Пълнолудие + новолудие = хумор и откровеност
Aug 22nd, 2012 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАТова са двете страни на уравнението, които усмихнато и успешно са успели да изравнят авторите на книгата – актьорите Елена Г. Начева – Лафазанова и Кръстьо Лафазанов. А заглавните страници кипят от страст и енергия, като че ли доказват, че човек никога няма да престане да бъде смешен, защото ние не сме канонизирани личности или съвършени ангели.
Двамата автори са родени край морето – Елена в Бургас. Зная я от 10-14- годишно момиче, даже сме малко градски, защото бяхме заедно в калта на „Кабасакал” или летище Равнец. Аз бях авиотехник на самолет Миг-21, а баща и е летец-пилот I клас на ХV авиополк от II ПВО дивизия, гордо защитавал римата „В Равнец да не си летец”. Когато малката Елена се радваше на смяната на чавдарската с пионерска връзка, ние, батковците от ергенския блок в авиогарадока се радвахме на връзките с каките им от Института по международен туризъм – Бургас. Но да не се увличам, това е друга тема за разговор.
Вторият автор е Кръстьо Лафазанов. Не го познавам лично, но знам, че е бил прославен моряк, преодолял много бури и крушения, но на сушата. Дори стигнал до титлата „Старши матрос”, а сега чух, че бил станал адмирал на сцената и телевизионния екран. С една дума – висш офицер на неподправения хумор и радостни сълзи, които се появяват в нашите очи, усещайки неговото присъствие.
В издадената си книга, авторите с усмивка и ирония ни карат да се посмеем заедно. Те нанасят неуловимо удари върху гордостта на глупаците и измамниците, без да наранят физически никого. Двамата автори упорито доказват тезата, че нямаме избор, а имаме само избори. Първи те реагират в обществото на Бай-Ганьовите избори до дупка. Алековият герой продължава да се движи сред нас и да се чува зловещият пукот, идващ от неговите ботуши. С такива сега са обути неговите правнуци.
Хумор и мъдрост струи от книгата, разпалвайки нашето будно пулсиращо въображение, заливайки ни отново с поредната кофа смях.
Елена и Кръстьо Лафазанови описват много мигове, преживени в битието ни, като ги обсипват със звездно сияние. Те използват творческа измислица – солта на всяко художествено литературно произведение. Смехът не е по-назад от дишането, храненето, размножаването, затова то е похвално усърден, заразителен и здравословен.
Трябва да си много талантлив, за да допуснеш присмеха до себе си. Смеейки се, ние попадаме в тяхното „сиводневие”, заедно сме на нудистки плаж, опитваме керамичен калкан и лампи с щипки… Авторите споделят с цигански привкус „Хубава работа, ама актьорска”.
Хуморът е философия за българина. Част от кръвообращението, защото човек започва да обича този, на когото се присмива. Ето един диалог:
Боклукчията: Това гаджето ти ли е?
Авторът: Булката.
Боклукчията: Оу, бабачко, каква мандама. Голям шмекер си, бате, па де я намери?
Авторът: На боклука. Защо се смееш? На боклука се намират много хубави неща, нали?
За смеха са нужни двама. Само лудият се смее сам. В сектор „Почитатели” стратегически е констатирано, че „по гаджето ти се познава пиенето”. В книгата Лафазанови не са забравили да облекат дреха, от която лъха любовта към свободния и обективен смях. Затова „Пълнолудие или две кофи смях” е едно необходимо помагало, за да попаднем в техния хармоничен свят, очертал контурите на творческата им сила и протест срещу негативните явления в нашия живот. Всички хора се смеем или плачем. Един се смее със сълзи, друг през сълзи.
И все пак човекът се смее по цялата земя по един и същи начин, но по съвсем други причини, казва проф. Илия Бешков. Може би затова трябва да прочетем книгата на Лафазанови – „Пълнолудие или две кофи смях”, за да се посмеем заедно и заедно с тях да станем по-извисени от вчера.
Георги ЙОВЧЕВ