40 дни без Генчо Харизанов

Приятелю,

Ти помниш ли в училище

онези, младите години,

когато вятърът развяваше

начупения ти перчем,

а твоите приятели и малки, и големи,

се скупчваха на куп

и чакаха прекрасното ти слово.

Раздаваше им знания,

но с другото, с човешкото,

зареждаше ги занапред,

а те попиваха като мастило,

разлято върху празен ред.

Приятелю, ти знаеш ли пък

колко днес те помнят

и споменават със добро?

Наградата ти е все още жива,

щом младите по твоя път вървят.

Приятелю, къде са песните,

които сбра от добрудж. фолклор,

къде ли са картините, рисувани

от твоята ръка със плам?

Очите ти излъчваха горящите искри

на твоя възрожденски дух,

а ти го подари с любов

на школото, което бе за теб покров.

Човечен и добър!

Това остави Генчо в нас,

затуй пък много ще тъжим,

защото малко са Човеците,

оставящи след себе си следа.

С колегите бе истински колега,

с децата – мъничко дете,

с възрастните – мъдър събеседник,

с най-близките – съветник и мъдрец.

Почивай в мир в Божието царство,

за тука не тъгувай ти –

животът продължава и с лекарство,

за теб днес всеки ще си помълчи.

Поклон!

Пенка ДИМИТРОВА