В Ев­ро­пей­с­ка­та кул­тур­на асо­ци­а­ция чле­ну­ват ев­ро­пей­с­ки и гла­в­но фин­лан­д­с­ки ху­до­ж­ни­ци, ко­и­то се ин­те­ре­су­ват от фин­лан­д­с­ко­то изо­б­ра­зи­тел­но из­ку­с­т­во и ко­и­то със сво­е­то твор­че­с­т­во се стре­мят да съ­з­да­дат кон­та­к­ти ме­ж­ду раз­ли­ч­ни­те кул­ту­ри.

Из­ло­ж­ба­та „Ща­с­тие”, ко­я­то е ин­с­пе­ри­ра­на от то­зи стре­меж, по­ка­з­ва твор­би на 10 фин­лан­д­с­ки и ев­ро­пей­с­ки ху­до­ж­ни­ци, сред ко­и­то и те­зи на бъл­гар­ка­та На­де­ж­да Бла­го­е­ва, ко­я­то жи­вее във Фин­лан­дия и се за­ни­ма­ва с жи­во­пис, ико­но­пис, гра­фи­ка и илю­с­т­ра­ции, ди­зайн и при­ло­ж­ни из­ку­с­т­ва, пър­фор­ман­си. В на­с­то­я­ща­та из­ло­ж­ба тя пре­д­с­та­вя кар­ти­ни, ед­на ек­с­п­ре­си­в­на, мо­дер­на жи­во­пис в све­жи, яр­ки то­но­ве, ко­ло­рит, кой­то ос­та­вя бо­д­ро, оп­ти­ми­с­ти­ч­но на­с­т­ро­е­ние.

С ме­то­ди­те и сти­ла на кла­си­ка­та са из­г­ра­де­ни пей­за­жи­те на Ри­т­ва Лин­д­форс; с по­с­ла­ние към де­т­с­ка­та чи­с­то­та и не­при­ну­де­ност се от­ли­ча­ват ак­ва­ре­ли­те на Ай­ла Кой­ви­с­то; ру­мън­ка­та Крис Чо­ба­ну из­не­на­д­ва с аб­с­т­ра­к­т­ни­те за­га­т­на­ти фи­гу­ри в зла­т­но, а зву­ка тя ви­ж­да в си­ньо; Но­на-Ни­на  Ма­ки пре­д­с­та­вя ог­ром­но пла­т­но с ин­те­ре­с­на ин­тер­п­ре­та­ция на ми­с­ти­ч­на зем­на при­ро­да; с мо­дер­на ци­а­но­ти­пия Ка­тя Юхо­ла се връ­ща в спо­ме­ни­те; Аря Кун­ту раз­г­ръ­ща та­лан­та си в май­с­тор­с­ки пла­т­на с ню­ан­си от при­ро­д­ни­те яв­ле­ния и кра­со­та­та на чо­ве­ш­ки­те чу­в­с­т­ва и усе­ща­ния от жи­во­та око­ло нея; Пи­ри­йо Хей­но, ху­до­ж­ник с го­лям ак­тив от из­ло­ж­би в све­та, от­ра­зя­ва жи­во­та и не­го­ви­те из­не­на­ди под фор­ма­та на ка­п­ри­з­на гра­ди­на; Мо­о­на Ме­т­сой­ла из­не­на­д­ва с въ­о­б­ра­жа­е­ми­те пей­за­жи на съ­з­на­ни­е­то, къ­де­то се мяр­кат кре­х­ки жен­с­ки фор­ми и кри­ла­ти съ­ще­с­т­ва; Аня Ма­ти­ла – Тол­ва­нен из­п­ра­ща без­мъл­в­ни фо­то­г­ра­ф­с­ки по­с­ла­ния, ко­и­то ще усе­тиш, ако си с от­во­ре­ни се­ти­ва за кра­си­во­то: „Ко­га­то сни­маш от сър­це, ви­ж­даш ду­ша­та на при­ро­да­та, от­к­ри­ваш фра­г­мен­ти от ща­с­тие, осъ­з­на­ваш кра­со­та­та” – ка­з­ва тя. А ни­ма то­ва не се от­на­ся до вси­ч­ки, ко­и­то се за­ни­ма­ват с из­ку­с­т­во, до вси­ч­ки, ко­и­то тво­рят, а кар­ти­ни­те, фо­то­г­ра­фи­и­те, ин­с­та­ла­ци­и­те и дру­ги­те мо­дер­ни жан­ро­ве, са из­ку­с­т­во то­га­ва, ко­га­то са по­ро­де­ни от при­ро­да­та, от жи­во­та и не­го­ви­те из­не­на­ди. Сти­га да при­те­жа­ваш се­ти­ва­та за тях.

За да пре­ди­з­ви­каш у зри­те­ля ис­тин­с­ко ху­до­же­с­т­ве­но пре­жи­вя­ва­не, за­що­то на­ли цел­та на из­ку­с­т­во­то е да из­ви­ся­ва чо­ве­ка, да про­ме­ня све­та към до­б­ро.

Мария АНДРЕЕВА