То­ва сто­ри­ха слу­жи­те­ли­те от бал­чи­ш­ка­та уни­вер­си­те­т­с­ка бо­та­ни­че­с­ка гра­ди­на (УБГ), ко­и­то в мо­дер­на­та си но­ва бро­ни­ра­на оран­же­рия, ко­я­то раз­по­ла­га с по­с­то­ян­на ек­с­по­зи­ция за ка­к­ту­си и су­ку­лен­ти и площ бли­зо 1000 кв.м се от­к­ри фо­то­и­з­ло­ж­ба „Ду­нав – ис­тин­с­ка­та ре­ка” (от 10 до 20 се­п­тем­в­ри 2012 г.). Тя е ор­га­ни­зи­ра­на от НС на РБ, по­сол­с­т­во­то на Ру­мъ­ния в Со­фия и ме­ж­ду­на­ро­д­на­та при­ро­до­за­щи­т­на ор­га­ни­за­ция WWF. Шест ав­то­ри от 4 ев­ро­пей­с­ки дър­жа­ви са ни пре­д­с­та­ви­ли фо­то­си на до­л­но­то те­че­ние на ре­ка Ду­нав.

След про­ло­ма „Же­ле­з­ни вра­та” и го­ле­ми­те язо­ви­ри ме­ж­ду Сър­бия и Ру­мъ­ния, ре­ка­та за­ба­вя своя ход и е по­с­ле­д­на­та за­па­зе­на сво­бо­д­но те­ча­ща во­да, а в пле­те­ни­ца­та от ре­ч­ни ръ­ка­ви, ос­т­ро­ви и бла­та пул­си­рат със сво­е­то при­съ­с­т­вие на­в­ся­къ­де във вре­ме­то. За да бъ­де то­ва съ­с­то­я­ние на ре­ка­та трай­но, по­ве­че от 15 го­ди­ни WWF ра­бо­ти съ­з­на­тел­но по опа­з­ва­не­то на ре­ка­та, на ко­я­то, за съ­жа­ле­ние, 80% от край­ре­ч­ни­те ме­с­то­о­би­та­ния и ри­б­ни ре­сур­си са ве­че уни­що­же­ни, най-мно­го през ХХ век. Един тре­во­жен си­г­нал за фа­тал­но ос­та­на­ли­те 20%.

Бли­зо 10 го­ди­ни ра­бо­тих в Цен­т­рал­на Ев­ро­па, а хо­ра­та, ко­и­то жи­ве­ят там сар­ка­с­ти­ч­но спо­де­ли­ха с мен (ка­то раз­б­ра­ха, че съм бъл­га­рин), че в до­л­на­та си част ре­ка Ду­нав е де­бе­ло­то чер­во на Ев­ро­па, а на­ше­то Чер­но мо­ре е кло­а­ка­та на кон­ти­нен­та ни.

Се­га оп­ти­ми­с­ти­ч­но ни зву­чи фо­то­и­з­ло­ж­ба­та „Ду­нав – ис­тин­с­ка­та ре­ка”. Мо­же би по­ра­ди ли­п­са­та на дру­га. Не­за­ви­си­мо от не­га­ти­ви­те, пра­ви­тел­с­т­ва­та на Бъл­га­рия, Ру­мъ­ния, Мол­до­ва и Ук­рай­на са се спо­ра­зу­ме­ли за съ­з­да­ва­не на зе­лен ко­ри­дор – До­лен Ду­нав. Ка­к­во оз­на­ча­ва то­ва?

Вся­ка про­лет WWF про­ве­ж­да из­с­ле­до­ва­тел­с­ки ек­с­пе­ди­ции на на­шия и ру­мън­с­ки бряг, ка­то сле­ди съ­с­то­я­ни­е­то на во­да­та, бре­го­ве­те, за­с­т­ра­ше­ни­те ви­до­ве пти­ци от из­че­з­ва­не, ко­и­то не са мал­ко. А съ­що та­ка и есе­т­ро­ви­те ду­на­в­с­ки ри­би. Ра­бо­тят за опа­з­ва­не на ос­т­ро­ви­те: Ко­ва­чев, Ко­з­ло­дуй, Але­ко, Ес­пе­ран­то. Въз­с­та­но­ве­ни са край­ре­ч­ни ме­с­то­о­би­та­ния, за да се оси­гу­ри бе­зо­па­с­но­ст­та на хо­ра­та, оби­та­ва­щи ра­йо­на. Не е за­б­ра­ве­но и бла­то­то Кай­ку­ша в при­ро­ден парк „Пер­си­на” край Бе­ле­не. В но­ви­те пла­но­ве на ЕС ре­ка Ду­нав ве­че е обо­з­на­че­на ка­то „Тран­с­пор­тен ко­ри­дор 7”, ус­по­ре­д­но с то­ва WWF на­с­то­я­ва пред вси­ч­ки за­ин­те­ре­со­ва­ни: „Да при­го­дим ко­ра­би­те към ре­ка­та”, а не ре­ка­та към ко­ра­би­те.” Въ­п­ро­сът опи­ра до там ре­ка­та да не се пре­вър­не в тран­зи­тен ка­нал с уни­що­же­ни при­ро­д­ни ре­сур­си, бо­рей­ки се за за­щи­те­ни зо­ни, въз­с­та­но­вя­вай­ки ста­ри ко­ри­та на ре­ки и раз­ши­ре­ни гра­ни­ци за опа­з­ва­не на фло­ра­та и фа­у­на­та в ця­ла­та край­б­ре­ж­на зо­на.

Та­зи из­ло­ж­ба е би­ла в ре­ди­ца гра­до­ве на Бъл­га­рия, а се­га ид­ва от сто­ли­ца­та Бу­ку­рещ. Мо­же би то­ва е бил по­во­дът в бал­чи­ш­ка­та УБГ да при­съ­с­т­ва Н.П. по­с­ла­ни­ка на Ру­мъ­ния в Со­фия г-н Ан­тон Пъ­ку­ре­цу, за­е­д­но с кул­тур­но­то ата­ше Гри­гор Гер­ча­ну, ка­то пър­ви­ят про­во­ка­ти­в­но (не са­мо спо­ред мен), ка­за пред вси­ч­ки: „Из­ло­ж­ба­та си е в „къ­щи” – тук в Бал­чик”. То­ва из­ка­з­ва­не е мно­го­з­на­чи­тел­но, за­що­то ми­с­ля, че и мо­я­та къ­ща се на­ми­ра в мо­е­то оте­че­с­т­во. А при не­го­во пре­въз­хо­ди­тел­с­т­во то­ва е въз­мо­ж­но, ако има бъл­гар­с­ка жил­ка.

Вяр­вам и съм убе­ден, че Н.П. е ос­та­нал при­я­т­но впе­ча­т­лен от ста­ра­тел­но по­д­ре­де­на­та ек­с­по­зи­ция от бал­чи­ш­ки­те бо­та­ни­ци, раз­ка­з­ва­ща с ис­то­ри­че­с­ки фа­к­ти за стро­е­жа на ля­т­на­та ре­зи­ден­ция пред бли­зо 100 го­ди­ни от тя­х­на­та ру­мън­с­ка кра­ли­ца ан­г­ли­ча­но-ру­с­ки­ня­та Ма­рия. Не знам за­що ня­ма по­до­б­на ек­с­по­зи­ция за пе­ри­о­да 1916-1940 г., ка­к­то и епо­хал­ния труд на ака­де­мик Да­ки Йор­да­нов, А. Мин­чев, Н. Мом­чи­лов, ко­и­то са пре­вър­на­ли ре­зи­ден­ци­я­та в пре­к­ра­сен парк.

Днес ли­чи тру­дът на бо­та­ни­ци­те за от­ли­ч­но­то сто­па­ни­с­ва­не на УБГ. Из­ло­ж­ба­та е на­ми­ра­ла сво­е­то по­д­хо­дя­що мя­с­то. Как да не ос­та­неш въз­хи­тен от то­зи факт.

Георги ЙОВЧЕВ