Кол­ко мно­го тря­б­ва да съ­жа­ля­ват бал­чи­ш­ки­те по­чи­та­те­ли на по­е­зи­я­та за про­пу­с­на­та­та въз­мо­ж­ност да се на­с­ла­дят на ед­на ху­ба­ва по­е­ти­ч­на ве­чер, ко­я­то се съ­с­тоя на 13 ав­густ 2012 г. от 17.00 ч. в Ху­до­же­с­т­ве­на­та га­ле­рия. По­е­тът Вла­до Лю­бе­нов, до­б­ре по­з­нат на бал­чи­ш­ка­та об­ще­с­т­ве­ност /при то­ва бал­чи­ш­ки зет ка­то мед/ пре­д­с­та­ви сво­я­та по­с­ле­д­на по­е­ти­ч­на кни­га „Не­ра­в­но­дел­ни та­к­то­ве”. При­съ­с­т­ва­щи­те, око­ло 30 чо­ве­ка, по­ве­че­то чле­но­ве на Ли­те­ра­ту­рен клуб „Й.Кръ­ч­ма­ров” има­ха удо­вол­с­т­ви­е­то да при­съ­с­т­ват на ли­те­ра­тур­но че­те­не, ка­к­во­то ря­д­ко се слу­ч­ва. Оби­к­но­ве­но по­е­ти­те не пре­д­с­та­вят по най-до­бър на­чин сво­и­те твор­би и съ­в­сем уме­с­т­но при­бя­г­ват до ус­лу­ги­те на ак­тьор. В кон­к­ре­т­ния слу­чай то­ва не бе ну­ж­но, за­що­то Вла­до Лю­бе­нов, по­ет ве­че с до­ка­за­на по­е­ти­ч­на био­г­ра­фия и при­з­на­та ли­те­ра­тур­на сла­ва, ре­ци­ти­ра и че­те сво­и­те сти­хо­ве ум­но, из­ра­зи­тел­но, ар­ти­с­ти­ч­но, ин­те­ре­с­но. По­е­тът е не са­мо та­лан­т­лив тво­рец на пи­са­но­то сло­во, ока­за се, че е и май­с­тор­с­ки из­пъл­ни­тел.

Че­те­не­то на от­дел­ни­те сти­хо­ве бе­ше съ­пъ­т­с­т­ва­но с обя­с­не­ни­я­та на ав­то­ра и твор­че­с­ка­та им ис­то­рия и про­дъл­жи ка­то не­при­ну­ден ди­а­лог със слу­ша­те­ли­те. По съ­щия на­чин, за­ду­ше­в­но и сво­бо­д­но, при­съ­с­т­ва­щи­те за­да­ва­ха въ­п­ро­си и из­ра­зя­ва­ха мне­ние. Осо­бе­но ак­ти­вен бе­ше отец Стра­тия, яв­но об­се­бен от по­е­ти­че­с­ко­то из­ку­с­т­во ка­то из­раз на ду­хо­в­ни­те стрем­ле­ния на чо­ве­ка. Той ци­ти­ра ин­те­ре­с­на, мно­го съ­дър­жа­тел­на ми­съл от Па­и­сий: „Кол­ко­то по­ве­че це­ним ма­те­ри­ал­но­то, тол­ко­ва по­ве­че обе­з­це­ня­ва­ме ду­хо­в­но­то.”

Ин­те­ре­с­ни ми­с­ли за сти­хо­ве­те в но­ва­та сти­хо­с­бир­ка на Вла­до Лю­бе­нов из­ра­зи и ме­с­т­на­та по­е­те­са Све­т­ла­на Ива­но­ва: „До­ко­с­на­ти сме от твор­че­с­т­во­то, в ко­е­то Вла­до до­с­ти­га ду­хо­в­но из­ви­ся­ва­не, без еро­ти­ка…”Пре­д­се­да­те­лят на ли­те­ра­тур­ния клуб Сте­ф­ка Кер­че­ва про­я­ви ин­те­рес към твор­че­с­ки­те пла­но­ве на Вла­до, пре­д­ла­гай­ки да вклю­чи в бъ­де­ще ет­но­с­ти­хо­ве и бал­кан­с­ка те­ма­ти­ка.

Без пре­тен­ции за ана­лиз, от про­чит на пръв по­г­лед, ми­с­ля, че все­ки чи­та­тел ще ос­та­не удо­в­ле­т­во­рен от по­е­ти­ч­ни­те твор­би в мал­ка­та слън­че­ва кни­ж­ка, за­що­то те ще го вър­нат в де­т­с­т­во­то му, ко­е­то е вся­ко­га ро­ман­ти­ч­но, ще му на­по­м­нят за ро­д­ния край с ду­хо­ва­та му­зи­ка на ме­г­да­на /ни­що, че не е тра­ди­ци­он­на в До­б­ру­джа/, ще му вър­нат съ­к­ро­ве­ни­те спо­ме­ни с ба­би­ни­те гри­жи и дя­до­ви­те съ­ве­ти, с кра­со­та­та и ра­до­ст­та от еже­д­не­ви­е­то на оби­к­но­ве­ния чо­век. И мно­го дру­ги стру­ни в ду­ша­та и ума на чи­та­те­ля ще до­ко­с­нат сти­хо­ве­те с не­ра­в­но­дел­ни­те бъл­гар­с­ки та­к­то­ве, с ти­ши­на­та и умо­з­ре­ни­е­то на Атон – без на­т­ру­фе­ни епи­те­ти и не­раз­би­ра­е­ми сра­в­не­ния, без без­с­ми­с­ле­ни и пре­тен­ци­о­з­ни ме­та­фо­ри, без са­мо­цел­но тър­се­не на мно­го ори­ги­нал­ни, но ни­що не­ка­з­ва­щи из­ра­зи, а кра­т­ко, то­ч­но, яс­но, ка­за­но с мал­ко ду­ми /до­ри и ако са ди­а­ле­к­т­ни/, ка­к­то в ис­тин­с­ка­та по­е­зия. С обич и вдъ­х­но­ве­ние!

Мария АНДРЕЕВА