Бал­чи­ш­ки­ят са­мо­ук ху­до­ж­ник Ге­на­ди Га­в­ра­и­лов от­к­ри сво­я­та вто­ра са­мо­с­то­я­тел­на из­ло­ж­ба на 1 се­п­тем­в­ри 2012 г. В за­ли­те на ХГ Бал­чик той на­ре­ди око­ло 40 кар­ти­ни, жи­во­пис, ко­и­то но­сят ем­б­ле­ма­ти­ч­но­то на­з­ва­ние „Бал­чик в пей­за­жи”.

Ге­на­ди Га­в­ра­и­лов е по­з­нат на бал­чи­ш­ки­те по­чи­та­те­ли на изо­б­ра­зи­тел­но­то из­ку­с­т­во от ми­на­ло­го­ди­ш­на­та си и пър­ва са­мо­с­то­я­тел­на из­ло­ж­ба, ка­к­то и от уча­с­ти­е­то си в съ­в­ме­с­т­ни изя­ви на мла­ди­те твор­ци. Пре­д­с­та­ве­ни­те се­га пла­т­на, пей­за­жи от Дво­ре­ца и гра­да, не из­не­на­д­ват, а са по-ско­ро про­дъл­же­ние на твор­че­с­ки­те му изя­ви и тър­се­ния, по­ро­де­ни все та­ка и пре­до­пре­де­ле­ни от ин­те­ре­са и въз­хи­ще­ни­е­то, от оби­ч­та и пре­к­ло­не­ни­е­то пред при­ро­д­ни­те и ар­хи­те­к­тур­ни за­бе­ле­жи­тел­но­с­ти на ро­д­ния му град.

Ко­ло­ри­т­ни­те пей­за­жи, из­г­ра­де­ни в си­ньо-зе­ле­на­та га­ла /ка­то пре­п­ра­т­ка към мо­ре­то и гра­ди­ни­те на Дво­ре­ца/, ка­к­то и зла­т­но-жъл­то­то и але­но /към ля­то­то/ са из­ра­бо­те­ни с фо­то­г­ра­ф­с­ка то­ч­ност и не мо­же зри­те­лят да не се въз­хи­ти от тру­до­лю­би­е­то и май­с­тор­с­т­во­то на ху­до­ж­ни­ка, та­ка пре­ци­з­но и аку­ра­т­но пре­съ­з­дал оно­ва, ко­е­то би ви­дял все­ки ту­рист, по­се­тил на­шия град.

Па­но­рам­ни­те пей­за­жи, при­с­та­ни­ще­то, пла­жът, сгра­да­та на Дво­ре­ца, гра­ди­на­та с ка­к­ту­си­те, от­дел­ни де­тай­ли от двор­цо­вия ком­п­лекс, мо­ре­то със сво­я­та про­мен­ли­ва при­в­ле­ка­тел­ност – то­ва са все вдъ­х­но­ве­ния на тво­ре­ца – пей­за­жист, чи­е­то при­с­т­ра­с­тие към жи­во­пи­с­на­та кра­со­та на Бал­чик е ви­ди­мо и мно­го по­х­вал­но. А и ре­зул­та­тът от оби­ч­та към гра­да и ро­д­на­та при­ро­да, съ­че­та­на с ес­те­ти­че­с­ки­те ви­ж­да­ния, с тру­до­лю­бие и май­с­тор­с­т­во е въл­ну­ващ за зри­те­ли­те и по-ва­ж­но­то – до­с­тъ­пен и раз­би­ра­ем.

Ху­до­ж­ни­кът, чи­е­то вдъ­х­но­ве­ние е ро­д­ни­ят му град, пре­ди­з­ви­к­ващ твор­че­с­ки­те му въл­не­ния, на­вяр­но не ще се ог­ра­ни­чи са­мо с изо­б­ра­зя­ва­не ори­ги­нал­на­та кра­со­та на Бе­лия град. Ве­ро­я­т­но ще по­тър­си и дру­ги те­ми, ще раз­но­о­б­ра­зи сти­ла си и ня­ма да ос­та­не са­мо въз­хи­тен илю­с­т­ра­тор, си­гур­но ще опи­та да по­с­та­ви та­лан­та си пред но­ви пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­ва, до­ка­то ут­вър­ди своя со­б­с­т­вен по­черк на бал­чи­ш­ки тво­рец, на съ­з­да­тел на стой­но­с­т­но из­ку­с­т­во, ко­е­то да из­ви­ся­ва ду­ха на чо­ве­ка и чо­ве­ш­ки­те спо­со­б­но­с­ти, ка­к­то твър­дят из­ку­с­т­во­ве­ди­те.

Мария АНДРЕЕВА