На 15 ав­густ на­ша­та цър­к­ва бе­ле­жи един от най-го­ле­ми­те хри­с­ти­ян­с­ки пра­з­ни­ци – Ус­пе­ние на Бо­го­ро­ди­ца, ка­к­то с обич на­ши­ят на­род на­зо­ва­ва май­ка­та Бо­жия Ма­рия. По тра­ди­ция тър­же­с­т­ве­на­та ли­тур­гия бе от­с­лу­же­на в хра­ма „Св.Ни­ко­ла” от отец Ге­ор­ги Пе­т­ков. За ра­дост и удо­в­ле­т­во­ре­ние на ми­ря­ни­те, до­ш­ли да по­че­тат пра­з­ни­ка, мо­ли­т­ве­но­то пе­е­не в чер­ко­ва­та бе по­д­си­ле­но от кра­си­вия мо­щен глас на Ге­ор­ги Ди­ми­т­ров Ди­в­чев, опе­рен пе­вец дъл­ги го­ди­ни в Гер­ма­ния, в гра­д­с­ка­та опе­ра на гр.Ги­зен.

След слу­ж­ба­та , во­до­с­ве­та и ос­ве­ща­ва­не­то на кур­ба­на, пак по ве­че ут­вър­де­на тра­ди­ция, две­те пе­в­че­с­ки гру­пи към клуб „Хи­нап” с пре­д­се­да­тел Д.Ма­ле­ва и му­зи­ка­лен ръ­ко­во­ди­тел Ни­ве­ли­на Ни­ко­ло­ва из­пъл­ни­ха ма­лък кон­церт. След Мо­ли­т­ве­на пе­сен за Бо­го­ро­ди­ца про­з­ву­ча­ха „Пе­сен за при­я­тел­с­т­во­то”, „Пе­сен за Бал­чик” по текст на бал­чи­ш­ка­та по­е­те­са Цон­ка Си­в­ко­ва, псал­мът „Бог е лю­бов”, из­пят въл­ну­ва­що от До­н­ка Йор­да­но­ва, из­пъл­ни цър­ко­в­но­то про­с­т­ран­с­т­во, а на­ро­д­ни­те пе­с­ни на гру­па „Бя­ло цве­те” бя­ха по­д­хо­дящ за­вър­шек на пра­з­ни­ч­но­то на­с­т­ро­е­ние. За тър­же­с­т­ве­на­та ат­мо­с­фе­ра до­при­не­со­ха и по­е­ти­ч­ни­те сло­ва на Пен­ка Ди­ми­т­ро­ва, на­пи­са­ни от нея спе­ци­ал­но за пра­з­ни­ка Го­ля­ма Бо­го­ро­ди­ца.

За хо­ра­та от клуб „Хи­нап” пра­з­ни­кът про­дъл­жи с пъ­ту­ва­не до ки­т­но­то се­ло Гур­ко­во, оси­гу­ре­но от отец Г.Пе­т­ков и осъ­ще­с­т­ве­но без­п­ла­т­но от фир­ма­та на Ен­чо Ди­ков и шо­фьо­ра Пла­мен Ен­чев, кой­то вся­ко­га оси­гу­ря­ва спо­кой­но и без­про­б­лем­но пъ­ту­ва­не на хо­ра­та от клу­ба.

Бал­чи­к­лии раз­г­ле­да­ха и за­па­ли­ха све­щи­ци в цър­к­ва­та „Св.Ди­ми­тър”, чи­я­то ис­то­рия раз­ка­за ув­ле­ка­тел­но Дим­ка Кир­че­ва, ко­я­то от­го­ва­ря за хра­ма, по­с­т­ро­ен през 1834 г. и изо­г­ра­фи­сан от тре­в­нен­с­ки зо­г­ра­фи. През 1879 г. бил из­го­рен, а по-къ­с­но въз­с­та­но­вен и из­пи­сан от шу­мен­с­ки май­с­то­ри. В ол­та­ра му се па­зи цен­на ста­ра ико­на на Св.Йо­ан, ко­я­то гур­ко­в­лии па­зят ре­в­ни­во и не се по­д­да­ват на упо­ри­тия ин­те­рес към нея от раз­ли­ч­ни ин­с­ти­ту­ции.

Де­нят про­дъл­жи с раз­г­ле­ж­да­не на ет­но­г­ра­ф­с­ка­та сбир­ка в за­ла на ме­с­т­но­то учи­ли­ще. Тук Ал­бе­на Вой­че­ва с ви­ди­ма гор­дост по­ка­за и за­по­з­на при­съ­с­т­ва­щи­те с ин­те­ре­с­ни­те ек­с­по­на­ти, по­ка­з­ва­щи би­та и по­ми­нъ­ка на до­б­ру­джан­ци. На­п­ра­ви впе­ча­т­ле­ние бо­га­т­с­т­во­то от пре­д­ме­ти, ко­и­то от­да­в­на са из­че­з­на­ли от би­та, но би­ха да­ли ин­те­ре­с­ни идеи за въз­ра­ж­да­не на ме­с­т­ни пра­з­ни­ци и съ­бо­ри, а за­що не и за ту­ри­с­ти­че­с­ки ат­ра­к­ции.

Ху­ба­ви­те пре­жи­вя­ва­ния за бал­чи­к­лии не свър­ши­ха до тук. Оча­к­ва­ше ги пра­з­ни­чен обяд в пи­к­ни­ка край се­ло­то. Тук бя­ха ра­ду­ш­но по­с­ре­щ­на­ти от до­ма­ки­ни­те, а кме­тът на се­ло­то То­дор Ге­ор­ги­ев, из­ве­с­тен и ка­то та­лан­т­лив пе­с­но­по­ец, ги по­з­д­ра­ви със свое из­пъл­не­ние. И ка­к­то е до­б­ре по­з­нат сти­лът на Д. Ма­ле­ва – по­з­д­ра­в­ле­ния, цве­тя, по­да­ръ­ци, по­чер­п­ки, вси­ч­ко то­ва гар­ни­ра­но, ос­вен с ху­ба­вия и ев­тин обяд, с мно­го му­зи­ка, тан­ци, на­с­т­ро­е­ние, по­д­г­ря­то от та­лан­т­ли­ви­те из­пъл­не­ния на Не­ве­ли­на.

А кол­ко въз­хи­ще­ние пре­ди­з­ви­ка по­д­дър­жа­ни­ят парк око­ло пи­к­ни­ка, къ­де­то мно­го­то цве­тя гре­е­ха не­по­м­ръ­к­на­ли, не­по­бе­де­ни от го­ре­що­то ля­то. Гре­е­ха с тру­да на тру­до­лю­би­ви­те гур­ко­в­с­ки ръ­це!

Мария АНДРЕЕВА