Вълнението, предизвикано от удоволствието
Aug 15th, 2012 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАКакто и с радостта от видяното, сътворено от художника и скулптора Красимир Яков в старателно подбрана изложба на акварел и малка пластика в Балчишката художествена галерия.
Авторът е роден в град Плевен, завършил Художествената академия в София през 1980 г. при проф.Величко Минеков. Работи в областта на графиката, акварела, живописта, малката пластика и скулптурата. „Щастливец” ще стане емблема на град Плевен. С участие във Франция, Китай, САЩ, Русия, с изложби в София, В.Търново, Несебър, Плевен, Балчик. Това е накратко творческият път на художника , изпълнил пространството с топлина, проникновение и спотаена радост от постигнатото.
Този път е представил 24 акварела, 6 от които е сътворил, вдъхновен от своеобразната красота на нашия град. Те носят названията: „Панорама от Балчик”, „Балчишки скали”, „Видения в Двореца”…
Може би това е едно послание към света, показващо миговете, свързани с нашето ежедневие и мечтите да се превъзмогне битието. Мен лично най-много ме развълнува „Момиче с глухарче” – един изящно изпипан акварел, който ни показва пленителната външна красота и вътрешна хармония, скрита у девойката, навярно българка, а може би това е една от неговите изповеди за съвършенство, една искра, която разпалва творческия механизъм на изкуството. Виждаме го с пълна сила в „Прегръдка”, „Чанове”, „Бряг”…
Отвсякъде лъха на кураж и талант в неделимо съседство с бодрост, която доминира тържествено като на грандиозен парад.
Какво да кажа за малката пластика – 10 скулптурни творби, скрили в себе си изяществото и красотата на женското тяло, неговите загадъчни форми и скрито предизвикателство. Самите заглавия: „Бисер”, „Самодива”, „Събличаща се” ни провокират и ни карат по-дълго време да се застоим пред тях и с тържествен жест да благодарим на автора Красимир Яков.
Не знам колко творческо въодушевление е вложил в произведенията си, трепетите, които е преживял, без да прави компромиси с приятното усещане, че никога не се е разминавал с мечтите си.
Всичко подредено, разпалва нашето въображение, защото отвсякъде блика искреност и патос с известна доза индивидуална чувствителност. Може би това е неговата най-щастлива привилегия. А истина е, че за доброто изобразително изкуство граници няма. Красимир Яков го доказва по неоспорим начин.
Георги ЙОВЧЕВ