Мексиканска вълна ни заля с неочаквана сакрална изповед
Sep 5th, 2012 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА, ИЗКУСТВОТози момент дойде на 1 септември 2012 г. в изложбената зала на „Тихото гнездо” в Балчишкия Дворец във вид на 16 идеално подредени картини на родения в страната на ацтеките и маите, точно на 28 .09.1962г. – жизнеутвърждаващият се Хосе Анайа, и то в красивия град Халера Вера Круз. Самият той е завършил биохимия и философия, но вече 20 години търси своите периоди на усъвършенстване в изобразителното, театралното и визуално изкуство, автор е на пиесата „Съдба”, прави много индивидуални и колективни изложби в Мексико и САЩ и е носител на много награди. Вдъхновява се от древното изкуство на маите и другите култури на Мексико.
Намерил своя личен почерк, той не подражава на никого, подобно Борхес, Кандински, може би тук трябва да спомена и българските художници Бисер Лазаров, Анжела Минкова, Велислава Смилянова. Авторът пресъздава моменти, плод на неговото емоционално въображение, на онова, което го е впечатлило дълбоко, за да потънем в неговия космополитен свят. Това личи в „Космическа спирала”, „Дърво на плътта”, „Импресия” и.т.н. Всичко, което е изобразено е подчинено на движението на корпуса, жонглирайки ловко с богатството на акрилните бои. Може би всички съчетания са взети от огнения мексикански залез или настъпващия мастилено син здрач. Или дълбоко е впечатлен от слънчогледовата пита на деня, с ярки лъчи, или виолетовото загадъчно на нощта. Може би е неговата тайна, споделена с добричката поетеса Иглика Бъчварова.
Ето какво споделя с нас Хосе Анайа: „Ние се вдъхновяваме взаимно и започнахме съвместна творческа работа.” Може би като резултат от тяхното познанство идва и сакралната изповед, скрита в стихосбирката „Съзвучие” на нашата землячка. Една книга с чудесни стихове, изящно илюстрирана от пловдивчанката Велина Христова, с помощта на дъщеря и Соня и Павлина Колева. Ето какво споделя авторката с нас в своето стихотворение „Откровение”: В единностното лъчезарие сме щедрост/ и в прелестна любов струим./ С разбиране и мъдрост сме свободни, приемайки се цялостно./ Благодарим…/
Това е само малка щриха от многообразната същност на поезията. Може би трябва да продължа с нейното „Музиката в мен”, но затова следващия път или по повод новата и стихосбирка.
Така, драги читатели, се оказах най-щастливият ловец, защото с един куршум ударих два заека. Защото и двамата автори – Хосе и Иглика, са стигнали композиционна организация с красноречива ритмична структура на сътвореното, с порива на всеки истински щастливо влюбен човек. Така двамата ни показват как с малко думи и кратки отчетливи движения на ръката върху платното говорят и значат много. А за да се убедим в това и да се уверим в горенаписаното, трябва да посетим изложбата „Изкуство без граници, носещо духа на Мексико” до 15 септември т.г.
Пожелавам на вглъбения Хосе и усмихната Иглика през следващата година да го видя с мексиканското прочуто сомбреро и пончо, а на промоцията да има огнена текила, край която мъдро Иглика да краси добруджанската женска носия.
Георги ЙОВЧЕВ