Една вечер с “Виа понтика”
Sep 19th, 2012 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА, ИЗКУСТВОКаква красота и изящество има в полета на птиците ! Колко много можем да научим ние хората от тях. Защо не и от тези прелетни птици в изкуството, които спряха своя полет в Балчик за пета поредна година.
Фестивалът на младите „Виа понтика” е един триумф на дарбите и постиженията им, на възможността да ги демонстрират пред публика. Отлично подготвени от своите преподаватели, младите актьори, студенти още в НАТФИЗ, с амбиция и гордост се доказват на истинската сцена. За 2 седмици, от 2-14 септември видяхме и научихме много интересни неща. Станахме свидетели на изложби, прожекции, концерти, представления. И всички те бяха толкова интересни, колкото бяха разнолики по дарба техните автори и изпълнители.
Да надникнем в сряда вечер на театралната сцена в Балчик. Там се игра пиесата „Провинциални анекдоти” от Александър Вампилов, режисьор и постановчик доц. Ивайло Христов. 2 едноактни пиеси, събрани в една постановка, посочват и изобличават абсурда в света на човека. Диалозите и посланията звучат толкова актуално, сякаш всичко се случва сега, макар пиесата да е написана през 1968 г. Постановката ни разсмива, но поставя и много скрити въпроси. Те могат да ни послужат като жалони по правия път на живота. Аплодисментите в залата бяха, както за младите артисти, тъй и за техния учител – доц. Ивайло Христов. Толкова земен и непринуден човек ! Усмивката не слиза от лицето му, но когато е нужно, с респект овладява всяка ситуация. Кореняк – софиянец, от малък харесва професията си, запалвайки се по сценичното изкуство. Завършва ВИТИЗ при едни от най-добрите ни преподаватели, устремява се не само към театъра, но и към режисурата и киното. Когато се дипломира, поема с група приятели към Сливен, където младите и дръзки актьори завладяват сливенската сцена и оставят трайна следа в сърцата на гражданите и гостите на града.
След няколко сезона се връща в София и се отдава изцяло на професията си в Театъра на армията. Участва и в доста филми, български и чужди. Създава здраво семейство, има син и дъщеря. Децата му не са поели по неговия път, но затова пък той извайва с доброто си сърце и пример от чуждите деца отлични артисти. Той разказва на студентите си за времето, в което е живял преди и го сравнява със сегашното. Младите хора се изненадват от това например, че доц. Христов е плащал ергенски данък. За това той използва усещането за свобода у младите и им дава възможност да правят роли не само от леки и развлекателни пиеси, но да минат и през „тежката артилерия” на сериозните драматични произведения от известните автори като Чехов, Толстой, Гогол, Шекспир и др.
Доц. Христов отчита всички промени, настъпили в живота. Има една поставена цел – да научи студентите си да са отговорни и да дават всичко от себе си, защитавайки рисковата, свръхемоционална и трудна професия, която са избрали. Иска да види от възпитаниците си добри хора, уважаващи себе си и другите. Да живеят стойностно, с много приятели и тук в България. Ето защо един такъв фестивал като „Виа понтика” – Балчик, е едно изпитание, както за него, така и за младите студенти – артисти. Те показват умения и ръст, на който хората се радват. Дано се реализират и създават незабравими образи на герои по българските сцени и киното ! Желаем им успех и попътен балчишки вятър на платнохода !
Пенка ДИМИТРОВА