То­зи мо­мент до­й­де на 1 се­п­тем­в­ри 2012 г. в из­ло­ж­бе­на­та за­ла на „Ти­хо­то гне­з­до” в Бал­чи­ш­кия Дво­рец във вид на 16 иде­ал­но по­д­ре­де­ни кар­ти­ни на ро­де­ния в стра­на­та на ац­те­ки­те и ма­и­те, то­ч­но на 28 .09.1962г. – жи­з­не­у­т­вър­ж­да­ва­щи­ят се Хо­се Ана­йа, и то в кра­си­вия град Ха­ле­ра Ве­ра Круз. Са­ми­ят той е за­вър­шил био­хи­мия и фи­ло­со­фия, но ве­че 20 го­ди­ни тър­си сво­и­те пе­ри­о­ди на усъ­вър­шен­с­т­ва­не в изо­б­ра­зи­тел­но­то, те­а­т­рал­но­то и ви­зу­ал­но из­ку­с­т­во, ав­тор е на пи­е­са­та „Съ­д­ба”, пра­ви мно­го ин­ди­ви­ду­ал­ни  и ко­ле­к­ти­в­ни из­ло­ж­би в Ме­к­си­ко и САЩ и е но­си­тел на мно­го на­г­ра­ди. Вдъ­х­но­вя­ва се от дре­в­но­то из­ку­с­т­во на ма­и­те и дру­ги­те кул­ту­ри на Ме­к­си­ко.

На­ме­рил своя ли­чен по­черк, той не по­д­ра­жа­ва на ни­ко­го, по­до­б­но Бор­хес, Кан­дин­с­ки, мо­же би тук тря­б­ва да спо­ме­на и бъл­гар­с­ки­те ху­до­ж­ни­ци Би­сер Ла­за­ров, Ан­же­ла Мин­ко­ва, Ве­ли­с­ла­ва Сми­ля­но­ва. Ав­то­рът пре­съ­з­да­ва мо­мен­ти, плод на не­го­во­то емо­ци­о­нал­но въ­о­б­ра­же­ние, на оно­ва, ко­е­то го е впе­ча­т­ли­ло дъл­бо­ко, за да по­тъ­нем в не­го­вия ко­с­мо­по­ли­тен свят. То­ва ли­чи в „Ко­с­ми­че­с­ка спи­ра­ла”, „Дър­во на плът­та”, „Им­п­ре­сия” и.т.н. Вси­ч­ко, ко­е­то е изо­б­ра­зе­но е по­д­чи­не­но на дви­же­ни­е­то на кор­пу­са, жон­г­ли­рай­ки ло­в­ко с бо­га­т­с­т­во­то на ак­рил­ни­те бои. Мо­же би вси­ч­ки съ­че­та­ния са взе­ти от ог­не­ния ме­к­си­кан­с­ки за­лез или на­с­тъ­п­ва­щия ма­с­ти­ле­но син здрач. Или дъл­бо­ко е впе­ча­т­лен от слън­чо­г­ле­до­ва­та пи­та на де­ня, с яр­ки лъ­чи, или ви­о­ле­то­во­то за­га­дъ­ч­но на но­щ­та. Мо­же би е не­го­ва­та тай­на, спо­де­ле­на с до­б­ри­ч­ка­та по­е­те­са Иг­ли­ка Бъ­ч­ва­ро­ва.

Ето ка­к­во спо­де­ля с нас Хо­се Ана­йа: „Ние се вдъ­х­но­вя­ва­ме вза­им­но и за­по­ч­на­х­ме съ­в­ме­с­т­на твор­че­с­ка ра­бо­та.” Мо­же би ка­то ре­зул­тат от тя­х­но­то по­з­нан­с­т­во ид­ва и са­к­рал­на­та из­по­вед, скри­та в сти­хо­с­бир­ка­та „Съ­з­ву­чие” на на­ша­та зем­ля­ч­ка. Ед­на кни­га с чу­де­с­ни сти­хо­ве, изя­щ­но илю­с­т­ри­ра­на от пло­в­ди­в­чан­ка­та Ве­ли­на Хри­с­то­ва, с по­мо­щ­та на дъ­ще­ря и Со­ня и Па­в­ли­на Ко­ле­ва. Ето ка­к­во спо­де­ля ав­тор­ка­та с нас в сво­е­то сти­хо­т­во­ре­ние „От­к­ро­ве­ние”: В един­но­с­т­но­то лъ­че­за­рие сме ще­д­рост/ и в пре­ле­с­т­на лю­бов стру­им./ С раз­би­ра­не и мъ­д­рост сме сво­бо­д­ни, при­е­май­ки се ця­ло­с­т­но./ Бла­го­да­рим…/

То­ва е са­мо мал­ка щри­ха от мно­го­о­б­ра­з­на­та съ­щ­ност на по­е­зи­я­та. Мо­же би тря­б­ва да про­дъл­жа с не­й­но­то „Му­зи­ка­та в мен”, но за­то­ва сле­д­ва­щия път или по по­вод но­ва­та и сти­хо­с­бир­ка.

Та­ка, дра­ги чи­та­те­ли, се ока­зах най-ща­с­т­ли­ви­ят ло­вец, за­що­то с един кур­шум уда­рих два за­е­ка. За­що­то и два­ма­та ав­то­ри – Хо­се и Иг­ли­ка, са сти­г­на­ли ком­по­зи­ци­он­на ор­га­ни­за­ция с кра­с­но­ре­чи­ва ри­т­ми­ч­на стру­к­ту­ра на съ­т­во­ре­но­то, с по­ри­ва на все­ки ис­тин­с­ки ща­с­т­ли­во влю­бен чо­век. Та­ка два­ма­та ни по­ка­з­ват как с мал­ко ду­ми и кра­т­ки от­че­т­ли­ви дви­же­ния на ръ­ка­та вър­ху пла­т­но­то го­во­рят и зна­чат мно­го. А за да се убе­дим в то­ва и да се уве­рим в го­ре­на­пи­са­но­то, тря­б­ва да по­се­тим из­ло­ж­ба­та „Из­ку­с­т­во без гра­ни­ци, но­се­що ду­ха на Ме­к­си­ко” до 15 се­п­тем­в­ри т.г.

По­же­ла­вам на вглъ­бе­ния Хо­се и ус­ми­х­на­та Иг­ли­ка през сле­д­ва­ща­та го­ди­на да го ви­дя с ме­к­си­кан­с­ко­то про­чу­то сом­б­ре­ро и по­н­чо, а на про­мо­ци­я­та да има ог­не­на те­ки­ла, край ко­я­то мъ­д­ро Иг­ли­ка да кра­си до­б­ру­джан­с­ка­та жен­с­ка но­сия.

Георги ЙОВЧЕВ