Пре­ди 5-6 дни две же­ни и един мъж – ру­с­на­ци и пре­во­да­чът им бъл­га­рин ме по­мо­ли­ха да ги за­по­з­ная с ис­то­ри­я­та и за­бе­ле­жи­тел­но­с­ти­те на Бал­чик. Ми­на­х­ме из гра­да, по­с­ле по око­ло­в­ръ­с­т­ния път, от­къ­де­то се ви­ж­да раз­по­ло­же­ни­е­то на гра­да. Го­с­ти­те, уди­ве­ни от гле­д­ка­та, сни­ма­ха гра­да и ху­ба­вия за­лив. По пъ­тя ги за­по­з­на­вах с ис­то­ри­я­та на гра­да. Во­дих ги из кв.”Ле­в­с­ки” и не­у­се­т­но сти­г­на­х­ме до раз­ко­п­ки­те на кре­по­ст­та в бли­зост до Ста­ри­те гро­би­ща.

Ка­то ви­дях в ка­к­во съ­с­то­я­ние е кре­по­ст­та, по­и­с­ках да се връ­ща­ме, но ру­с­ки­ня­та пре­ми­на през ви­со­ки­те ма­га­ре­ш­ки бо­ди­ли, през ро­ва с на­х­вър­ля­ни раз­ни бо­к­лу­ци и се озо­ва през вхо­да на раз­ко­п­ки­те. Ви­дя­ла за­не­ма­ре­но­ст­та, тя с въз­му­ще­ние по­пи­та ка­к­во е то­ва, со­чей­ки бо­к­лу­ка и чо­ве­ш­кия бой ма­га­ре­ш­ки тръ­ни. „Как е въз­мо­ж­но то­ва, та­ка ли се от­на­ся­те със ста­ри­ни­те си и с ис­то­ри­я­та?”Мъл­чах, ка­к­во мо­жех да ка­жа. Съ­жа­ля­вах, уп­ре­к­вах се, че ги до­ве­дох тук.

До­кол­ко­то знам, по­лу­ча­ва­щи­те со­ци­ал­ни по­мо­щи тря­б­ва да за­ра­бо­т­ват по ня­кол­ко дни, за да имат пра­во на по­мощ. Пре­д­ла­гам ед­на гру­па от тях да се из­п­ра­ти да из­чи­с­ти бо­ди­ли­те, бо­к­лу­ка от ро­ва, ця­ла­та кре­пост. Ра­бо­та­та е за не по­ве­че от 1-2 ча­са. Та­ка ня­ма да из­па­да и друг в не­ло­в­ко по­ло­же­ние ка­то мен. А и дълг ни е да се от­на­ся­ме по­до­ба­ва­що към ста­ри­ни­те – на­ша­та ис­то­рия.

Мильо ЙОЧЕВ – старият войн