Па­ме­т­ни­ци­те са на­ша на­ци­о­нал­на гор­дост. На тях са из­ва­я­ни име­на­та на ге­ро­и­те, да­ли жи­во­та си за сво­бо­да­та на оте­че­с­т­во­то. Не са слу­чай­ни сло­ва­та на го­ле­мия Ва­зов:”Бъл­га­ри­йо, за те­бе те ум­ря­ха/ ед­на бе ти до­с­той­на за­рад тях/ и те за теб до­с­той­ни , май­ко, бя­ха/ и са­мо твой­то име кат мъл­вя­ха/ уми­ра­ха без страх!”

Оби­чай­но яв­ле­ние е да на­б­лю­да­ва­ме как мно­го де­ца иг­ра­ят око­ло па­ме­т­ни­ка пред Об­щи­на­та, го­нят се, ка­те­рят се по не­го, за­мър­ся­ват го.

Ми­ли де­ца, па­ме­т­ни­кът не е ка­те­ру­ш­ка, пред не­го се за­с­та­ва с по­чит и ува­же­ние, тук тря­б­ва по­к­лон и цве­те да по­ло­жим. Не­ка вси­ч­ки ние – об­ще­с­т­ве­ност, ро­ди­те­ли, ба­би и дя­до­в­ци, учи­те­ли и въз­пи­та­те­ли, от най-ран­на де­т­с­ка въз­раст да въз­пи­та­ме у де­ца­та то­ва па­т­ри­о­ти­ч­но чу­в­с­т­во. Те имат ну­ж­да от то­ва, а на нас ня­ма да ни от­не­ме мно­го вре­ме. Ме­сец се­п­тем­в­ри е бе­ля­зан в ка­лен­да­ра с мно­го ис­то­ри­че­с­ки да­ти, ос­вен то­ва де­ца­та са пред пра­га на но­ва­та уче­б­на го­ди­на – не­ка по­лу­чат то­зи урок по ро­до­лю­бие и при­з­на­тел­ност!

Тодорка ХАРИЗАНОВА