В за­ла­та на га­ле­рия  „Ти­хо­то гне­з­до” в Дво­ре­ца в Бал­чик е по­д­ре­де­на из­ло­ж­ба на до­б­ри­ч­ка­та ху­до­ж­ни­ч­ка Га­ли­на Вър­ба­но­ва. Тя за­вър­ш­ва  фа­кул­те­та по Изо­б­ра­зи­тел­но из­ку­с­т­во със спе­ци­ал­ност скул­п­ту­ра във ВТУ ‘’ Св. Ки­рил и Ме­то­дий’’. В твор­че­с­ка­та и био­г­ра­фия са от­бе­ля­за­ни уча­с­тия в На­ци­о­нал­ни из­ло­ж­би на учи­те­ли­те-пе­да­го­зи във Ве­ли­ко Тър­но­во, ок­ръ­ж­ни из­ло­ж­би в гр. До­б­рич, а съ­що и две са­мо­с­то­я­тел­ни из­ло­ж­би  в ху­до­же­с­т­ве­ни­те га­ле­рии в Бал­чик и Ка­вар­на.

То­ва е тре­та­та са­мо­с­то­я­тел­на изя­ва на ав­тор­ка­та. Га­ли­на Вър­ба­но­ва е тво­рец с раз­ли­ч­ни тър­се­ния в изо­б­ра­зи­тел­но­то из­ку­с­т­во. Тя с ус­пех ра­бо­ти жи­во­пис, ак­ва­рел, ке­ра­ми­ка, при­ло­ж­ни из­ку­с­т­ва, ко­и­то пре­д­по­ла­гат раз­ли­ч­ни из­раз­ни сре­д­с­т­ва.

Ше­с­т­най­сет­те жи­во­пи­с­ни па­с­тел­ни ри­сун­ки, са по­д­чи­не­ни на тър­се­ни­я­та на ху­до­ж­ни­ч­ка­та в об­ла­ст­та на сти­ли­за­ци­я­та на фор­ма­та, цве­та, сим­во­ли­ка­та. Тя на­се­ля­ва сво­и­те кар­ти­ни  със сил­но обо­б­ще­ни и сти­ли­зи­ра­ни об­ра­зи – на слън­че­вия диск,  жен­с­ки те­ла, ан­ти­ч­ни съ­до­ве, ми­ти­ч­ни съ­ще­с­т­ва ми­ди, сим­вол­ни еле­мен­ти. Ху­до­ж­ни­ч­ка­та при­з­на­ва, че чер­пи вдъ­х­но­ве­ние от  при­ро­д­ни­те фор­ми и от ця­ла­та га­ма от об­ра­зи, от­ра­же­ния и цве­то­ве, ко­и­то я об­к­ръ­жа­ват.

Твор­би­те но­сят за­г­ла­ви­я­та „Из­г­рев”, „Мор­с­ка сим­фо­ния” „Слън­чев знак” , „Не­ре­и­ди”, „Мор­с­ко дъ­но”, ко­е­то ус­ло­в­но раз­де­ля из­ло­ж­ба­та в три те­ми: те­ма по­с­ве­те­на на Слън­це­то  из­г­ре­вът в раз­ли­ч­ни­те му ва­ри­ан­ти, цве­то­ве­те на слън­це­то са по­тър­се­ни в раз­ли­ч­ни­те му фа­зи – от из­г­рев до за­лез.

Вто­ра­та те­ма е по­с­ве­те­на на же­на­та и жен­с­ко­то на­ча­ло. „Ве­ч­но­то жен­с­ко”  са по­с­ле­д­ни­те ду­ми на Гьо­те във вто­ра­та част на Фа­уст, ко­е­то  на­со­ч­ва же­ла­ни­е­то на  чо­ве­ка към тран­с­це­ден­т­но­то. „Же­на­та е бъ­де­ще­то на чо­ве­ка” пи­ше Луи Ара­гон. Пи­ер Те­йар дьо Шар­ден ви­ж­да в то­зи из­раз „са­мо­то име на лю­бо­в­та ка­то ве­ли­ка­та ко­с­ми­че­с­ка си­ла.”  Сил­но сти­ли­зи­ра­ни­те жен­с­ки фи­гу­ри са пре­п­ле­те­ни в слън­че­вия диск, из­те­г­ле­ни са на­го­ре, ед­на­та стъ­пи­ла вър­ху ми­да, а дру­ги две фи­гу­ри са впле­те­ни в слън­че­вия кръг. Сим­во­ли­ка­та на слън­це­то е мно­го­з­на­ч­на, но тук тя се схва­ща ка­то из­то­ч­ник на све­т­ли­на­та и то­п­ли­на­та на жи­во­та, на жи­во­т­вор­но­то на­ча­ло.

Тре­та­та те­ма е свър­за­на с мо­ре­то, с ве­ч­но­то му дви­же­ние и про­мя­на. Мо­ре­то е сим­вол на ди­на­ми­ка­та на жи­во­та. Вси­ч­ко из­ли­за от мо­ре­то и вси­ч­ко се връ­ща в не­го: мя­с­то на ра­ж­да­ни­я­та, пре­об­ра­зо­ва­ни­я­та и въз­ра­ж­да­ни­я­та. Во­да­та в дви­же­ние, мо­ре­то сим­во­ли­зи­ра пре­хо­д­но съ­с­то­я­ние ме­ж­ду все още „без­фор­ме­ни­те въз­мо­ж­но­с­ти и офор­ме­ни­те ре­ал­но­с­ти”. Мо­ре­то е ед­но­в­ре­мен­но об­раз на жи­во­та и смърт­та.

Пла­в­ни­те и де­ли­ка­т­ни въл­но­о­б­ра­з­ни ли­нии из­г­ра­ж­дат аб­с­т­ра­к­т­ни об­ра­зи, ко­и­то ос­та­ват впе­ча­т­ле­ние за дви­же­ние, ка­то че ли плу­ват в про­с­т­ран­с­т­во­то.  Един­с­т­ве­но на­и­ме­но­ва­ни­я­та  на твор­би­те по­д­с­ка­з­ват на­къ­де да по­е­ме ми­съл­та ни. В „Мор­с­ка сим­фо­ния”  аб­с­т­ра­к­т­на­та фор­ма ни ув­ли­ча с ди­на­ми­ка­та на цве­то­ве­те – от то­п­ла­та чер­ве­на га­ма до  хла­д­ни­те си­ньо  ви­о­ле­то­ви ню­ан­си; „Не­ре­и­ди­те”  ми­то­ло­ги­ч­ни съ­ще­с­т­ва, мор­с­ки ни­м­фи оби­та­тел­ки на мо­ре­то оли­це­т­во­ре­ния на не­го­вия пли­сък, тук са изо­б­ра­зе­ни  ув­ле­че­ни  в танц, а  сти­ли­зи­ра­ни­те изо­б­ра­же­ния на ра­ко­ви­ни ни при­по­м­нят сим­вол­но­то им зна­че­ние. Мор­с­ка­та ра­ко­ви­на по­до­б­но на вси­ч­ки че­ру­п­ки е свър­за­на с ар­хе­ти­па: лу­на-во­да, за­ра­ж­да­не-пло­до­ро­дие.

И не на по­с­ле­д­но мя­с­то  е из­бо­рът на жи­во­пи­с­на­та те­х­ни­ка  та­зи на су­хия па­с­тел. Чрез па­с­тел­ни­те ба­г­ри, ко­и­то имат не­ж­ни, ме­ки, чи­с­ти, но ин­тен­зи­в­ни то­но­ве, с ма­то­ва по­вър­х­ност е по­с­ти­г­на­та го­ля­ма пре­ли­в­ност.  Та­ка в твор­би­те си ху­до­ж­ни­ч­ка­та  уме­ло съ­че­та­ва ди­на­ми­ка, ри­тъм и ха­ра­к­тер на фор­ми­те по­с­ре­д­с­т­вом све­т­ли­на и сян­ка и то­п­ло и сту­де­но, и бо­га­т­с­т­во на ко­ло­ри­та.

Христина ПАНАЙОТОВА,