[Show as slideshow]

С на­ра­с­т­ва­що, не­у­дър­жи­мо тем­по, за пе­та по­ре­д­на го­ди­на про­дъл­жа­ва фе­с­ти­ва­лът „Виа по­н­ти­ка”, осъ­ще­с­т­вен и по­д­к­ре­пен от 32 ин­с­ти­ту­ции, под енер­ги­ч­но­то ръ­ко­во­д­с­т­во на ди­ре­к­то­ри­те – ак­тьо­ри­те бра­тя Кра­си­мир и Ве­се­лин Ран­ко­ви от на­шия град. Ве­че вто­ра се­д­ми­ца той ше­с­т­ва  в НЧ „П. Хи­лен­дар­с­ки”, в АК „Дво­ре­ца” – ка­мен­на за­ла, Ис­то­ри­че­с­ки му­зей – Ху­до­же­с­т­ве­на га­ле­рия – Бал­чик, КК „Ал­бе­на” и гр. До­б­рич.

На жи­во ви­дя­х­ме как се ра­ж­дат иде­и­те и за­ми­съ­ла за из­ра­бо­т­ва­не на су­ве­ни­ри, ко­и­то ни пре­д­с­та­вят клю­чо­ви мо­мен­ти в на­шия те­х­ни­че­с­ки и ин­те­ле­к­ту­а­лен свят, оби­чаи и ет­но­г­ра­ф­с­ки бе­ле­зи в об­ла­ст­та на ин­ду­с­т­ри­ал­ния ди­зайн, пре­д­с­та­вен от сту­ден­ти на НХА под ръ­ко­во­д­с­т­во­то на доц. Ми­рян Ми­ря­нов.

Впу­с­на­х­ме се за­е­д­но във въл­ну­ва­що при­к­лю­че­ние със сту­ден­ти­те от UNATC – Бу­ку­рещ – Ири­на Дра­гу­ле­с­ку, Влад Ид­ре­с­ку, Ан­д­реа Вор­сан, Су­ри­на Сте­фа­не­с­ку, Ми­хай Пре­и­ван в спе­к­та­къ­ла „Аз не съм Ай­фе­ло­ва­та ку­ла”.

Ко­га щя­х­ме да се на­с­ла­дим на 6-то­то съ­с­те­за­ние за на­г­ра­ди­те от СИ­ЛЕКТ, пре­д­с­та­ве­ни от въз­пи­та­ни­ци на Нор­ве­гия, Из­ра­ел, Бел­гия, Гер­ма­ния, про­же­к­ти­рай­ки и раз­к­ри­вай­ки тай­ни­те на къ­со­ме­т­ра­ж­но­то ки­но.

Не по­д­ми­на­вам и „Го­с­по­дин До­са­да”, чи­е­то ори­ги­нал­но за­г­ла­вие е „Го­с­по­дин Кол­перт” (2000 г.) ка­то част от най-но­ва­та не­м­с­ка дра­ма­тур­гия, в ко­я­то уча­с­т­ва­ха: В. Грън­ча­ро­ва, В. Па­но­ва, Н. Брън­за­лов, И. Ра­к­ле­ов, В. Бе­ле­ва, И. Ко­лев – спе­ци­ал­ност „Ак­тьор­с­ко май­с­тор­с­т­во за те­а­тър и ки­но”. Те­к­с­тът е пре­ве­ден от Ис­к­ра Ни­ко­ло­ва и се оп­ре­де­ля ка­то чер­на ко­ме­дия.

Са­мо су­пер­ла­ти­ви за „Ве­ч­на­та му­зи­ка”, съ­т­во­ре­на от въз­пи­та­ни­ци­те НМА „Проф. П. Вла­ди­ге­ров” – не­ж­на­та Те­о­до­ра Де­ле­ва – флей­та, ог­не­на­та Ан­ге­ли­на – Ог­ня­на Го­че­ва – кла­ри­нет, съ­с­ре­до­то­че­ни­те Пе­тър Къл­ва­чев – фа­гот и Си­ме­он То­мов – вал­д­хор­на, ка­то ни за­ра­д­ва­ха с твор­би на И. Г. Ликл и Дж. Ро­си­ни.

В пре­пъл­не­на­та „ка­мен­на за­ла” (за раз­ли­ка, ко­га­то тук бе­ше про­ве­ден де­се­тия юби­ле­ен фе­с­ти­вал на къ­со­ме­т­ра­ж­но­то ки­но, за ко­е­то на­ша­та об­щи­на от­пу­с­на не­мал­ка су­ма), се съ­б­ра­ха мно­го при­вър­же­ни­ци на кла­си­че­с­ка­та му­зи­ка. Про­з­ву­ча­ха от­но­во за­в­ла­дя­ва­щи гла­со­ве на бал­чи­к­ли­и­ка­та по ба­щи­на ли­ния Не­да Ата­на­со­ва – со­п­ран, Еми­лия Кир­че­ва – со­п­ран и Ми­ха­ил Ми­хай­лов – те­нор. Те ни за­ра­д­ва­ха с В.А. Мо­царт: ду­ет на Гра­фи­ня­та и Су­за­на от опе­ра­та „Сва­т­ба­та на Фи­га­ро”, ария на По­ли­на от „Въл­ше­б­на­та флей­та”, ария на Не­мо­ри­но от опе­ра­та „Лю­бо­вен ели­к­сир” на Г. До­ни­це­ти и още ред из­пъл­не­ния, ко­и­то въз­п­ла­ме­ни­ха за­ла­та под не­пре­къ­с­на­ти­те ап­ло­ди­с­мен­ти на зри­те­ли­те след вся­ко из­ли­за­не на му­зи­кан­ти­те.

Ис­тин­с­ки „бум” бе­ше мю­зи­къ­лът “Fame” (Сла­ва), къ­де­то има­ше вси­ч­ко: му­зи­ка, танц, те­а­тър, пре­д­с­та­вен от сту­ден­ти­те със спе­ци­ал­ност „Поп и джаз пе­е­не”, под ве­що­то ръ­ко­во­д­с­т­во на хо­ре­о­г­ра­фа Ра­до­с­лав Ра­дев (той е уча­с­т­ник в олим­пи­а­да­та през 1980 г. в Мо­с­к­ва, а в мо­мен­та ръ­ко­во­ди шко­ла­та за мо­дер­ни тан­ци „Ки­ви” в до­ма на кул­ту­ра­та – кв. „Сре­дец” – Со­фия/.

Из­пъл­ни­те­ли­те за се­тен път по­д­чер­та­ха ста­ро­то пра­ви­ло „че све­тът ни до­с­ти­га, до­ка­то бя­га­ме в дру­га по­со­ка, до­ри и ко­га­то се кри­ем от не­го.”

С „Гим­на­с­ти­ка за бре­мен­ни” ни из­не­на­да­ха сту­ден­ти­те от НА­Т­ФИЗ със спе­ци­ал­ност „Ак­тьор­с­т­во за дра­ма­ти­чен те­а­тър”. С мно­го си­лен смях и ра­до­с­т­ни въз­к­ли­ца­ния от стра­на на пу­б­ли­ка­та, ко­я­то въз­тор­же­но при­е­ма­ше ори­ги­нал­ни­те ре­п­ли­ки на 4 (че и по­ве­че) бре­мен­ни же­ни, по­лу­де­ли от бу­шу­ва­щи хор­мо­ни. Тук тря­б­ва да бла­го­да­рим и на тя­х­на­та ко­ле­ж­ка за сце­но­г­ра­фи­я­та и ко­с­тю­ми­те Еле­на Яман­ти­е­ва от „Сце­ни­чен и ек­ра­нен ди­зайн” на НА­Т­ФИЗ „Кр. Са­ра­фов”, а в ди­а­ло­зи­те: „Ди­шай, из­ди­шай, ди­шай и из­ди­шай спо­кой­но” се чу­в­с­т­ва­ше още от­де­лен по­чер­кът на проф. Пла­мен Мар­ков, ка­то ръ­ко­во­ди­тел по­с­та­но­в­ки, пре­вод и сце­ни­ч­на ре­да­к­ция. Съ­що та­ка здра­во и трай­но при­съ­с­т­вие има­ше на проф. Здра­в­ко Ми­т­ков, доц. Не­вя­на Ка­вал­джи­е­ва, доц. Ясен Въл­ча­нов…

А на пре­д­с­та­в­ле­ни­е­то „Глен­га­ри Глен Рос” се на­с­лу­ша­х­ме на цве­ти­с­ти, кра­с­но­ре­чи­ви и стра­с­т­но-ци­ни­ч­ни ди­а­ло­зи от че­ти­ри­ма бро­ке­ри на не­д­ви­жи­мо иму­ще­с­т­во, ка­то ни де­мон­с­т­ри­ра­ха, че е по­з­во­ле­но вси­ч­ко, ко­е­то ще ус­тои на кон­ку­рен­ци­я­та за мо­рал­ни­те нор­ми. По то­зи на­чин ни по­д­чер­та­ха кон­с­та­та­ци­я­та, ко­с­ве­но и пря­ко: „На ко­го му пу­ка ! На ко­го му пу­ка !”

Ве­че 2-ра се­д­ми­ца „Виа По­н­ти­ка” има не­от­ра­зи­мо въз­дей­с­т­вие със сво­е­то при­съ­с­т­вие на­в­ся­къ­де – ед­но от­к­ри­тие за ме­с­т­ния ко­ло­рит, ед­но съ­би­тие, ко­е­то ни из­ве­с­тя­ва с лъ­че­зар­но въз­хи­ще­ние, че на­с­тъ­п­ват от­но­во мо­мен­ти за го­ля­мо твор­че­с­т­во и си стру­ва да опи­т­ва­ме и през сле­д­ва­щи­те го­ди­ни то­ва из­ку­ше­ние, на­ре­че­но му­зи­кал­но, ак­тьор­с­ко, фил­мо­во и те­ле­ви­зи­он­но из­ку­с­т­во във вси­ч­ки­те им фор­ми на про­я­в­ле­ния.

Георги ЙОВЧЕВ