Триумфът на “Виа понтика” продължава, приятните изненади – също
Sep 12th, 2012 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАС нарастващо, неудържимо темпо, за пета поредна година продължава фестивалът „Виа понтика”, осъществен и подкрепен от 32 институции, под енергичното ръководство на директорите – актьорите братя Красимир и Веселин Ранкови от нашия град. Вече втора седмица той шества в НЧ „П. Хилендарски”, в АК „Двореца” – каменна зала, Исторически музей – Художествена галерия – Балчик, КК „Албена” и гр. Добрич.
На живо видяхме как се раждат идеите и замисъла за изработване на сувенири, които ни представят ключови моменти в нашия технически и интелектуален свят, обичаи и етнографски белези в областта на индустриалния дизайн, представен от студенти на НХА под ръководството на доц. Мирян Мирянов.
Впуснахме се заедно във вълнуващо приключение със студентите от UNATC – Букурещ – Ирина Драгулеску, Влад Идреску, Андреа Ворсан, Сурина Стефанеску, Михай Преиван в спектакъла „Аз не съм Айфеловата кула”.
Кога щяхме да се насладим на 6-тото състезание за наградите от СИЛЕКТ, представени от възпитаници на Норвегия, Израел, Белгия, Германия, прожектирайки и разкривайки тайните на късометражното кино.
Не подминавам и „Господин Досада”, чието оригинално заглавие е „Господин Колперт” (2000 г.) като част от най-новата немска драматургия, в която участваха: В. Грънчарова, В. Панова, Н. Брънзалов, И. Раклеов, В. Белева, И. Колев – специалност „Актьорско майсторство за театър и кино”. Текстът е преведен от Искра Николова и се определя като черна комедия.
Само суперлативи за „Вечната музика”, сътворена от възпитаниците НМА „Проф. П. Владигеров” – нежната Теодора Делева – флейта, огнената Ангелина – Огняна Гочева – кларинет, съсредоточените Петър Кълвачев – фагот и Симеон Томов – валдхорна, като ни зарадваха с творби на И. Г. Ликл и Дж. Росини.
В препълнената „каменна зала” (за разлика, когато тук беше проведен десетия юбилеен фестивал на късометражното кино, за което нашата община отпусна немалка сума), се събраха много привърженици на класическата музика. Прозвучаха отново завладяващи гласове на балчиклииката по бащина линия Неда Атанасова – сопран, Емилия Кирчева – сопран и Михаил Михайлов – тенор. Те ни зарадваха с В.А. Моцарт: дует на Графинята и Сузана от операта „Сватбата на Фигаро”, ария на Полина от „Вълшебната флейта”, ария на Неморино от операта „Любовен еликсир” на Г. Доницети и още ред изпълнения, които възпламениха залата под непрекъснатите аплодисменти на зрителите след всяко излизане на музикантите.
Истински „бум” беше мюзикълът “Fame” (Слава), където имаше всичко: музика, танц, театър, представен от студентите със специалност „Поп и джаз пеене”, под вещото ръководство на хореографа Радослав Радев (той е участник в олимпиадата през 1980 г. в Москва, а в момента ръководи школата за модерни танци „Киви” в дома на културата – кв. „Средец” – София/.
Изпълнителите за сетен път подчертаха старото правило „че светът ни достига, докато бягаме в друга посока, дори и когато се крием от него.”
С „Гимнастика за бременни” ни изненадаха студентите от НАТФИЗ със специалност „Актьорство за драматичен театър”. С много силен смях и радостни възклицания от страна на публиката, която възторжено приемаше оригиналните реплики на 4 (че и повече) бременни жени, полудели от бушуващи хормони. Тук трябва да благодарим и на тяхната колежка за сценографията и костюмите Елена Ямантиева от „Сценичен и екранен дизайн” на НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, а в диалозите: „Дишай, издишай, дишай и издишай спокойно” се чувстваше още отделен почеркът на проф. Пламен Марков, като ръководител постановки, превод и сценична редакция. Също така здраво и трайно присъствие имаше на проф. Здравко Митков, доц. Невяна Кавалджиева, доц. Ясен Вълчанов…
А на представлението „Гленгари Глен Рос” се наслушахме на цветисти, красноречиви и страстно-цинични диалози от четирима брокери на недвижимо имущество, като ни демонстрираха, че е позволено всичко, което ще устои на конкуренцията за моралните норми. По този начин ни подчертаха констатацията, косвено и пряко: „На кого му пука ! На кого му пука !”
Вече 2-ра седмица „Виа Понтика” има неотразимо въздействие със своето присъствие навсякъде – едно откритие за местния колорит, едно събитие, което ни известява с лъчезарно възхищение, че настъпват отново моменти за голямо творчество и си струва да опитваме и през следващите години това изкушение, наречено музикално, актьорско, филмово и телевизионно изкуство във всичките им форми на проявления.
Георги ЙОВЧЕВ