ЗА СМИСЪЛА

Ние ви­ж­да­ме сми­съ­ла на по­ли­ти­ка­та в то­ва по-до­б­ри хо­ра да съ­з­да­ват по-до­бър жи­вот в по-до­бър свят.

ЗА  ГРАЖДАНСКОТО ДОСТОЙНСТВО

По­с­та­вя­ме в цен­тъ­ра на на­ша­та по­ли­ти­ка гра­ж­да­ни­на и не­го­во­то до­с­тойн­с­т­во. За нас гра­ж­да­нин не е ха­ра­к­те­ри­с­ти­ка по ме­с­то­жи­ве­е­не. На­ше­то мо­дер­но об­ще­с­т­во се съ­с­тои от гра­ж­да­ни. Гра­ж­да­ни­нът при­те­жа­ва стре­меж към до­с­то­ен жи­вот, към за­до­во­ля­ва­не на сво­и­те по­т­ре­б­но­с­ти. Стре­ме­жът към до­с­то­ен жи­вот по­ра­ж­да гра­ж­дан­с­ки­те до­б­ро­де­те­ли:  тру­до­лю­би­е­то и гри­жа­та за се­мей­с­т­во­то и об­щ­но­ст­та;  ка­те­го­ри­ч­но­то от­с­то­я­ва­не на чо­ве­ш­ки­те пра­ва и сво­бо­ди;  спа­з­ва­не­то на за­ко­на и из­пъл­не­ни­е­то на гра­ж­дан­с­ки­те за­дъл­же­ния;  ува­же­ни­е­то и тър­пи­мо­ст­та към ос­та­на­ли­те. Гра­ж­да­ни­те не са по­да­ни­ци, не са пу­б­ли­ка на по­ли­ти­че­с­ки спе­к­та­къл, не са па­си­в­ни чле­но­ве на об­ще­с­т­во­то. Ние сме про­тив ко­му­ни­з­ма и все­ки друг то­та­ли­та­рен ре­жим, за­що­то от­не­мат гра­ж­дан­с­ко­то до­с­тойн­с­т­во на хо­ра­та. Гра­ж­дан­с­ко­то до­с­тойн­с­т­во и до­б­ро­де­те­ли­те са ос­но­ва за до­б­ри­те чо­ве­ш­ки вза­и­мо­о­т­но­ше­ния, за вза­им­но­то ува­же­ние и за­чи­та­не­то на ли­ч­но­то про­с­т­ран­с­т­во, за спа­з­ва­не­то на об­ще­с­т­ве­но­то при­ли­чие. Те ни на­сър­ча­ват за по­ле­з­ни де­ла.

ЗА   БЛАГОСЪСТО-ЯНИЕТО

На­ра­с­т­ва­не­то на бла­го­съ­с­то­я­ни­е­то на­сър­ча­ва гра­ж­дан­с­ка­та до­б­ро­де­тел, по­до­б­ря­ва ка­че­с­т­во­то на жи­во­та, да­ва сво­бо­д­но вре­ме за се­мей­с­т­во­то и за ли­ч­но раз­ви­тие. По­ви­ша­ва­не­то на бла­го­съ­с­то­я­ни­е­то на вси­ч­ки е без­с­пор­ни­ят общ ин­те­рес. Ско­ро­ст­та на на­ра­с­т­ва­не на бла­го­съ­с­то­я­ни­е­то е оцен­ка за уп­ра­в­ле­ни­е­то. Упа­дъ­кът на ка­че­с­т­во­то на жи­во­та е сви­де­тел­с­т­во за ико­но­ми­че­с­ки упа­дък и за вре­д­на по­ли­ти­ка. Бла­го­съ­с­то­я­ние се по­с­ти­га един­с­т­ве­но чрез бър­зо ико­но­ми­че­с­ко раз­ви­тие. То съ­з­да­ва по-до­бър свят и да­ва въз­мо­ж­ност да бъ­дат ре­ша­ва­ни не­го­ви­те все по-тру­д­ни про­б­ле­ми. Ико­но­ми­че­с­ко­то раз­ви­тие е по­ле­з­но, ко­га­то со­б­с­т­ве­но­ст­та е ос­но­ва за на­ра­с­т­ва­не на бо­га­т­с­т­во­то на се­мей­с­т­во­то и за про­я­ва на ини­ци­а­ти­ва. За­то­ва ние сме за не­при­ко­с­но­ве­ност и за­щи­та на со­б­с­т­ве­но­ст­та. Со­б­с­т­ве­но­ст­та е не­при­ко­с­но­ве­на са­мо то­га­ва, ко­га­то е га­ран­ти­ра­но пра­во­то на со­б­с­т­ве­ни­ка да се раз­по­ре­ж­да със сво­е­то, да го сто­па­ни­с­ва и по­л­з­ва бла­га­та му. Па­зар­но­то сто­пан­с­т­во е най-до­б­ра­та ико­но­ми­че­с­ка сре­да за ико­но­ми­че­с­ко раз­ви­тие. То е въз­мо­ж­но са­мо в ус­ло­ви­я­та на сво­бо­д­на кон­ку­рен­ция: ме­ж­ду про­из­во­ди­те­ли­те  за па­за­ри­те, ме­ж­ду хо­ра­та  за по-до­б­ри­те ра­бо­т­ни ме­с­та, ме­ж­ду уче­ни­те и ин­же­не­ри­те  за но­ви те­х­но­ло­гии и от­к­ри­тия. Кон­ку­рен­ци­я­та мо­ти­ви­ра вси­ч­ки за по­ве­че и по-ка­че­с­т­вен труд и твор­че­с­т­во, за пре­д­ла­га­не на по-ка­че­с­т­ве­ни сто­ки и ус­лу­ги на по-до­с­тъ­п­на це­на. Тя на­сър­ча­ва ини­ци­а­ти­в­ни­те да по­е­мат риск и да ре­а­ли­зи­рат сво­и­те про­г­ра­ми. И та­ка сти­му­ли­ра ико­но­ми­че­с­ко­то раз­ви­тие. Ние сме ка­те­го­ри­ч­но сре­щу мо­но­по­ли­те. Тя­х­на­та зло­у­по­т­ре­ба с го­с­по­д­с­т­ва­що по­ло­же­ние на па­за­ра уни­що­жа­ва ра­бо­т­ни ме­с­та, из­п­ра­з­ва се­мей­ни­те бю­дже­ти и ли­ша­ва от пер­с­пе­к­ти­ва ини­ци­а­ти­в­ни­те и пре­д­п­ри­ем­чи­ви хо­ра.

ЗА СИГУРНОСТТА

Си­гур­но­ст­та е ус­ло­вие, без ко­е­то бла­го­съ­с­то­я­ни­е­то не мо­же да ра­с­те. То се съ­з­да­ва и уве­ли­ча­ва са­мо ко­га­то на хо­ра­та е га­ран­ти­ра­но да се по­л­з­ват от своя труд и со­б­с­т­ве­ност, са­мо ко­га­то се­мей­с­т­во­то мо­же да уве­ли­ча­ва и на­с­ле­дя­ва бла­га­та, съ­з­да­де­ни от не­го­ви­те чле­но­ве. Пър­ви и ос­но­вен дълг на де­мо­к­ра­ти­ч­на­та дър­жа­ва е за­щи­та на гра­ж­да­ни­те и тя­х­на­та со­б­с­т­ве­ност. Ние ня­ма да до­пу­с­нем за­мя­на на на­ша­та гра­ж­дан­с­ка си­гур­ност с по­ли­цей­щи­на, с вла­с­то­ви про­из­вол, с ре­п­ре­си­и­те на то­та­ли­та­рен ре­жим или с про­те­к­ции от ма­фи­о­т­с­ки бо­со­ве. За да га­ран­ти­рат си­гур­но­ст­та си, гра­ж­да­ни­те при­е­мат до­б­ро­вол­но ог­ра­ни­че­ния на сво­и­те сво­бо­ди. Все­ки път, в за­ви­си­мост от кон­к­ре­т­ни­те ус­ло­вия, ме­ж­ду тя­х­на­та си­гур­ност и тя­х­на­та сво­бо­да има кон­к­ре­тен ба­ланс. Ние сме за то­зи ра­зу­мен ба­ланс, ка­то не сме съ­г­ла­с­ни да се жер­т­ва ни­то аб­со­лю­т­но за­дъл­жи­тел­на­та си­гур­ност, ни­то край­но не­об­хо­ди­ма­та сво­бо­да.

ЗА СПРАВЕД-ЛИВОСТТА

Спра­ве­д­ли­во­ст­та е във вър­хо­вен­с­т­во­то на за­ко­на. Тя се по­с­ти­га с ра­вен­с­т­во на вси­ч­ки пред за­ко­на. Спра­ве­д­ли­во­ст­та за­е­д­но със си­гур­но­ст­та са ус­ло­вие за сво­бо­да­та; ня­ма сво­бо­да, къ­де­то ня­ма спра­ве­д­ли­вост и си­гур­ност. Съ­де­б­на­та си­с­те­ма дъл­жи спра­ве­д­ли­вост на все­ки гра­ж­да­нин, на вся­ко ли­це, вклю­чи­тел­но на дър­жа­в­ни­те и ме­с­т­ни­те ин­с­ти­ту­ции, по все­ки кон­к­ре­тен спо­рен ка­зус. Съ­дът тря­б­ва да осъ­ж­да един­с­т­ве­но по за­кон и да тре­ти­ра вси­ч­ки ли­ца по ед­на­къв на­чин. Ка­те­го­ри­ч­но про­тив сме за­ко­нът да бъ­де раз­ли­чен в за­ви­си­мост от то­ва за ко­го се при­ла­га. Ние зна­ем, че за­ко­ни­те не са до­к­рай спра­ве­д­ли­ви. У нас за­ко­ни­те че­с­то са на­п­ра­ве­ни та­ка, че да об­с­лу­ж­ват от­дел­ни ли­ца, фир­ми и мо­мен­т­ни уп­ра­в­ля­ва­щи. За­то­ва на­с­то­я­ва­ме да се уп­ра­ж­ня­ва пра­во­то на гра­ж­да­ни­те да уча­с­т­ват в про­це­са на из­го­т­вя­не и при­е­ма­не на за­ко­ни­те. То­ва пра­во е ва­ж­на пре­ч­ка сре­щу не­с­п­ра­ве­д­ли­ви­те за­ко­ни  та­ки­ва, ко­и­то об­с­лу­ж­ват кор­по­ра­ти­в­ни или гру­по­ви ин­те­ре­си. За­ко­нът тря­б­ва да бъ­де ед­на­къв за вси­ч­ки. Да не пра­ви из­к­лю­че­ния за от­дел­ни слу­чаи и ли­ца, ос­вен ко­га­то има ши­ро­ко съ­г­ла­сие да се да­дат спе­ци­ал­ни пре­и­му­ще­с­т­ва за оп­ре­де­ле­ни дей­но­с­ти, ва­ж­ни за гра­ж­да­ни­те, об­ще­с­т­во­то и дър­жа­ва­та.

ЗА СВОБОДАТА

Сво­бо­да­та е га­ран­ти­ра­на, ко­га­то дър­жа­ва­та е ра­в­но­по­с­та­ве­на с гра­ж­да­ни­те и фир­ми­те в ико­но­ми­че­с­ка­та и ад­ми­ни­с­т­ра­ти­в­на­та дей­ност. Тя тря­б­ва да има то­ч­но тол­ко­ва пра­ва в тър­го­в­с­ки­те и ад­ми­ни­с­т­ра­ти­в­ни­те спо­ро­ве, кол­ко­то гра­ж­да­ни­те и фир­ми­те. Ни­кой, вклю­чи­тел­но вла­ст­та, не мо­же да за­ме­с­ти твор­че­с­т­во­то и пре­д­п­ри­ем­чи­во­ст­та на хо­ра­та. Са­мо сво­бо­д­но­то твор­че­с­т­во на ини­ци­а­ти­в­ни­те и пре­д­п­ри­ем­чи­ви­те, на ра­бо­т­ли­ви­те и упо­ри­ти­те по­с­ти­га ико­но­ми­че­с­ко раз­ви­тие. За нас сво­бо­да­та от­к­лю­ч­ва въ­о­б­ра­же­ни­е­то и та­лан­та на чо­ве­ка; ка­ра го да ек­с­пе­ри­мен­ти­ра и на­т­ру­п­ва ли­чен и со­ци­а­лен опит, да взе­ма са­мо­с­то­я­тел­ни ре­ше­ния и да но­си от­го­вор­ност за тях. Сво­бо­да­та ни да­ря­ва въз­мо­ж­но­ст­та да из­бе­рем своя път, да ри­с­ку­ва­ме и но­сим от­го­вор­но­ст­та за своя из­бор, да бъ­дем го­с­по­да­ри на своя жи­вот.

/Оча­к­вай­те про­дъл­же­ние в сле­д­ва­щия брой./