В бал­чи­ш­ка­та ху­до­же­с­т­ве­на га­ле­рия е по­д­ре­де­на из­ло­ж­ба, вклю­че­на в кул­тур­на­та про­г­ра­ма „Ля­то 2012”. Тя е ор­га­ни­зи­ра­на от Съ­ю­за на бъл­гар­с­ки­те ху­до­ж­ни­ци, се­к­тор „Ка­ри­ка­ту­ра” и пре­д­с­та­ве­на от Ва­ле­ри Але­к­сан­д­ров.  То­ва е Вто­ри­ят ме­ж­ду­на­ро­ден кон­курс „Ми­ди и ри­би”, от­но­во обя­вен в Ин­тер­нет про­с­т­ран­с­т­во­то с над 200 ка­ри­ка­ту­ри­с­ти от 53 стра­ни и над 500 те­х­ни про­из­ве­де­ния. В Бал­чик са пре­д­с­та­ве­ни 12 дър­жа­ви с 16 ху­до­ж­ни­ци и 38 те­х­ни ка­ри­ка­ту­ри. Тук има­ме твор­би от Ма­ке­до­ния, Бра­зи­лия, Из­ра­ел, Пу­ер­то Ри­ко, Ин­до­не­зия…

Ка­ри­ка­ту­ра­та е по­д­чи­не­на на чо­ве­ш­кия ра­зум и се из­г­ра­ж­да вър­ху не­го­во­то ос­т­ро­у­мие и чу­в­с­т­во за спра­ве­д­ли­вост. По то­зи на­чин ни по­ка­з­ва от­ри­ца­тел­ни­те яв­ле­ния в на­шия жи­вот, не­га­ти­в­ни­те чер­ти, за да бъ­дат ос­ме­ни и би­чу­ва­ни от об­ще­с­т­ве­но-по­ли­ти­че­с­ко гле­ди­ще. Ес­те­с­т­ве­но, ка­ри­ка­ту­ри­с­тът по­ка­з­ва и си слу­жи с пра­ви­ла­та на изо­б­ра­зя­ва­не чрез три­те из­ме­ре­ния в про­с­т­ран­с­т­во­то – пер­с­пе­к­ти­ва, обем, све­т­ло­сян­ка. Ху­мо­рът е съ­щи­на и оп­ра­в­да­ние на ка­ри­ка­ту­ра­та, за­що­то зна­ем, че са­мо чо­век се смее и са­мо той със сво­и­те по­с­тъ­п­ки е сме­шен. То­зи смях е един из­раз на не­о­до­б­ре­ние към един акт, а ка­ри­ка­ту­ра­та е не­ми­с­ли­ма без ор­га­ни­зи­ра­но ми­с­ле­що об­ще­с­т­во, ко­е­то да­ва сво­я­та окон­ча­тел­на оцен­ка и при­съ­да на ста­на­ло­то съ­би­тие.

Вси­ч­ки ка­ри­ка­ту­ри­с­ти, ко­и­то пре­д­с­та­ви­ха тук сво­и­те твор­би, са да­ли пре­д­ни­на на ли­ч­ни­те си съ­зер­ца­ния и усе­ща­не за спра­ве­д­ли­вост. Те при­те­жа­ват вро­ден усет към про­ме­ни­те на до­б­ро със зло, на кра­со­та с гро­зо­та, на мъ­д­рост с чо­ве­ш­ка глу­пост и ал­ч­ност. А те­ма­та е из­ве­с­т­на – „Ми­ди и ри­би”и тя не е спон­тан­на, за­що­то вси­ч­ки сме за­ин­те­ре­со­ва­ни мо­ре­то да е чи­с­то, а ми­ди­те са фил­т­ри­те, по­д­дър­жа­щи жи­во­та. Та­ка се оп­ре­де­лят и тре­пе­т­ни­те ми­го­ве, из­жи­ве­ни от ав­то­ри­те ка­то на­с­т­ро­е­ние, въл­не­ние, на­де­ж­да и тре­во­га. За­що­то ху­до­ж­ни­ци­те са ра­бо­ти­ли под пъл­ния кон­т­рол на ра­зу­ма и сво­е­то ос­т­ро­у­мие, а ка­ри­ка­ту­ра­та е и при­съ­да – без­с­пор­на и бе­за­пе­ла­ци­он­на, ина­че се пре­в­ръ­ща в кле­ве­та.

Вси­ч­ко по­ка­за­но е в рам­ки­те на ле­кия не­ви­нен ху­мор, дру­же­с­ки шарж, се­ри­о­зен при­с­мех и уни­що­жа­ващ сар­ка­зъм. Ка­ри­ка­ту­ри­те тър­сят и от­к­ри­ват про­ти­во­ре­чи­я­та, а с въ­т­ре­ш­на­та си на­г­ла­са до­ка­з­ват ис­ти­на­та, за­що­то на­и­в­но­ст­та , не­з­на­ни­е­то и глу­по­ст­та са аб­со­лю­т­но за­б­ра­не­ни за ка­ри­ка­ту­ри­с­та. Те­х­ни­ят труд има ши­рок об­сег на дей­с­т­вие и не на­п­ра­з­но Стен­дал, да­вай­ки сво­я­та оцен­ка за ка­ри­ка­ту­ра­та, ка­з­ва: „То­ва е ед­на без­к­рай­на пле­те­ни­ца от по­д­ро­б­но­с­ти.” Ето за­що тя тря­б­ва да е по-бър­за, по-на­хо­д­чи­ва и из­не­на­д­ва­ща. За­то­ва е до­б­ре да по­се­тим из­ло­ж­ба­та в Бал­чи­ш­ка­та ху­до­же­с­т­ве­на га­ле­рия, за да се по­с­ме­ем за­е­д­но, а след то­ва се­ри­о­з­но да се за­ми­с­лим, пи­тай­ки се от­го­вор­но – за­що?

Георги ЙОВЧЕВ