С обич и вдъхновение
Aug 15th, 2012 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАКолко много трябва да съжаляват балчишките почитатели на поезията за пропуснатата възможност да се насладят на една хубава поетична вечер, която се състоя на 13 август 2012 г. от 17.00 ч. в Художествената галерия. Поетът Владо Любенов, добре познат на балчишката общественост /при това балчишки зет като мед/ представи своята последна поетична книга „Неравноделни тактове”. Присъстващите, около 30 човека, повечето членове на Литературен клуб „Й.Кръчмаров” имаха удоволствието да присъстват на литературно четене, каквото рядко се случва. Обикновено поетите не представят по най-добър начин своите творби и съвсем уместно прибягват до услугите на актьор. В конкретния случай това не бе нужно, защото Владо Любенов, поет вече с доказана поетична биография и призната литературна слава, рецитира и чете своите стихове умно, изразително, артистично, интересно. Поетът е не само талантлив творец на писаното слово, оказа се, че е и майсторски изпълнител.
Четенето на отделните стихове беше съпътствано с обясненията на автора и творческата им история и продължи като непринуден диалог със слушателите. По същия начин, задушевно и свободно, присъстващите задаваха въпроси и изразяваха мнение. Особено активен беше отец Стратия, явно обсебен от поетическото изкуство като израз на духовните стремления на човека. Той цитира интересна, много съдържателна мисъл от Паисий: „Колкото повече ценим материалното, толкова повече обезценяваме духовното.”
Интересни мисли за стиховете в новата стихосбирка на Владо Любенов изрази и местната поетеса Светлана Иванова: „Докоснати сме от творчеството, в което Владо достига духовно извисяване, без еротика…”Председателят на литературния клуб Стефка Керчева прояви интерес към творческите планове на Владо, предлагайки да включи в бъдеще етностихове и балканска тематика.
Без претенции за анализ, от прочит на пръв поглед, мисля, че всеки читател ще остане удовлетворен от поетичните творби в малката слънчева книжка, защото те ще го върнат в детството му, което е всякога романтично, ще му напомнят за родния край с духовата музика на мегдана /нищо, че не е традиционна в Добруджа/, ще му върнат съкровените спомени с бабините грижи и дядовите съвети, с красотата и радостта от ежедневието на обикновения човек. И много други струни в душата и ума на читателя ще докоснат стиховете с неравноделните български тактове, с тишината и умозрението на Атон – без натруфени епитети и неразбираеми сравнения, без безсмислени и претенциозни метафори, без самоцелно търсене на много оригинални, но нищо неказващи изрази, а кратко, точно, ясно, казано с малко думи /дори и ако са диалектни/, както в истинската поезия. С обич и вдъхновение!
Мария АНДРЕЕВА