Бивш тре­ньор по ба­с­ке­т­бол съм и луд фен на Чи­ка­го булс. През ме­сец май го­с­ту­вах на дъ­ще­ря си в САЩ  и осъ­ще­с­т­вих ме­ч­та­та на жи­во­та си да гле­дам мач от НБА на жи­во . Кой­то не е бил на та­ко­ва шоу не мо­же да си пре­д­с­та­ви  в  ка­к­ва не­о­пи­су­е­ма ат­мо­с­фе­ра се про­ве­де ба­с­ке­т­бол­ният мач Чи­ка­го Булс – Бо­с­тън Сел­тикс , кой­то имах удо­вол­с­т­ви­е­то да на­б­лю­да­вам.        За дру­го оба­че ми е ду­ма­та : Ед­на ве­чер на сбир­ка на на­ши съ­на­ро­д­ни­ци и зем­ля­ци , ка­то ста­на ду­ма , че през ав­густ ще ле­ту­вам в Бал­чик , ед­на мла­да да­ма спо­ме­на , че има вуй­чо там , а при спо­ме­на­ва­не­то на име­то му , ос­та­нах впе­ча­т­лен , че и дру­ги от ком­па­ни­я­та бя­ха чу­ва­ли за не­го. Ока­за се,че  Ми­льо Йо­чев е впе­ча­т­лил с ма­те­ри­а­ла в 24 ча­са пре­ди 7 го­ди­ни и изс­ти­на­ли­те сър­ца на бъл­гар­с­ки­те еми­г­ран­ти. / Ста­ти­я­та е: 79 го­ди­шен до­б­ро­во­лец за рейн­жър в Ирак./ . Спом­ням си  и  по БНТ го да­ва­ха и мно­го хо­ра му се въз­хи­ща­ва­ха на ку­ра­жа.         Мла­да­та да­ма от Чи­ка­го ме по­мо­ли , ко­га­то до­й­да в Бал­чик да го на­ме­ря и пре­дам по­з­д­ра­ви от пле­ме­нни­ца­та и ком­па­ни­я­та. И ето ме тук . Не бе­ше ни­как тру­д­но да се от­к­рие та­ка­ва ко­ло­ри­т­на ли­ч­ност. Още в пър­вия ден на Кал­ни­те ба­ни на Ту­з­ла­та са­мо ка­то спо­ме­нах име­то му 3-4 -ма го­ли ока­ля­ни стар­чо­ха въз­к­ли­к­на­ха :  – А а а а , Йо­ч­ка­та ли ? Зна­ем го . Го­лям че­шит е !  Еди къ­де си жи­вее , еди къ­де си ра­бо­ти. Упъ­ти­ха ме и до ве­чер­та бях на то­ч­но­то мя­с­то , в то­ч­но­то вре­ме . Пре­с­тъ­пих вхо­да на хо­тел Юпи­тер и ня­ма­ше ну­ж­да да пи­там , кой е Ми­лю Йо­чев .

Щом съ­з­рях бе­ло­ко­сия пър­гав го­с­по­дин раз­б­рах , че е той . За­по­з­на­х­ме се и от то­га­ва все­ки ден от се­д­ми­ч­на­та си по­чи­в­ка в Бал­чик пре­кар­вах по ня­кол­ко ча­са с не­го. То не бя­ха спо­ме­ни , раз­ка­зи , ис­то­рии за един 85 го­ди­шен жи­вот  из­пъл­нен със съ­дър­жа­ние. Ле­ген­ди до­ри се но­се­ха за не­го , раз­ка­з­ва­ха ги хо­ра­та на Ту­з­ла­та.         На­к­ра­т­ко кой е Бай Ми­лю ? – Ро­ден 1925 го­ди­на в гр. Ло­веч . Пре­се­лил се в Бал­чик през 1949г . От то­га­ва до днес той жи­вее в то­зи град. Има син и дъ­ще­ря , ува­жа­ват го , по­се­ща­ват го , но жи­вее сам . Це­лият му жи­вот е от­да­ден в слу­ж­ба на дър­жа­ва­та , гра­да и хо­ра­та , до­ри и се­га на пре­к­лон­на въз­раст. Ви­на­ги за­бър­зан , ус­ми­х­нат и го­тов да по­мо­г­не – без­ко­ри­с­т­но , за ед­на­та до­б­ра ду­ма . Ето мал­ко­то от не­ща­та,с ко­и­то го по­м­нят по – въз­ра­с­т­ни­те : 1 Един от ос­но­во­по­ло­ж­ни­ци­те на ле­ко­а­т­ле­ти­че­с­ки клуб Бал­чик 2 Ос­но­во­по­ло­ж­ник на Ту­ринг клуб /СБА/ Бал­чик , съ­у­ч­ре­ди­тел на Пър­вия То­то пункт в гра­да. 3. Ор­га­ни­за­тор и ка­пи­тан на Пър­вия от­бор по Мо­то­бол в гра­да . 4. Ор­га­ни­за­тор и уча­с­т­ник в ре­ди­ца Ав­то и Мо­то по­хо­ди в стра­на­та и чу­ж­би­на , по стъ­п­ки­те на Бо­тев . Но­си­тел на На­ци­о­нал­но­то зна­ме и Го­ля­ма­та ку­па за Ав­то и Мо­та по­хо­ди .5. Ор­га­ни­за­тор на ек­с­кур­зии за пен­си­о­не­ри в стра­на­та и чу­ж­би­на. 6 Съ­с­та­ви­тел на кра­т­ка Ис­то­рия за Бъл­га­рия и Бал­чик и не­го­во­то кул­тур­но на­с­ле­д­с­т­во. И още , и още…..         На 26 ав­густ та­зи го­ди­на на­вър­ш­ва 85 го­ди­ни . Ка­то го гле­да и слу­ша чо­век не мо­же да му да­де и 60 . Пи­там го :         – Ба­ти Ми­льо , теб ня­ко­га бо­ля­ло ли те е не­що ? Ля­гал ли си бо­лен ?         – Не ! Не ме е бо­ля­ло ни­що . И се­га не ме бо­ли !?!  А,а а а …. ве­д­наж , ко­га­то бях ма­лък се­с­т­ра ми ме уда­ри и ми счу­пи но­са , то­га­ва май ме бо­ля…?  Един ден вър­вим по на­на­гор­ни­ще­то към Об­щи­на­та , аз ед­вам го до­гон­вам и го мо­ля да ме из­ча­ка , крак ме бо­ли на кал­ни ба­ни хо­дя , а той :         – Да­вай , да­вай , ни­що ти ня­ма 25 го­ди­ни си по млад от мен , хо­де­не­то ще те оп­ра­ви! Та­ка по­с­то­ян­но в дви­же­ние , на ра­бо­та – ня­ма вре­ме да се раз­бо­лее . И ка­з­ва : “ Бър­зам , бър­зам , да не ме сти­г­не Све­ти Пе­тър и да ми връ­чи По­ви­к­ва­тел­на­та”   Лъ­че­зар­на , ко­ло­ри­т­на ли­ч­ност е то­зи чо­век и  тия ми ня­кол­ко ре­да са най-мал­ко­то, ко­е­то мо­га да на­п­ра­вя за не­го по по­вод 85 – та­та му го­ди­ш­ни­на , да го по­з­д­ра­вя и му по­же­лая да бъ­де все та­къв ка­къ­в­то е бил – хо­ра­та го зна­ят

За мно­гая ле­та Ста­ри вой­не !

Сте­фан Ген­ков -биш тре­ньор по ба­с­ке­т­бол

На снимката Мильо Йочев на 85 г. Фото:Ст. ГЕНКОВ