Ка­к­ва кра­со­та и изя­ще­с­т­во има в по­ле­та на пти­ци­те ! Кол­ко мно­го мо­жем да на­у­чим ние хо­ра­та от тях. За­що не и от те­зи пре­ле­т­ни пти­ци в из­ку­с­т­во­то, ко­и­то спря­ха своя по­лет в Бал­чик за пе­та по­ре­д­на го­ди­на.

Фе­с­ти­ва­лът на мла­ди­те „Виа по­н­ти­ка” е един три­умф на дар­би­те и по­с­ти­же­ни­я­та им, на въз­мо­ж­но­ст­та да ги де­мон­с­т­ри­рат пред пу­б­ли­ка. От­ли­ч­но по­д­го­т­ве­ни от сво­и­те пре­по­да­ва­те­ли, мла­ди­те ак­тьо­ри, сту­ден­ти още в НА­Т­ФИЗ, с ам­би­ция и гор­дост се до­ка­з­ват на ис­тин­с­ка­та сце­на. За 2 се­д­ми­ци, от 2-14 се­п­тем­в­ри ви­дя­х­ме и на­у­чи­х­ме мно­го ин­те­ре­с­ни не­ща. Ста­на­х­ме сви­де­те­ли на из­ло­ж­би, про­же­к­ции, кон­цер­ти, пре­д­с­та­в­ле­ния. И вси­ч­ки те бя­ха тол­ко­ва ин­те­ре­с­ни, кол­ко­то бя­ха раз­но­ли­ки по дар­ба те­х­ни­те ав­то­ри и из­пъл­ни­те­ли.

Да на­д­ни­к­нем в сря­да ве­чер на те­а­т­рал­на­та сце­на в Бал­чик. Там се иг­ра пи­е­са­та „Про­вин­ци­ал­ни ане­к­до­ти” от Але­к­сан­дър Вам­пи­лов, ре­жи­сьор и по­с­та­но­в­чик доц. Ивай­ло Хри­с­тов. 2 ед­но­а­к­т­ни пи­е­си, съ­б­ра­ни в ед­на по­с­та­но­в­ка, по­со­ч­ват и изо­б­ли­ча­ват аб­сур­да в све­та на чо­ве­ка. Ди­а­ло­зи­те и по­с­ла­ни­я­та зву­чат тол­ко­ва ак­ту­ал­но, ся­каш вси­ч­ко се слу­ч­ва се­га, ма­кар пи­е­са­та да е на­пи­са­на през 1968 г. По­с­та­но­в­ка­та ни раз­с­ми­ва, но по­с­та­вя и мно­го скри­ти въ­п­ро­си. Те мо­гат да ни по­с­лу­жат ка­то жа­ло­ни по пра­вия път на жи­во­та. Ап­ло­ди­с­мен­ти­те в за­ла­та бя­ха, ка­к­то за мла­ди­те ар­ти­с­ти, тъй и за те­х­ния учи­тел – доц. Ивай­ло Хри­с­тов. Тол­ко­ва зе­мен и не­при­ну­ден чо­век ! Ус­ми­в­ка­та не сли­за от ли­це­то му, но ко­га­то е ну­ж­но, с ре­с­пект ов­ла­дя­ва вся­ка си­ту­а­ция. Ко­ре­няк – со­фи­я­нец, от ма­лък ха­ре­с­ва про­фе­си­я­та си, за­пал­вай­ки се по сце­ни­ч­но­то из­ку­с­т­во. За­вър­ш­ва ВИ­ТИЗ при ед­ни от най-до­б­ри­те ни пре­по­да­ва­те­ли, ус­т­ре­мя­ва се не са­мо към те­а­тъ­ра, но и към ре­жи­су­ра­та и ки­но­то. Ко­га­то се ди­п­ло­ми­ра, по­е­ма с гру­па при­я­те­ли към Сли­вен, къ­де­то мла­ди­те и дръ­з­ки ак­тьо­ри за­в­ла­дя­ват сли­вен­с­ка­та сце­на и ос­та­вят трай­на сле­да в сър­ца­та на гра­ж­да­ни­те и го­с­ти­те на гра­да.

След ня­кол­ко се­зо­на се връ­ща в Со­фия и се от­да­ва из­ця­ло на про­фе­си­я­та си в Те­а­тъ­ра на ар­ми­я­та. Уча­с­т­ва и в до­с­та фил­ми, бъл­гар­с­ки и чу­ж­ди. Съ­з­да­ва здра­во се­мей­с­т­во, има син и дъ­ще­ря. Де­ца­та му не са по­е­ли по не­го­вия път, но за­то­ва пък той из­вай­ва с до­б­ро­то си сър­це и при­мер от чу­ж­ди­те де­ца от­ли­ч­ни ар­ти­с­ти. Той раз­ка­з­ва на сту­ден­ти­те си за вре­ме­то, в ко­е­то е жи­вял пре­ди и го сра­в­ня­ва със се­га­ш­но­то. Мла­ди­те хо­ра се из­не­на­д­ват от то­ва на­при­мер, че доц. Хри­с­тов е пла­щал ер­ген­с­ки да­нък. За то­ва той из­по­л­з­ва усе­ща­не­то за сво­бо­да у мла­ди­те и им да­ва въз­мо­ж­ност да пра­вят ро­ли не са­мо от ле­ки и раз­в­ле­ка­тел­ни пи­е­си, но да ми­нат и през „те­ж­ка­та ар­ти­ле­рия” на се­ри­о­з­ни­те дра­ма­ти­ч­ни про­из­ве­де­ния от из­ве­с­т­ни­те ав­то­ри ка­то Че­хов, Тол­с­той, Го­гол, Ше­к­с­пир и др.

Доц. Хри­с­тов от­чи­та вси­ч­ки про­ме­ни, на­с­тъ­пи­ли в жи­во­та. Има ед­на по­с­та­ве­на цел – да на­у­чи сту­ден­ти­те си да са от­го­вор­ни и да да­ват вси­ч­ко от се­бе си, за­щи­та­вай­ки ри­с­ко­ва­та, свръх­е­мо­ци­о­нал­на и тру­д­на про­фе­сия, ко­я­то са из­б­ра­ли. Ис­ка да ви­ди от въз­пи­та­ни­ци­те си до­б­ри хо­ра, ува­жа­ва­щи се­бе си и дру­ги­те. Да жи­ве­ят стой­но­с­т­но, с мно­го при­я­те­ли и тук в Бъл­га­рия. Ето за­що един та­къв фе­с­ти­вал ка­то „Виа по­н­ти­ка” – Бал­чик, е ед­но из­пи­та­ние, ка­к­то за не­го, та­ка и за мла­ди­те сту­ден­ти – ар­ти­с­ти. Те по­ка­з­ват уме­ния и ръст, на кой­то хо­ра­та се ра­д­ват. Да­но се ре­а­ли­зи­рат и съ­з­да­ват не­за­б­ра­ви­ми об­ра­зи на ге­рои по бъл­гар­с­ки­те сце­ни и ки­но­то ! Же­ла­ем им ус­пех и по­пъ­тен бал­чи­ш­ки вя­тър на пла­т­но­хо­да !

Пенка ДИМИТРОВА