пи­сан от упъл­но­мо­ще­ни от дър­жа­в­ния гла­ва: от бъл­гар­с­ка стра­на Све­то­с­лав По­мя­нов, пъл­но­мо­щен ми­ни­с­тър на Бъл­га­рия в Ру­мъ­ния и Те­о­хар Па­па­зов – на­ро­ден съ­дия. От ру­мън­с­ка стра­на по­д­пи­с­ват Але­к­сан­дър Кре­ци­а­ну, пъл­но­мо­щен ми­ни­с­тър и Жорж Мей­та­ни, юри­ди­че­с­ки съ­ве­т­ник в Ми­ни­с­тер­с­т­во­то на вън­ш­ни­те ра­бо­ти на Ру­мъ­ния.

По по­д­го­то­в­ка­та на до­го­во­ра са ра­бо­ти­ли бъл­гар­с­ки спе­ци­а­ли­с­ти от раз­ли­ч­ни об­ла­с­ти, ме­ж­ду ко­и­то зна­чи­мо мя­с­то е имал ге­не­рал Ге­ор­ги По­пов, пре­д­во­ди­тел на Тре­та бъл­гар­с­ка ар­мия, ко­я­то за­в­зе­ма въз­вър­на­та­та те­ри­то­рия на Ю.До­б­ру­джа. От 11 се­п­тем­в­ри 1940 г. МС на цар­с­т­во Бъл­га­рия на­з­на­ча­ва ген. Г.По­пов за уп­ра­ви­тел на въз­вър­на­та­та за­ви­на­ги на Бъл­га­рия Ю.До­б­ру­джа.

Ве­че 72 го­ди­ни из­ми­на­ха от то­ва съ­би­тие, ко­е­то но­си от­пе­ча­тъ­ка на един из­с­т­ра­дан факт с раз­ли­ч­но от­ра­же­ние в жи­во­та и пси­хи­ка­та на бъл­га­ри­те от се­вер­на и юж­на До­б­ру­джа. С из­к­лю­чи­тел­на ра­дост, въз­торг и при­з­на­тел­ност, бал­чи­к­лии пър­ви по­с­ре­щат сво­бо­да­та на 21 се­п­тем­в­ри 1940 г., ка­то ден от при­ка­з­ки­те, до­не­се­на им де­сан­т­ния от­ряд с ко­ра­ба на вар­нен­с­ки­те мо­ря­ци.

За бъл­га­ри­те от Се­вер­на До­б­ру­джа та­зи но­ви­на бе­ше огор­че­ние и го­ля­ма тъ­га. Те бя­ха при­ну­де­ни да на­пу­с­нат ро­д­но­то си мя­с­то и тръ­г­нат към не­из­ве­с­т­но­то за Бъл­га­рия в най-не­по­д­хо­дя­що­то вре­ме, в къ­с­на­та дъ­ж­до­в­на и мра­зо­ви­та есен на 1940 г. По­с­ле­д­с­т­ви­я­та от то­ва пре­се­ле­ние про­ме­ни­ха съ­д­ба­та на 67 000 бъл­га­ри, по­д­ла­гай­ки ги на те­ж­ки из­пи­та­ния, мъ­ки и стра­да­ния. Бе­ди­те, ко­и­то из­тър­пя­ха и вси­ч­ко оно­ва, ко­е­то пре­жи­вя­ха хо­ра­та с из­сел­ва­не­то, не мо­гат да се опи­шат от ръ­ка­та на ис­то­ри­ка, не мо­гат да се из­го­во­рят от чо­ве­ш­ки глас, тру­д­но мо­гат да се по­вяр­ват от по­том­ци­те – на­ши­те на­с­ле­д­ни­ци. Са­мо по­с­т­ра­да­ли­те го зна­ят и по­м­нят!

Иван РАДЕВ