Петя Петкова (втората вляво), заедно с колегите си Катя Стоянова, Георги Горчев и Мария Миркова в санаториалното училище в Тузлата.

В да­ле­ч­на­та 1967 г. ,на 16 се­п­тем­в­ри, при­с­ти­г­нах в Ту­з­ла­та – Бал­чик, къ­де­то бях на­з­на­че­на в то­ку-що от­к­ри­то­то са­на­то­ри­ал­но учи­ли­ще. По­с­ре­щ­на ме ди­ре­к­тор­ка­та Ке­ран­ка Ген­че­ва, ху­ба­ва, лю­бе­з­на же­на, с очи­ла и при­че­с­ка, с ко­и­то ми за­при­ли­ча на по­е­те­са­та Ле­да Ми­ле­ва, ка­к­ва­то я по­з­на­вах от уче­б­ни­ци­те по ли­те­ра­ту­ра. В учи­тел­с­ка­та стая, ко­я­то то­га­ва бе­ше и стая на ди­ре­к­то­ра, се за­по­з­нах и с дру­ги­те ко­ле­ги – Пе­тя Пе­т­ко­ва, Ма­рия Мир­ко­ва, Сла­в­ка Ча­ко­ва, Ген­чо Ха­ри­за­нов, Ге­ор­ги Гор­чев, Ка­тя Ро­ма­но­ва и др., все мла­ди, ве­се­ли, ен­ту­си­а­зи­ра­ни. Бя­ха пре­ми­на­ли са­мо се­д­ми­чен курс –обу­че­ние за ра­бо­та с бол­ни де­ца, но из­г­ле­ж­да­ха спо­кой­ни и уве­ре­ни. И то­ва ми по­мо­г­на да пре­о­до­лея пър­во­на­чал­ния шок /не е сил­но ка­за­но/ от ви­да на уче­ни­ци­те, пре­бо­ле­ду­ва­ли де­т­с­ки па­ра­лич, с мно­го трай­ни фи­зи­че­с­ки ув­ре­ж­да­ния, с на­ра­не­на пси­хи­ка, с на­бо­ле­ли сър­ца от раз­дя­ла­та с ро­ди­те­ли­те. Все про­б­ле­ми, ко­и­то тря­б­ва­ше да се пре­о­до­ля­ват в дей­с­т­вие.

И тук ог­ром­на ро­ля иг­ра­е­ше упо­ри­то­ст­та и взи­с­ка­тел­но­ст­та на ди­ре­к­тор­ка­та Ке­ран­ка Ген­че­ва, за ко­я­то не съ­ще­с­т­ву­ва­ха не­пре­о­до­ли­ми не­ща, не­въз­мо­жен бе­ше от­ка­зът от по­с­та­ве­ни­те за­да­чи. С ог­ром­на по­ло­жи­тел­на енер­гия тя вла­де­е­ше мал­кия учи­тел­с­ки ко­ле­к­тив, за да се съ­з­да­де ну­ж­на­та ат­мо­с­фе­ра сред де­ца­та, за ко­и­то учи­те­ли­те бя­ха и ро­ди­те­ли, и при­я­те­ли, и пре­по­да­ва­те­ли.  Ке­ран­ка Ген­че­ва пра­ве­ше вси­ч­ко въз­мо­ж­но да оси­гу­ри нор­ма­лен уче­бен про­цес с мо­дер­ни те­х­ни­че­с­ки сре­д­с­т­ва, с на­г­ле­д­ни ма­те­ри­а­ли, ка­би­не­ти­те по хи­мия и фи­зи­ка бя­ха обо­ру­д­ва­ни за опи­ти, а по-къ­с­но из­ця­ло се пре­ми­на на ка­би­не­т­на си­с­те­ма. Още по-го­ле­ми уси­лия тя по­ло­жи за оси­гу­ря­ва­не не са­мо пъл­но­цен­но обу­че­ние на уче­ни­ци­те от 1-8 клас, го­ля­ма част от ко­и­то има­ха се­ри­о­з­ни про­пу­с­ки на уче­бен ма­те­ри­ал, за­ра­ди про­дъл­жи­тел­ни от­съ­с­т­вия. Мно­го се на­п­ра­ви и за въз­пи­та­ни­е­то на де­ца­та, ли­ше­ни от ро­ди­тел­с­ки гри­жи и вни­ма­ние, за емо­ци­о­нал­на­та им ста­бил­ност и ес­те­ти­че­с­ко въз­пи­та­ние. И вси­ч­ко то­ва в ус­ло­ви­я­та на стро­га­та за­т­во­ре­ност и изо­ли­ра­ност на учи­ли­ще­то, на мно­го че­с­та­та ка­ран­тин­ност и за­б­ра­на, на­ла­га­ни за­ра­ди си­гур­но­ст­та на де­ца­та. Ето за­що Ке­ран­ка Ген­че­ва изи­с­к­ва­ше от учи­те­ли­те дей­ност с бо­га­та въз­пи­та­тел­на про­г­ра­ма в из­въ­ну­че­б­но вре­ме – ве­че­ри по пре­д­ме­ти, пра­з­ни­ци, че­с­т­ва­ния, сре­щи с об­ще­с­т­ве­ни­ци и хо­ра на из­ку­с­т­во­то. До­с­та труд се на­ла­га­ше  да по­ло­жат учи­те­ли и въз­пи­та­те­ли по но­во­го­ди­ш­ни­те пра­з­ни­ци, па­т­рон­ния пра­з­ник, кой­то се пре­в­ръ­ща­ше в се­д­ми­ца, а юби­лей­но и в ме­сец, Се­д­ми­ца­та на де­т­с­ка­та кни­га. До­ри и Сте­ф­чо Да­на­и­лов, гост на та­ка­ва се­д­ми­ца, бе­ше до­б­ре по­чер­пен с пре­к­ра­сен сла­д­киш на Пе­тя Пе­т­ко­ва. А тя, лю­би­ма на­чал­на учи­тел­ка, ус­ми­х­на­та, ви­на­ги в до­б­ро на­с­т­ро­е­ние, мо­дер­на и кра­си­ва, вна­ся­ше в учи­тел­с­кия ко­ле­к­тив усе­та си към ес­те­ти­ч­но­то, кра­си­во­то, ар­ти­с­ти­ч­на и тру­до­лю­би­ва. На­с­тъ­п­ва­ше ис­тин­с­ка тра­ге­дия за че­т­вър­то­к­ла­с­ни­ци­те и, ко­га­то тря­б­ва­ше да пре­ми­нат в пе­ти клас и вся­ко ме­ж­ду­ча­сие я ча­ка­ха да из­ле­зе от кла­са си, за да се ска­рат на пър­во­к­ла­с­ни­ци­те да я слу­шат.

Го­ди­ни, го­ди­ни! Кол­ко труд, уси­лия, упо­ри­тост и во­ля бя­ха ну­ж­ни на Ке­ран­ка Ген­че­ва, за да се по­с­т­рои но­ва­та сгра­да на учи­ли­ще­то, мо­дер­но да се об­за­ве­де, с го­ля­ма ки­но­за­ла и да бъ­де ка­то слън­че­ва гра­ди­на, с мно­го цве­тя. Да бъ­де ви­на­ги то­п­ло и ую­т­но.

Го­ди­ни… до пен­си­о­ни­ра­не­то. А след то­ва, май по­ве­че от 17 го­ди­ни, Ке­ран­ка Ген­че­ва е пре­д­се­да­тел на Клу­ба на учи­те­ли­те – пен­си­о­не­ри, къ­де­то, ка­к­то и е при­съ­що, се стре­ми да не се­к­ва у въз­ра­с­т­ни­те хо­ра ин­те­ре­са към уче­б­но­то де­ло, към об­ще­с­т­ве­ния жи­вот в Бал­чик, вна­ся раз­но­о­б­ра­зие в еже­д­не­ви­е­то им с ин­те­ре­с­ни сре­щи, ра­зи­с­к­ва­ния, ек­с­кур­зии, пра­з­ни­ци. Най-та­че­ни­ят, раз­би­ра се, е 11 май.

В на­шия град хо­ра­та по­м­нят и изя­ви­те на кра­си­ва­та и та­лан­т­ли­ва Пе­тя Пе­т­ко­ва в чи­та­ли­ще­то, къ­де­то тя изи­г­ра вдъ­х­но­ве­но де­се­т­ки те­а­т­рал­ни ро­ли с та­лант. Тол­ко­ва уча­с­тия в те­а­т­рал­ни пре­г­ле­ди у нас и в чу­ж­би­на, чак в Япо­ния. И тол­ко­ва на­г­ра­ди!

За­що ли раз­ка­з­вам то­ч­но за две­те? За­що­то те на­вър­ш­ват 80 го­ди­ни. И зная, ня­ма да ми се раз­сър­дят, че раз­к­ри­вам то­ва /на­ли да­ми­те ня­мат въз­раст/, за­що­то съм убе­де­на, че се гор­де­ят  с го­ди­ни­те си. Из­пъл­ни­ли са чо­ве­ш­кия си дълг – се­мей­с­т­ва, де­ца, вну­ци, в про­фе­си­я­та си, в об­ще­с­т­во­то. А, си­гур­на съм, че имат още ме­ч­ти, ко­и­то ги оча­к­ват. По­же­ла­ва­ме им да ги по­с­ти­г­нат. Не­ка са здра­ви и ща­с­т­ли­ви! И гор­ди със сво­и­те 80 го­ди­ни.

Мария АНДРЕЕВА

Петя Петкова (втората вляво), заедно с колегите си Катя Стоянова, Георги Горчев и Мария Миркова в санаториалното училище в Тузлата.