Никой не е забравен ! Нищо не е забравено ! 100 години от Балканската война
Sep 12th, 2012 | От Marusia | Category: ВАЖНАВеличието на един народ не се измерва с неговата численост, както величието на човека не се измерва с неговия ръст. Застанал чинно пред трогателния паметник на загиналите за България от Балчик, аз сякаш коленича пред паметта на всички, загинали за нея. Между тях прочитам името и на своя дядо, завърнал се с орден от превземането фортовете на Одрин, който до края на живота си след като поканел гостите на трапезата и разлеел от сухиндолското вино, започвал своите спомени със „… Сега искам да ви разкажа за Одрин”.
Дядо ми Анчо отдавна разказва на сенките от отвъдния свят своите подвизи, а на този наш, земния свят само белокаменните войнишки паметници, там, където за останали, напомнят за величавия подвиг на нашите прадеди, изумили и възхитили света. Това е удивителен пример на единодушно одобрение на една война, която, както всички останали, ще донесе ужаси и смърт. А ето, през месец октомври 1912 г., когато започва мобилизацията, хиляди български работници, студенти, търговци и дори ученици без заповед, само по заповедта на сърцето от цяла Европа започват да се стичат от гари и пристанища към България, доброволци от Русия, Франция, да не говорим за другите славянски народи. Всички бързат да се влеят в редиците на българската армия. Този вулкан от ентусиазъм ражда трогателните думи на днешния български химн на борда на парахода, с който студентът Цветан Радославов бърза да остави бляскавия живот в Виена и да тръгне по пътищата на войната. Като че ли започва отново пиянството на един народ, който с хора и ръченици, с музика и цветя изпраща своите бащи и синове на смърт, защото нещо по висше, голямо, епично ги зове да освободят своите поробени братя. Единственото основание една война да се нарече справедлива.
Балканската война не е война на генералите – пише ген. Радко Димитриев – а на народа. Той е единственият и истински герой. При Одрин, Булаир и Бунархисар синовете на България продължиха Руско-турската война, извършват блестящ подвиг по пътя на националното обединение. Войната в историческата памет на народа е с извисения национален дух, с образа на самоотвержения и доблестен български войн, преминал през всички изпитания за свободата на своите съотечественици .
Това ни дава основание, днес 100 години след тези събития, да се връщаме отново към тях и да свеждаме чела с благоговение и благодарност. И почит.
Откриваме ли ги тук, в Балчик ? Заети с важни държавни дела, политиците нямат време за спомени. Дипломатите услужливо се усмихват, за да не развалят международните отношения. Учените – кой ги пита ? Затова се вглеждам в имената на загиналите в Балканската война от Балчик и се питам: Затова ли тръгваха с музика и цветя, затова ли даваха живота си по бойните полета, за да няма никой, който да си спомня за тях ? Къде са благодарните потомци, роднини и близки, за да извадят от раклите стари снимки, предмети и спомени за тях ? Колко са творците в този иначе духовен град написали стих, песен или книга ? Какви мероприятия взе решение общинският съвет да се проведат по случай 100- годишнината от войната ? Къде са родолюбивите организации, още по- патриотичните партии и граждански движения ? Напразни ли са били техните жертви, безполезни ли са били тези гигантски усилия или ние, техните потомци, отново ще махнем с ръка и ще продължим да плуваме в духовната нищета на времето.
Никой народ не може да загине, освен от самоубийство !
Анчо АНЧЕВ